Егати кефа: вече ще ни „оправят“ и дупе-тетки с големи цици!

Ивана, да, самата Ивана, представяте ли си, щяла да става… дупетатка! Пардон, депутатка де, без да искам, по погрешка, написах „дупетатка“, но после размислих, реших да не го поправям, това дупе-татка ми прозвуча смислено, в конкретния случай. (Дали да не ги нарека: дупе-тетки, от „тетки“, именно „лелки“ с хубави дупета?!) Та чета и се дивя, брях, да му се не види, тюх, да се чуди и мае човек, не е за вярване, вижте тук какво пише по тия въпроси:

Интелектът, близостта с хората и всенародната любов, които притежава Ивана, са тласкали и други партийци да се докопат до нея, но тя е отхвърляла с категоричност всяка оферта за политически дела. Близки до брюнетката обаче споделят, че за първи път тя размишлява над подобно предложение и то единствено заради факта, че припознава своите интереси с тези, заложени в предизборната политическа програма на ГЕРБ.

Певицата не крие, че е поласкана от предложението на съгражданите си, но засега не е решила дали да влезе в изборната листа. „Поласкана съм от любовта на съгражданите ми в Айтос, които са категорични в тезата си, че аз трябва да вляза в парламента”, споделя Ивана. Междувременно се заговори, че дългогодишното приятелство между Борисов и Ивана може да се окаже ключово за решението на дивата. Ивана нееднократно е споделяла, че харизмата на премиера е заразна и именно това би я накарало и тя да се захване с решаване на държавни дела — заради любовта, която народът й засвидетелства вече 15 години…

Няма как, по повод на прочетеното рекох да коментирам, ето какво написах на страницата си във Фейсбук:

Чалгарите (певците, отговорниците по зрелищата и сеирите на народа) да влязат в политиката е нещо съвсем естествено след ерата на Боко, който също не е нищо друго освен един природен чалга-талант в „политиката“. Боко си беше и е един чалга-шоу феномен, само дето не може да пее, ама ако се наложи, ще пропее, само и само да продължи да радва народното сърце. Та какво да каже човек по този повод? Какво друго да каже освен това: егати кефа, вече ще ни „оправят“ само дупе-татки с големи цици! Значително по за предпочитане е да ни оправят такива, отколкото да ни оправя самият Боко, уф, каква гнус!!!

Тъй че не виждам противоречие; до там сме стигнали, остава само да „закръглим“ картинката, след като чалга-певачки с големи цици се разположат по депутатските банки, важното е шоуто да върви, да има зрелища, пък дали народът ще бъде оправен, е отделна работа; то и не влиза в сметките, главното е да има сеирища от класа! И хлебец да има. За това жадува народната душа, щом го иска, ще й го дадем, колко му е!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

За истински занимания с политика се иска не само ум, иска се да имаш и душа…

Добри Божилов, големият и неуморен наш интернетен деятел с политически амбиции от известно време, гледам, сам себе си е взел да нарича „Великият ум“; в тази връзка са наложи да му напиша следното писъмце:

Божилов, гледам, че сам себе си наричаш „Великият ум“, в тази връзка отдавна ми се ще да ти кажа нещо важно, ала все не намирам време и настроение. А то е важно. Слушай и се помъчи да ме разбереш. Ако искаш де, но те предупреждавам, че е много важно:

Човече, да се самоопределяш като „Велик ум“, предполагам, ти звучи внушително, но ми се ще да ти обърна внимание върху една подробност, имаща фатално значение: не е достатъчно умът ти да е велик, иска се да имаш и една що-годе по-широка душа, ако това нямаш, умът, колкото и да е велик, води до уродство – и до безброй злини.

Примерно отсъствието на по-широка и развита душа може да доведе дотам, че човек изцяло да пренебрегва принципите, ценностите, морала, щото да заложиш само на ума означава да изпаднеш в презряно сметкаджийство, то умът служи главно за това, за тия работи, да прави сметки, докато душата, ведно със съвестта, е нещо значително по-ценно, което именно и има фатално, съдбовно значение.

У нас политиците ни са предимно умни, сиреч, са главно сметкаджии, правят си добре сметките, хитреци от класа са ни, но виж, другото, съвсем им липсва, имам предвид моралът, идеалите, другите там неща, които принадлежат на т.н. „бошлаф работи“, по терминологията на бай ти Ганя. Надявам се, че донякъде си ме разбрал.

Значи иска се, за да си що-годе стойностен, и то не толкова като политик, а най-вече като човек, се иска да имаш освен ум, и ЧУВСТВО, на тая база вече се пораждат и принципите, ценностите, идеите, съвестта, което пък е предпоставка да може човек да извърши и някои ДОБРИ ДЕЛА. А умът тласка човека само към сметкаджийството, сега надявам се вече разбираш, че да наречеш самия себе си „велик ум“ не е кой знае какъв комплимент, то значи, че се определяш като „велик сметкаджия“, а пък нали знаеш как стоят работите тука, правиш си разни сметки, ала без кръчмаря. Кръчмарят в тия, в политическите работи, е народът, надуши ли народът, че си чисто и просто един сметкаджия, пък макар и много умен, ще ти отреже квитанциите. А ти сам най-наивно се наричаш „голям ум“, сиреч, се издаваш, че си голем сметкаджия, не бива така, глупаво е…

У нас от политиците личности от по-голям мащаб, които освен ум имат и душа са малцина, такъв случай е Иван Йорданов Костов, за други в момента не се сещам… може и да има и други, ама е доста съмнително. Затова и нямаме политици от нужната класа, а имаме предимно дребнави гешефтари…

Това е, което исках да ти кажа, помисли върху думите ми, опитай се при това да включиш целия потенциал на душата, щото да заложиш само на ума е крайно недостатъчно, умът тия неща не може да ги разбере. Та изводът от всичко казано е: който има не само ум, но и душа, т.е. душата му с „цялата й свита“ е налице, такъв човек вече е личност от по-голям мащаб, такъв е една по-богата личност, такъв ако се посвети на политиката, може много да постигне, да остави своя отпечатък в съдбата на народа си, тоест да постигне истински значими, съществени неща, а не разните му там дреболии, от рода на личното уреждане, ояждането, надебеляването и прочие…

Казвам ти тия неща, драги ми Божилов, щото не само ти, но и много други тия дни точат лиги около политиката, големи мераклии се изнамериха да се занимават с политика, имат претенции, правят си разните му там сметчици, демонстрират ум, щели, видите ли, да ни оправят, „оправячи“ все от класа били, ала ний, дето сме толкова лъгани, с основание им нямаме доверие, и причината е тази: не забелязваме у тия мераклии душа, а само ум забелязваме, само сметки и сметкаджийства забелязваме…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.