Безпощадната битка с комунистическото скудоумие у нас не отслабва, напротив, засилва се

Дойде време – на 23-тата година от лутанията ни като народ по пътя към свободата и демокрацията – че се появиха явно доста хора, които надават ухо на откровени, на пълни комунистически скудоумия, примерно „Да живей национализацията!“, „Долу демокрацията!“, „Долу партиите!“, „Да живей диктатурата на страдащите народни низини!“, „Ний, малоумните, понеже винаги сме много, сме прави!“, „Долу многопартийността!“, „Долу изборите!“ и какво ли не още, прегледайте какво казват „лидерите“ на новите „най-радикални народни революционни движения“; стигнахме дотам, че тия комунистически скудоумщини се възприемат като „повей на новото“, като „зов на самата истина на битието“, като „изстрадан вопъл на многострадалната народна душа“ и какво ли не още; патологията у нас, както си му е редът, трябва да е пълна и тотална; ний, докато не сащисаме съвсем света, няма изобщо да мирясаме.

В интернет също се подвизават такива волни тореадори на комунистическото скудоумие, които не спират да плямпат, не спират да пишат скудоумщините си; примерно, ето, тия дни попадам на един скудоумец, който ни убеждава, и то най-сладкодумно, с позоваване на „най-новите достижения на световната наука“, да повярваме в „безспорните предимства“ на… колхозите, на текезесарската форма на обработване на земята, представяте ли си?! Аз с такива железо-бетонни и едропанелни комунистически глави напоследък не споря, не съм такъв глупак да си губя времето да ги убеждавам в нещо, което е близко до акъла, но за да го сфанеш се иска все пак акълец, а само им подхвърлям лекички „стрелички“, колкото да ги бъзна, а пък след това се радвам на шикалкавенията им; ето какво казах на един такъв смел самурай на модерното българско комунистическо скудоумие:

Г-н Боюклиев, пишете откровени комунистически глупости; никакви факти не са това, а са пълни комунистически глупости и нелепици! Няма ли някъде Университет по автентично комунистическо скудоумие, там, заедно с бая ти Вучкова, можете да преподавате – и да пожънете богата жътва! 🙂

Това написах на тоя. А ето какво се наложи да отговоря на един щатен интернетен лъжльо, призоваващ, представяте ли си, към… „демократична култура“, „добър тон“ и „взаимно уважение“:

„Демократичната култура“, „добрият тон“ и „взаимното уважение“ са неуместни когато насреща си имаме лъжци и гнусни платени манипулатори, насаждащи нескопосани лъжи, клевети и простотии с оглед (до)объркването на народа, на хората! Простете, но към лъжльовците не мога да изпитвам чувства на „взаимно уважение“, причината е проста: за мен истината има значение, сиреч, мразя лъжата и лъжльовците! Трудно можете да разберете това, предполагам, но то е естествено: ние с Вас живеем в различни нравствени галактики…

На друго място пък ми се наложи да реагирам ето как:

Явно някои се прехранват с плюене срещу Костов. Плюенето, клеветенето, повтарянето до безкрай на всички ония ченгесарски „аргументи“ срещу Костов е станало, явно, един твърде изгоден бизнес. Повтарят си обаче урока интернетните мерзавци без капчица въображение, въпреки старанията прозира че го правят от интерес, не по убеждение, не и от глупост. Изглежда добри пари плащат позитанковците, гербоваците, всички останали ченгесаро-комунистически „партии“, щото всички ги е страх най-много от Костов. Интересно, защо ли ги е толкова страх?! Да бяха имали поне малко акъл, щяха да си мълчат, ала нямат, ето, плюят ли плюят, и в резултат Костов се оформя като единствена разумна алтернатива – сред цялата тази безскрупулна и гнусна политическо-слугинска гмеж, заради която сме затънали така яко в тинята…

Там, където се спомене името „Костов“, в какъвто и да е, но особено в някакъв що-годе положителен смисъл, там се явяват мигновено несметни пълчища интернетни агитатори, които почват да ни убеждават колко е лош тоя Костов, щото, видите ли, сичко на тоя свят е объркано тъкмо от него; сюблимна картинка е това; аз пък чат-пат, за да наливам масълце в споровете, подхвърлям ето какви реплики; шоуто си го бива де, но нямам възможност тук да го възпроивеждам, който иска да се наслади, да иде на моята страница във Фейсбук:

Г-н Атанасов, а Боко не е ли за затвора?! Щото гледам, че се вълнувате за Костов, Вие нима не помните, че не Костов, а Боко управлява напоследък многострадалната ни родина?!

Другарко Tarasheva, Вие малоумна ли сте – или сте някаква шегобийка?! – та пишете тия откровени простотии?! 🙂

Другарко Tarasheva, Вие за моето мислене не се тревожете толкоз, постарайте се да въведете ред в своите представи за нещата, щото от написаното от Вас съдя, че живеете в някакъв илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалния…

Другарко Tacheva, пишете врели-некипели; от Позитано-20 ли Ви дават в готов вид тия нелепици, нямащи нищо общо с реалността?! Егати комунистическата дивотия се шири в тоя интернет, бях да му се не види, човек има чувството, че е в някаква лудница, а не сред що-годе разумни и мислещи хора! Пеят си в хор песничката, капчица здрав смисъл в такива приказки човек не може да открие. За това какво се случи по време на приватизацията, другарко Tacheva, стига да Ви интересува истината, а не някакви митически лъжи, прочетете моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), там съм описал всичко както е било, и съм я написал за хора, които искат да знаят истината, а не за такива, чиито глави са пълни с какви ли не лъжи…

Тук не мога обаче да се въздържа, другарката, отвръщайки, сътвори нещо като бисер, сравнявайки ме с… Хитлер:

Опааа ,още една другарка. Това доста втръсва, Грънчаров. Повтаряте се и трябва да смените плочата, ако имате друга под ръка. Той и Хитлер е залагал на това, но историята му показа пътя…

Бива си го, нали?! 🙂 Смех! Другарите се извиват като настъпени змии, ето, примерно, как ме клъвна една такава змия, наричайки ме „професорче по комунизъм“, представяте ли си? Отвърнах й:

Не знам кой благоволявате на наречете „професорче по комунизъм“, пък и не ме интересува, щото моя милост е професор по антикомунизъм, разликата е огромна! 🙂 Тая другарка Пепа, завалийката, изглежда не чете какво й думат, тя, като някаква баба, една си знае, едно си бае…

Г-н Боюклиев, Вие, простете, вервате ли си на приказките си, или сте просто шегобиец?! Гледам, че се изказвате крайно лекомислено, фриволно, на места, с извинение, съвсем малоумно, та затова се питам: дали пък не сте някакъв шегобиец и майтапчия?! Питам, щот не ми си верва да има чак толкова глупави манипулатори като Ваша милост…

И така нататък. Спирам дотук, да не хабя повече място. Искам да стигнат тия неща и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, та затова ги привеждам тук. Пък и за историята ми се ще да се запазят, да не погине нахалост туй, що е сътворила многострадалната масова комуноидна глава, която, за жалост, дирижира положението у нас напоследък – под мощния натиск на ченгесарската напаст и платените й медийни и интернетни мерзавци. Живеем в крайно болно време, което кой знае накъде може да избие, тъй че нещата не са само смешни, току-виж, играчката станала плачка. Ний, българите, ги умеем тия работи, бива ни да правим какви ли ни изцепки и простотии, спор за това няма…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Дърпаме в неверната посока, а верният път е съвсем близо, току-до носа ни – ама кой да ти го види?!

По публикацията ми от тази заран под заглавие Безпощадната битка с комунистическото скудоумие у нас не отслабва, напротив, засилва се във Фейсбук една дама подхвърли реплика, която ми се стори достойна за осмисляне; сега-засега се задоволих с някои мисли по повод на нейната мисъл; ето ги и двата коментара, които са добра основа, според мен, за дискусия по проблема:

Lilyana Andreeva каза: Щом и папата е на „бедните“, то се задава една компилация от латино-маоистки комунизъм и ислямо-будистки феодализъм!

Ангел Грънчаров каза: Да бе, и когато говорят, че „бедните“, видите ли, били винаги прави, аз бих се осмелил все пак да запитам: а за какви бедни, прочее, става дума? За умствено бедни, за нравствено бедни, за духовно бедни, или за бедни в оня смисъл, че нямат какво да ядат? Да, но тия видове бедност са свързани някак, нали така? Умствената бедност стопроцентово води до другата, обикновената беднотия. Не бива да сме толкова жалостиви спрямо бедните, макар че, не отричам, има и бедни, които не са чак толкова отговорни за бедността си, примерно ний, българите, в мнозинството си сме бедни не щото сме чак толкоз малоумни, мързеливи и пр. (е ний сме си и такива де, няма какво да крием това, ама не само тази явно е причината!), а защото доста сме пострадали от проклетия комунизъм, дето ни го натресоха руснаците и комунистите.

Но в крайна сметка всеки трябва да има достойнството да поеме пълната отговорност за собственото си положение: като си беден, недей да ревеш, недей да молиш за милостиня, не обвинявай само другите за твоето положение, а се запитай къде ти е грешката, потърси причината в себе си, запретни ръкави и се постарай да се отървеш от бедността си, да я победиш: този е пътят според мен. Този е верният път. Всичко друго, дори и състраданието към бедните, жалостивостта, „алтруизмът“ и пр. водят до тяхната деморализация, до размекването им, до отпускането им, до пагубната лакомия за чуждото, а това е предпоставка от бедността си никога да не се отървем, напротив, да продължаваме да затъваме още повече в нея.

Щото дърпаме в неверната посока, а верният път е съвсем близо, току-до носа ни, ама кой да ти го види?! И кой ли да ти го признае, щото някои го виждат, ала си позволяват лукса, видите ли, да не го признават, което вече си е пълна извратеност. За която се плаща огромна цена: животът тия неща не ги прощава току-така, а иска цялата цена, заедно с лихвите…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.