Главният въпрос на идващите избори: ще успеем ли да си отвоюваме страната от мафията?

Комунистическата мафия и олигархия никога няма да прости на Костов онова, което той направи за България: откъсна я от прегръдките на руската имперска мечка и я запрати в орбитата на западните свободолюбиви и проспериращи народи! Луди пари похарчи тая мафия за да води пропагандна оплювателска война срещу Костов по медиите, медийни мерзавци като Кеворкян, Тошо Тошев и пр. направиха доста добри пари за участието си в тази война.

На зомбирания от толкова лъжи народ мафията представи и натрапи какви ли не „спасители“ и „оправячи“ като Симеон, Гоце, Дмитрич, Доган, Воленчо, Боко, Янета разни и пр. Е, и сега главната им грижа е: да не би народът в мнозинството си да прозре истината и отново да се върне при автентичните десни и сини политици, което единствени могат да преобразят България в една модерна и просперираща страна с доволен, неунизен, достойно живеещ народ. Този е главният проблем и главната грижа на олигархията ни в тия избори.

Битката и този път е: дали пак ще успеем да си отвоюваме страната от мафията, както го направихме в 1997 година, или отново ще харизаме България на комунистическата руско-българска и ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия, както мнозинството от българите го допусна в 2001-ва, 2005-та и 2009-та година.

Из Костов: Единствено сините са вадили България от кризи!:

– Лесно ли прощавате?

– Това, което е направено лично срещу мен самия, прощавам лесно. Склонен съм да простя и грешките, които са направени по отношение на политическата ми работа. В такъв случай обаче не мога да върна доверието на този или тези, на които трябва да се прости. Ако говорим конкретно, синият човек тръгна на протести преди 24 години, искайки прости неща – да няма комунизъм, да живее като европеец – проста мечта. Точно тоя син човек по-късно направи партията на Симеон Сакскобургготски, след това направи партията на Бойко Борисов. Ако ние сега не си дадем сметка докъде я докарахме с всички тези неправилни избори, няма да можем да намерим и правилното продължение за себе си. Защото по време на Бойковото управление самият Бойко Борисов, който те избраха, определи тяхното дело за най-големия провал на прехода, а самия преход за криминален. Т.е. получи се затваряне на кръга – те, които тласнаха България към Европа, те са провалът. А Тодор Живков е реабилитираният. През наглед невинния флирт с комунистическата носталгия ето какво се чу и се видя на улицата – изгаряне на конституцията, изгаряне на европейското знаме, искания за национализация, народен съд. Т.е. отново възкръсна това, срещу което ние сме били против от самото начало и което всички вкупом твърдяха, че е погребано. Как е погребано, като се оказа посткомунистическо съзнание на значителни маси от хора. какво общо има народният съд с европейска страна с представителна демокрация?! Може да простим на тия хора, които са търсили по-добър европейски живот след 800 дни. Сега обаче трябва да зададем истинските въпроси и да видим на кого можем да се доверим. Въпросът не е само да си прощаваме, трябва и да се доверим, да се опрем на нещо. Аз например на Бойко Борисов не мога да се опра. Най-вече заради реабилитацията на Тодор Живков, защото това означава човек, загубил посоките. Ако не можеш да различаваш кое е добро и кое зло – как водиш държавата?

– Дразните ли се, когато ви упрекват за грешки по време на управлението на ОДС? Биха ли могли нещата да се случат по различен, по-добър начин?

– На тази везна, на която се мерят тези неща, от едната едните слагат това, което считат за грешки и провали, от другата всеки слага резултатите. Какво казва Бойко: Ето ви магистрали, направих ви магистрали, построих спортна зала! Да, провалих се, блъснах ви в стената, докарах страната до социална и политическа криза, но ето ви магистрали. Ако започна самохвално като Бойко да трупам това, което съм направил в управлението си, да напомням резултатите, съм сигурен, че ще нервирам страшно много хора. Ето, започвам: Откъснал съм България от руската орбита – не съм пуснал руски войски да кацнат на 60 км от София и да направят плацдарм. По този начин съм извоювал правото България да е член на НАТО и на Европейския съюз, т.е. откъснал съм страната от една орбита и съм я пратил в друга. Българският лев, който пипате в момента, който толкова липсва напоследък, е създаден от нас след въвеждането на валутния борд след една хилядократна инфлация. Стабилните банки, стабилният бюджет, фискалната дисциплина, са от онова време. Административната реформа, политическите кабинети, началото на здравната реформа, личният лекар, реформата в образованието в началните й стъпки, независимостта на университетите – всичко е от онова време. Така че аз има какво да сложа на везните. И ако това не е разбираемо за хората – 4 пъти се е вдигнала средната заплата и 3.5 пъти средната пенсия за 4 години по време на нашето управление. Никой не е вдигал 4 пъти средна заплата! Забравени неща!

КРАТЪК КОМЕНТАР: Да, десните избиратели са умни и мислещи хора, които е невъзможно да бъдат излъгани, но има и още една подробност: те са също така добри, нравствени, неопорочени хора, които залагат на честния начин на проспериране, лично и обществено; това всъщност според мен е главното; и ако тия автентично десни избиратели у нас са, както твърдят „социолозите“, твърде малко, правете си сметка тогава каква е ситуацията с преобладаващия морал у нас…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

2 мнения за “Главният въпрос на идващите избори: ще успеем ли да си отвоюваме страната от мафията?

  1. Няма нищо предопределено… всичко зависи от негово величество избирателят. Не подценявайте толкова избирателите…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s