Поразителна близост с възприятията на другарката Велислава Дърева!

Попадам тая сутрин на някаква статия и без да видя името на автора й я прочетох. Добра статия, верни мисли, добре написана. Поинтересувах се кой ли пък е авторът. Гледам и не вярвам на очите си: Велислава Дърева я е написала!!! Удивен от тази съвместимост на мислите и на оценките, която за мен е голяма загадка, бързо написах във фейсбук следните думи, които могат да бъдат унизителни за мен, но предпочитам честно да си призная за тоя крайно любопитен феномен:

Чудна работа: за първи път от много години съм съгласен изцяло със статия на другарката Велислава Дърева, ето с тая статия: Елегия за бистришкия тигър.

Какво ли е станало? Да не сме се върнали в годините преди 1989-та?! Има нещо, което да обясни тая „перверзна близост“ между комунист и антикомунист като мен, какво ли е то? От 1989-та насам не е имало случай с другарката Велислава да мислим по един и същ начин за нещо, а ето, сега се оказа възможно! Не мисля като Сугарев или като Методи Андреев, а мисля като Дърева – как е възможно това, какво се случи, та да произлезе от него тоя невероятен за мен самия факт?!

А ето сега един откъс от тази така поразила ме статия, написана наистина от правоверна комунистка, но – внимание! – мислеща; дали това, прочее, не ни сродява с другарката Дърева (?):

„Аз моята история съм я написал, та написал. Не могат да ме уязвят с нищо. От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен…” Тъй промишляваше Той, надвесен от парламентарния балкон, който в оня блажен, исторически момент наподобяваше златна колесница, понесла Него – Триумфаторът. Тази невидима триумфална колесница се носеше над кипналите овации на преторианците, предвождани от магистрати и сенатори, подир тях – каруци, натежали от електорални трофеи, най-накрая – три синджира знатни партийни военнопленници, които вече чуваха властния глас „Понеже сте истински престъпници – на колене!”.

Такава божественост струеше откъм парламентарния балкон, стенещ под тежестта на Демиурга, на Създателя, на Твореца, който сам-самичък, ей тъй, бръкна в нищото и от всемирния хаос сътвори една желязна, непобедима гвардия, която помете всичко по пътя си. А наоколо пърхаха възбудено една орда ласкатели, лакеи и медийни мажоретки, които обожествиха неговия десен глезен, сакрализираха неговия ляв менискус, и в пристъп на обилно дитирамбене викаха като едни весталки „Грабвай секирата!”. Беше славното лято на 2009-а. Обаче дойде горчивата пролет на 2013-а. „Те (Станишев и Местан) дори не се обадиха да ни поздравят като първа политическа сила. Ако те го бяха направили, аз щях да им гласувам един глас да направят правителство, само да не се излагаме пред Европа.

Така почва статията на Дърева. Останалото си прочете сами. Доживях и до тоя срам: да цитирам в блога си статия на комунистка! Какво да се прави: болни времена живеем, всичко се е объркало…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Свидетелство за деградацията на т.н. „сериозна журналистика“ у нас: чалга-„журналистиката“ обаче е доста напреднала

Собственикът на Електронен вестник Иван Бакалов е написал полемичен матр`ял срещу теза на политолога Огнян Минчев и го е публикувал под заглавие Бива, бива, ама т. нар. политолог Огнян Минчев мина границата. Не му е харесала ето тази теза на Минчев:

“През 2001 г. ключов съюзник на задкулисната олигархия по отстраняването на управлението на Костов беше Симеон Сакскобургготски. Тази година нямаше цар под ръка, поради което това отстраняване (на Борисов – б. а.) беше осъществено с неочакван съюзник – интернет класата, интернет интелигенцията.”

Да, обаче контратезата и най-вече „аргументацията“ на Бакалов не струват, ето те са все от този нискокачествен сорт, свидетелстващ, че чалга-„журналистиката“ у нас е доста напреднала:

Преди изборите пък той дълго обясняваше, че “анонимни милиционерски шайки” работят ГЕРБ да загуби изборите. Минчев мина границата. По същество това са клевети срещу хората, които не са гласували за ГЕРБ. По логиката на Минчев, ако си против Борисов, значи си от олигархията, ДС, руската мафия и т. н. Това е истинско нахалство!

Това свидетелства за деградацията на т.н. „сериозна журналистика“ у нас, карат се като търговките на пазара, а така не стават тия работи. Няма да се включвам в препирнята, но ще сложа тук своята кратка реплика по повод на случката, която написах току-що във Фейсбук:

Тоя Бакалов критикува Минчев, ала сам издиша твърде много в претенциите си да е „анализатор“; хваща се за нещо и го раздува, а не съзнава, че в казаното от Минчев има истина, но то е само детайл от общата картина, а нещата инак са значително по-сложни… Това, че интернет помогна много да се свали Боко, е безспорно, но от него съвсем не следва, че интернет е станал „съюзник“ на „злите сили“, сиреч, на ченгесаро-кагебистката руско-българска олигархия, нито пък – опази Боже! – че Боко е станал много хубав и добър – щом го били свалили руснаците! Самият Боко си е свидно отроче на същата тази мафия и нему е отредено да играе ролята на „наш`та доверена „десница““, за разлика от „лошата десница“ на Костов.

Верно, наложи се да му дръпнат ушенцето на Боко, че се подведе по акъла на Костов и спря АЕЦ-Белене, но той остава резерв на олигархията и ще бъде активиран и повикан да помага в момента, в който това се наложи. Олигархията най-сетне си направи политическо статукво, което й е безкрайно полезно: у който и да мине топката, и у „десните“, и у „левите“, те все са наши, все са си наши довереници, пък и самият Парламент е все наш, нали така, скъпи другарю Путин?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Битката за България започна: тепърва ще се решава дали отново ще ставаме „Задунайская губерния“ на Руската империя – или ще съхраним високото си европейско достолепие

Иво Инджев е написал коментар под заглавие Симеон “воскресе“ с версия за вересиите си, в който пише: „Всеки ще се досети, че няма как прогоненият наследник на Царство България да е бил в СССР през 1975-та като турист с документи, подписани с добре известния негов псевдоним „Рилски”, без това да е било договорено с „когото трябва” в Кремъл.“ – а аз бих добавил и в КГБ. В тази връзка реших да напиша там свой коментар, ето го и тук, с оглед да стигне и до в-к ГРАЖДАНИНЪ:

„Граф Рилски“ или Симеон Сакскобурготский е на служба в КГБ отдавна, да, директно си е на подчинение на КГБ, той няма да си играе с някакви си там ДС-та – и това изобщо не може да е тайна за оня, който не е хептен тъпоумен или малоумен.

Той беше активиран от господарите си от КГБ в 2001 г. с една-единствена цел: да предотврати втори мандат на „чудовището Иван Костов“; само Симеон можеше в оня момент да предотврати толкова грозната за КГБ и за подчинената му руско-българска ченгесаро-кагебистка мафия евентуалност Иман Костов за втори мандат да управлява България – което би означавало окончателното и безвъзвратното й откъсване от „Матушката“… толкова е просто да се разбере това, че на човек му е неудобно да го изтъква даже!

Е, Симеон се провали в изпълнението на най-важната си задача, именно да осуети приемането на България в ЕС и в НАТО и обръщането й, връщането й отново в обятията на свирепата руска мечка – толкова мощен беше повратът към Запада, който й беше придал „извергът Костов“. Тогава именно КГБ и Русия решиха да играят малко „по-ентелегентно“, както се казва, именно, да превърнат България в руски троянски кон в ЕС и в НАТО. Това Симеончо успя да го постигне, съвместно с усилията на другият голям приятел на Русия и на СССР, именно президента Гоце Пырвановый.

Тия неща все пак трябва да се знаят от всички, щото ето сега отново сме в съдбовни времена: сега вече Парламентът ни е на 100% проруски и на 100% БКП, да, на същата БКП, която преди няколко десетилетия на два пъти се опита да направи България 16-та республика на СССР! Сега именно ще се разиграе окончателния епизод от историческата и съдбовна битка за запазването на проевропейската, на евро-американската ориентация на съвременна България.

Всички ние сме призвани да участваме в тази наистина съдбовна битка, кой както може, кой с каквото може. Или ще я има България на картата на Европа като една суверенна, демократична, културна, просперираща и силна държава, населявана с достоен, неунизен народ, или отново ще станем протекторат на злокобната имперска и анахронична сила, именно на путинска Русия, ще станем отново Задунайская губерния на Руската империя, за която руснаците подигравателно казват: „Курица не птица, Болгария не заграница!“…

Това е положението. Мислете, работите съвсем не са безобидни, съвсем не са за подценяване. Напротив, много сериозни са…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Очаква ни власт на проруско щурмовашко национал-социалистическо ОФ за „национално спасение“ от… демокрацията!

Следващите редове са коментар към мой коментар в блога, публикуван под заглавието България се управлява от Руска Национал-социалистическа коалиция за… права и свободи, резилът е пълен!:

Вече би трябвало да е ясно на всички хора в тази държава, но ако все пак не е, ще повторя това, което много хора в малкото свободни медии в страната отбелязаха: най-вероятно скоро ще бъде съставена широка коалиция „в името на народното спасение“, или по-точно казано правителство от тип ОФ, като вариантите за нейното име са следните:

1.) Българско национал-социалистическо движение за права и свободи „Атака“

2.) Движение за национал-социалистическа атака

3.) Българска национал-социалистическа атака за права и свободи.

Тази велика сОветскаЯ национал-либерал-социалистическа (ЦОЦОлистическа) (анти)народна русСкаЯ ко(К)алиция (тук си позволих да се заиграя малко с името на Либия при Кадафи) ще се потруди да пребъде вечната българо-руска, или по-точно (по думите на автора от негов по-стар пост в блога) ченгесаро-кагебистка дружба.

Всички участващи в коалицията партии идват със специална гаранция за успешно предвождане на държавата по пътя към светлото комунистическо бъдеще (да се чете: задълбочаване докъдето е възможно на сегашното състояние на всеобхватна криза, в която се намира страната: икономическа, политическа, социална, парламентарна и т.н., т.е. повтаряне на сценария от 1995-97 г.), тъй като са произведени във фабриките на ДС по поръчка и със средства на БКП, и са проектирани да вършат единствено това.

Иначе като цяло аналогията, представена в постнатото от г-н Грънчаров изображение, е много добра, особено сравнението с тримата печално известни в историята психопати и масови убийци.

А сега сериозно: срещу това абсурдно и предателско управление, което има най-големи изгледи да бъде съставено като „програмен“, „експертен“ и още не знам си какъв си кабинет (още по-безотговорен от колективната безотговорност на тройната коалиция), трябва да се противостои със всички сили и със всички възможни демократични средства: аргументирана критика, протест, бойкот (гражданско неподчинение); с цел да се достигне до една своеобразна демократична революция, подкрепена от цялото общество, а не само от управляващата върхушка.

Да се стигне дотам всъщност е неизбежно, тъй като новото правителство ще е псевдодемократично по характер и няма да има никакъв шанс да се легитимира пред народа (избирателите си).

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Крещящо нарушение на народния вот, на принципите на правото – и на елементарната справедливост!

Вчера във Фейсбук, по своя си обичай, публикувах кратка реплика, колкото да предизвикам известна дискусия – или да заостря вниманието на приятелите си към даден сериозен по моето възприятие проблем. Ето какво написах и ето твърде интересната реакция: оказва се, че нещо твърде важно изобщо не се осъзнава от хората; та значи написах там следното, а пък по-долу можете да прочете безкрайно интересната реакция, по повод на която ми се наложи тази сутрин да дам още едно важно според мен разяснение:

И какво излиза сега? ГЕРБ получи 30,74% от гласовете. Оказва се обаче, че също 30,74% (какво съвпадение?!) пропаднаха – това бяха гласове за малките партии, които не минаха 4% бариера. Тия гласове по закон се преразпределят за влезлите, от тях ГЕРБ ще получи най-много. 

И в крайна сметка какво излиза: „победата“ на ГЕРБ е мародерска, той ще получи даром (със „законна кражба“) голяма част от депутатските си места! 

Нима това не е едно „законно мошеничество“ – и една „законна измама“? То мутрите нали и само това знаят де, какво друго да очакваме от тях?!

Това написах вчера. Под него пише: Димитър Вълков, Elena Ignatova Kostadinova, Neviana Eugenieva и 12 други харесват това. А ето и коментарите, те са само два, което показва много:

Toly Uzunova каза: „Законът“ си го написаха ГЕРБ за собствена употреба.

Yavor Savov каза: Я, това за разпределение на гласовете по закон ми звучи като мит! Ще може ли да се цитира тази част от закона, че да се види как тия, които са гласували примерно за ППБ, им преразпределят гласовете, отивайки за парламентарно представените партии?

Ангел Грънчаров каза: Така е, не е никакъв мит, гласовете, подадени за невлизащите в Парламента партии, се преразпределят по специална схема за влезлите в Парламента партии. Най-много от тях се дават на партията, която е получила най-много гласове. В случая това е ГЕРБ. Той е получил, грубо пресметнато, гласовете не по-малко на половината от гласувалите за невлезлите в Парламента партии, т.е., пак грубо пресметнато, около една трета от получените от ГЕРБ депутати са му „подарък“ от гласовете на гласувалите за невлезлите в Парламента партии!

И при БСП е горе-долу същото. И АТАКА и ДПС са се облажили с некой и друг депутатец по същия начин, като подарък от гласовете на гласувалите за невлезлите в Парламента партии. Ето само този момент в закона би трябвало да предизвика масови протести на всички нас, които гласувахме за съвсем други партии, а с нашите гласове се облажиха влезлите в Парламента – и получиха като „подарък“ голям брой депутатски кресла!

Аз се чудя защо не бъде сезиран и Конституционният съд та да отмени изборите на това основание: крещящо нарушение на народния вот по повод на този пункт с „подаряването“ на едро на депутатски кресла на влезлите в Парламента партии – заради гласовете на хора като нас, които изобщо не сме гласували за тях! Това трябва да бъде направено, защото този път за „малките“, за невлезлите в Парламента партии бяха дадени значително повече от друг път гласове – повече, отколкото е получила „победилата“ партия, именно мутрягите от ГЕРБ!

Сфащате ли сега за какво става дума?! Продължавайте да си мълчите… мълчете си, сякаш сте… говеда, а не хора!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.