Крещящо нарушение на народния вот, на принципите на правото – и на елементарната справедливост!

Вчера във Фейсбук, по своя си обичай, публикувах кратка реплика, колкото да предизвикам известна дискусия – или да заостря вниманието на приятелите си към даден сериозен по моето възприятие проблем. Ето какво написах и ето твърде интересната реакция: оказва се, че нещо твърде важно изобщо не се осъзнава от хората; та значи написах там следното, а пък по-долу можете да прочете безкрайно интересната реакция, по повод на която ми се наложи тази сутрин да дам още едно важно според мен разяснение:

И какво излиза сега? ГЕРБ получи 30,74% от гласовете. Оказва се обаче, че също 30,74% (какво съвпадение?!) пропаднаха – това бяха гласове за малките партии, които не минаха 4% бариера. Тия гласове по закон се преразпределят за влезлите, от тях ГЕРБ ще получи най-много. 

И в крайна сметка какво излиза: „победата“ на ГЕРБ е мародерска, той ще получи даром (със „законна кражба“) голяма част от депутатските си места! 

Нима това не е едно „законно мошеничество“ – и една „законна измама“? То мутрите нали и само това знаят де, какво друго да очакваме от тях?!

Това написах вчера. Под него пише: Димитър Вълков, Elena Ignatova Kostadinova, Neviana Eugenieva и 12 други харесват това. А ето и коментарите, те са само два, което показва много:

Toly Uzunova каза: „Законът“ си го написаха ГЕРБ за собствена употреба.

Yavor Savov каза: Я, това за разпределение на гласовете по закон ми звучи като мит! Ще може ли да се цитира тази част от закона, че да се види как тия, които са гласували примерно за ППБ, им преразпределят гласовете, отивайки за парламентарно представените партии?

Ангел Грънчаров каза: Така е, не е никакъв мит, гласовете, подадени за невлизащите в Парламента партии, се преразпределят по специална схема за влезлите в Парламента партии. Най-много от тях се дават на партията, която е получила най-много гласове. В случая това е ГЕРБ. Той е получил, грубо пресметнато, гласовете не по-малко на половината от гласувалите за невлезлите в Парламента партии, т.е., пак грубо пресметнато, около една трета от получените от ГЕРБ депутати са му „подарък“ от гласовете на гласувалите за невлезлите в Парламента партии!

И при БСП е горе-долу същото. И АТАКА и ДПС са се облажили с некой и друг депутатец по същия начин, като подарък от гласовете на гласувалите за невлезлите в Парламента партии. Ето само този момент в закона би трябвало да предизвика масови протести на всички нас, които гласувахме за съвсем други партии, а с нашите гласове се облажиха влезлите в Парламента – и получиха като „подарък“ голям брой депутатски кресла!

Аз се чудя защо не бъде сезиран и Конституционният съд та да отмени изборите на това основание: крещящо нарушение на народния вот по повод на този пункт с „подаряването“ на едро на депутатски кресла на влезлите в Парламента партии – заради гласовете на хора като нас, които изобщо не сме гласували за тях! Това трябва да бъде направено, защото този път за „малките“, за невлезлите в Парламента партии бяха дадени значително повече от друг път гласове – повече, отколкото е получила „победилата“ партия, именно мутрягите от ГЕРБ!

Сфащате ли сега за какво става дума?! Продължавайте да си мълчите… мълчете си, сякаш сте… говеда, а не хора!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Пътят на спасението на България е: да не допускаме глуповатите и простаците да ни налагат своя избор на управници!

Препубликувам по-долу извадки от коментар, написан от журналиста Иво Беров и публикуван в една авторитетна медия – Дойче Веле – цялата статия може да се прочете ето тук: Да си спомним за България преди Борисов. А за читателите на този блог и на в-к ГРАЖДАНИНЪ предоставям възможността да прочетат най-силните, сиреч, най-истинните, съдържащите голяма истина, моменти от нея; ето ги:

Можете ли да си представите, че България би могла да бъде управлявана от възпитан, умен, честен, почтен, добър, образован, изискан и уравновесен политик? Политик, който е пълна противоположност на Бойко Борисов? Политик, с който всяка напреднала страна би могла да се гордее? Най-вероятно – не.

А можете ли да си представите България като страна, в която профсъюзите всяка година искат 12 процента увеличение на заплатите и заплашват с бунтове и стачки, ако увеличението е не 12 , а само 9 процента?

И още: можете ли да си представите България като страна, в която за четири години пенсиите са се увеличили четири пъти? Или България с най-висок икономически ръст в цяла Европа? Или с най-голям прираст на раждаемостта?

Най-вероятно не можете да си го представите. С никакъв напън на въображението. Само че това не е въпрос на въображение, а на памет. Защото всичко това вече се е случвало…

… В началото стана дума и за това дали можете да си представите България като страна, в която профсъюзите всяка година искат 12% увеличение на заплатите и заплашват с бунтове и стачки, ако това увеличение не е 12, а само 9 процента. И страна, в която за четири години пенсиите са се увеличили четири пъти. Отново няма нужда да си представяме, достатъчно е да си спомним. Профсъюзите искаха 12-процентно увеличение на заплатите всяка пролет и всяка есен при управлението на СДС, когато министър-председател на България беше Иван Костов. Е, не получаваха 12 процента, а само 9 – заради проклетията и злобата на лошия Костов, разбира се.

Нека сега всички, които си обясняват българското битие, българската съдба и българските превратности с проклетията и злобата на лошия Костов да си спомнят с колко процента увеличаваше той заплатите всяка година. И с колко увеличи пенсиите. За четири години те бяха увеличени четирикратно…

… Голяма част от онези, които гласуваха за ГЕРБ, знаеха, че това е последният им юруш. И затова бяха сплотени и решителни. Затова техните гласове бяха най-много. А и защото останалата България беше като вцепенена. Разколебана, объркана, обезверена.

Да си припомним думите на един американски философ, който беше казал, че двадесет процента от което и да било природонаселение, племе, народ, общество или държава са глуповати. Разликата между България и развитите страни е, че този процент в ония страни не е на власт. В развитите страни той си знае мястото. Не сочи пътя, не води, не поучава, не казва кое е добро и кое лошо, не създава образци, не се дава за пример, не наглее, не вилнее, не тормози останалите, а си трае и си слуша чалгата. В България е обратното – властва, наглее, смята себе си за пример и образец, сочи пътя. Пътя за никъде, разбира се.

Затова в близките години основната задача на обществото ни е да се отърве от властта на тези хора. И от всичко онова, което създава, предопределя, обуславя и поставя на власт хора като Бойко Борисов. Чак тогава ще тръгнем напред. Както направихме през 1997 година.

Автор: И. Беров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

В България няма демокрация, у нас не се е осъществил преходът от комунизъм, страната продължава да живее в посткомунизъм

Из Проф. Пламен Цветков: Три фракции на БКП ще направят правителство, подчинено на Москва:

Тези избори показаха нещо много зловещо: че в България няма демокрация, че у нас не се е осъществил преход от комунизъм към демокрация, а страната продължава да се намира в посткомунизъм. Нека погледнем победилите четири политически сили. Те всъщност са части от една структура, останала непокътната в следствие на комунистическия режим. БСП е ясна, а тя и не крие, че е наследник на БКП.

ДПС е продукт на Държавна сигурност. Главната фигура, която стоеше зад формирането й е Андрей Луканов, главният човек на Москва в България. Ако погледнем и самото ръководство на ДПС, то винаги е било пълно с агенти на службите на комунизма. Дълги години лидер на партията беше човек контролиран от службите. Сега властта е в ръцете на Лютви Местан, но и той е свързан с ДС. Даже остава усещането, че в тази партия властта се предава по линия на ДС.

За „Атака” се знае, че бяха създадени и получиха финансиране от кръгове, близки до съветското КГБ, а също и от секретните служби на режима на Асад в Сирия. За него се знае, че е най-верният режим до Москва.

Накрая стигаме и до ГЕРБ. Ръководството на тази партия всъщност е обслужващият персонал на комунистическата номенклатура – бодигардът, шофьорите и т.н. Тоест и четирите партии, под една или друга форма са свързани с миналото и с БКП. Трябва да признаем, че в ГЕРБ все пак има някаква част от депутати и привърженици, които са антикомунисти, но очевидно тяхното влияние не е кой знае колко силно. Още след като дойде на власт преди 4 години Бойко Борисов беше твърдо зад проекта АЕЦ ”Белене”, който е проект на Путин, но после смени позиции.

Именно ГЕРБ направиха всичко възможно да разбият автентичната десница в България и успяха. И не на последно място реабилитираха Тодор Живков и комунизма в различни измерения. Тоест, този бъдещ парламент си е една комунистическа структура. Ние се върнахме на изходните позиции от 1989 г. и сега имаме четири фракции на БКП. Общото между тях е, че са единни в смачкването на дребния и средния бизнес. А именно средният и дребният бизнес е единственият, който няма комунистическо потекло и е по-свободен от червено присъствие

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

С демокрацията у нас беше „покончено“ най-сетне, другояче или на български казано, демокрацията у нас беше ликвидирана!

Съвсем не ми се пише някакъв обобщаващ коментар за резултатите от изборите и за откриващите се „перспективи“ пред страната. Ясно защо: защото всичко е ясно. По-ясно от това, което е, не може да бъде. Е, ще кажа нещичко, колкото да не е без нищо…

Попаднахме в дупка, от която излизане няма. Демокрацията – младата и крехка българска демокрация, доколко я имахме – блокира и доведе до резултати, които я отричат изцяло, които са подигравка за нея: в Парламента влязоха най-недемократичните, авторитарни, изцяло ченгесарски и милиционерски, проруски, пропутинистки партии. Явно е, че у нас върви целенасочено направляван от Москва процес на дестабилизация на страната с оглед да бъде променена нейната гео-стратегическа ориентация.

Т.е. повратът, зададен от „тоя проклетник“ Иван Костов, който ни натика в орбитата на западния свят, на евро-американската цивилизация на свободата и демокрацията, най-после се удава възможност да бъде променен на 180 градуса, т.е. България отново да бъде запратена в азиатско-сибирската имперска орбита на Русия, на путинска Русия. Сиреч, процесът на путинизация на България, за който моя милост писа още преди толкова години, даде най-накрая своите отровни плодове. С демокрацията у нас биде „покончено“ най-сетне, другояче казано, на български казано, демокрацията у нас беше ликвидирана. Припомняйте си руския език, скоро ще ни се наложи отново да проговаряме на руски.

Ето затова не ми се пише коментар по актуалната политическа ситуация. Мътна и кървава е ситуацията, която се задава. Като българин на моменти се улавям че си мисля ето как: всяко зло за добро, нека, нека ченгетата, нека комунягите да се задавят от власт, нека, та да си счупят най-накрая сами главата! Нека да управляват, нека да се продължават да крадат, та на този наш народ най-накрая истината да му просветне – и с шутове и ритници да изгони тая комунистическа напаст най-накрая не само от Парламента, но и от страната. Предстои ни период на невероятни сеирища и излагации, ето, Боко вече почна да се развихря пак: хем бил спечелил изборите, и то „съвсем честно“, хем заяви, че иска касирането им; хем можел да управлява, бил „най-големио експерт сред премиерите в целокупната история на България“, хем го е страх да управлява и да поема отговорности, щото сам най-добре съзнава, че не е нищо друго освен въздух под налягане. То и затова се фали така де, свестният, истински кадърният човек няма да вземе да се хвали, щото кадърността му си личи, а само на въздуха под налягане му се налага да се фали. Такива работи. Какво да коментира повече човек? Нима всичко не е ясно?

Има и една друга голяма тема, и тя може да се сведе до въпроса: а сега накъде? Какво да се прави, имам предвид какво да правим ние, нормалните хора (след Кунева, която открадна тоя лозунг за „нормалността“ от Филип Димитров – той именно искаше да прави България „нормална страна“, тя, тази Кунева, иначе е много крадлива, всичко краде! – човек не да не смее да употреби тая дума), дето виждаме нещата в тази светлина и сме на път да се отчаем? Наистина, какво може да се прави в една такава ситуация? Какво е разумното поведение?

Някои, дето все още имаха някакви надежди и стояха тук, сега вече ще им се наложи да тръгнат в емиграция, ще им се наложи да бягат по света да си търсят късмета по места, където няма такъв вилнеещ комунизъм както у нас. А тия, дето сме инатлии, и ще останем тука, ще ни се наложи да се размърдаме, да си вдигнем задниците от меките кресла, дето седим и така хубаво си „философстваме“, и също ще ни се наложи да излезем на улиците да протестираме, да се борим, да покажем, че ни има. Този е пътят – пътят се свежда до една дума: борба! Съпротива. По всякакви начини. Не трябва да се мълчи. Не трябва да допускаме олигархичната пропаганда и проруските сили да присвояват и улицата и да я манипулират, както това стана в началото на тази години – и няколко пъти преди това.

За да дестабилизират страната и за да променят гео-стратегическата й ориентация тези сили успяха да овладеят и улицата – единственото място, където народът имаше възможността да покаже какво мисли. И улицата „приватизираха“ другарите и я манипулират както си искат. Е, трябва да си върнем първо улицата, а след това, като овладеем това мощно средство, ще почнем да си връщаме една по една загубените позиции. Лозето не иска молитва, иска мотика. Трябва да се работи. Трябва да се действа. По пътя на борбата истински проевропейските, прозапно-ориентираните, автентичните десни сили неминуемо ще намерят формите на ефективно организационно взаимодействие и няма начин да не се обединят. Излезе ли на сцената една мощна дясна сила и организация, тогава работите ще почнат да се оправят. Ще прогоним „дясното“ менте Боко, който няма нищо дясно в мисленето и поведението си, който си е чисто и просто една мутра, един бандит. И лека-полека работите ще почнат да си идват на мястото.

Не трябва да допуснем да се провали или да бъде превзета нито една вече завоювана позиция. Ще видите как сега се се опитат за кратко време, ползвайки антидемократичните настроения, дето се ширят в дезориентирания електорат, да направят промени, които да обозначат един завой, за да ни натикат в старите проруски азиатски коловози. Ще почнат да ни казват: защо на нас ни е НАТО, хайде да си се върнем към „братството“ с Русия? Мекерето Сидеров пръв ще го каже, ако не го е казал вече. Също така ще кажат: другари, а за какво ни е тоя Европейски съюз бе, какъв ни е келепирецът от него, я да се си прегърнем пак с Матушката, а, и тя ще ни позлати, сакате ли? Ето такива умилителни за всяко българско сърце призиви ще почнем да чуваме съвсем скоро. И тогава трябва да излезем на улицата.

Аз, примерно, ще изляза, вие ако искате. Ще си направя един плакат, ще си го туря на тялото и ще си стоя пред Парламента, а пък вий си седете на меките кресла и си се занимавайте с дървена „философия“. И в Пловдив ще си стоя с тоя плакат, щот ми е далече София, ама и в София ще ида когато трябва. Няма да се помиря да съсипят онова, което България постигна. Ето, и Белене сега ще почнат да си строят, ще видите. Първо АЕЦ-ът ще построят, а после и концлагерът ще възобновят. Толкова им е акълът на комунягите, те друго не знаят.

Може лагерниците направо да ги турят да горят в атомния реактор, нищо чудно вече да е изобретена такава нова руска технология, знам ли? Всичко може да се очаква от такива, при тях лабаво нема. Нали така викаше твоя кумир, а, Боко, кажи де, що мълчиш като ощипана мома?

Това исках да ви кажа. Уж нямаше да правя коментар, ала ето, направих го. Не може да се мълчи в тия времена. Казах: трябва все нещо да се прави. Трябва да показваме, че ни има. И извън Парламента ний, хората, дето не сме съгласни мекеретата да погубят България, можем да се борим и да противодействаме, даже в някакъв смисъл отвън ще сме по-силни. Демокрацията е там, където е народът. Измамиха тоя наш лековерен народ, успяха да го преметнат, ето, наместиха се вътре само мекерета, ала допуснаха фатална грешка: сега срещу тях са всички, целият народ, ония, които мълчат и глухо роптаят, ония, които не гласуват, ония, които са от всичко недоволни, всички. Да оставим подлизурковците и платените гласове, що ги туриха в парламента, те в сметките не се броят. Народът срещу комунистическата мафия – това е разположението на силите.

Аз съм с народа. А вий продължавайте да се гнусите от „тоя народ“, да се правите на „аристократи“, на „учени“, на хитряги, дремете, правете се на „специални“, стойте си величаво на пиедесталчетата, дето сте си съоръжили…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…