С демокрацията у нас беше „покончено“ най-сетне, другояче или на български казано, демокрацията у нас беше ликвидирана!

Съвсем не ми се пише някакъв обобщаващ коментар за резултатите от изборите и за откриващите се „перспективи“ пред страната. Ясно защо: защото всичко е ясно. По-ясно от това, което е, не може да бъде. Е, ще кажа нещичко, колкото да не е без нищо…

Попаднахме в дупка, от която излизане няма. Демокрацията – младата и крехка българска демокрация, доколко я имахме – блокира и доведе до резултати, които я отричат изцяло, които са подигравка за нея: в Парламента влязоха най-недемократичните, авторитарни, изцяло ченгесарски и милиционерски, проруски, пропутинистки партии. Явно е, че у нас върви целенасочено направляван от Москва процес на дестабилизация на страната с оглед да бъде променена нейната гео-стратегическа ориентация.

Т.е. повратът, зададен от „тоя проклетник“ Иван Костов, който ни натика в орбитата на западния свят, на евро-американската цивилизация на свободата и демокрацията, най-после се удава възможност да бъде променен на 180 градуса, т.е. България отново да бъде запратена в азиатско-сибирската имперска орбита на Русия, на путинска Русия. Сиреч, процесът на путинизация на България, за който моя милост писа още преди толкова години, даде най-накрая своите отровни плодове. С демокрацията у нас биде „покончено“ най-сетне, другояче казано, на български казано, демокрацията у нас беше ликвидирана. Припомняйте си руския език, скоро ще ни се наложи отново да проговаряме на руски.

Ето затова не ми се пише коментар по актуалната политическа ситуация. Мътна и кървава е ситуацията, която се задава. Като българин на моменти се улавям че си мисля ето как: всяко зло за добро, нека, нека ченгетата, нека комунягите да се задавят от власт, нека, та да си счупят най-накрая сами главата! Нека да управляват, нека да се продължават да крадат, та на този наш народ най-накрая истината да му просветне – и с шутове и ритници да изгони тая комунистическа напаст най-накрая не само от Парламента, но и от страната. Предстои ни период на невероятни сеирища и излагации, ето, Боко вече почна да се развихря пак: хем бил спечелил изборите, и то „съвсем честно“, хем заяви, че иска касирането им; хем можел да управлява, бил „най-големио експерт сред премиерите в целокупната история на България“, хем го е страх да управлява и да поема отговорности, щото сам най-добре съзнава, че не е нищо друго освен въздух под налягане. То и затова се фали така де, свестният, истински кадърният човек няма да вземе да се хвали, щото кадърността му си личи, а само на въздуха под налягане му се налага да се фали. Такива работи. Какво да коментира повече човек? Нима всичко не е ясно?

Има и една друга голяма тема, и тя може да се сведе до въпроса: а сега накъде? Какво да се прави, имам предвид какво да правим ние, нормалните хора (след Кунева, която открадна тоя лозунг за „нормалността“ от Филип Димитров – той именно искаше да прави България „нормална страна“, тя, тази Кунева, иначе е много крадлива, всичко краде! – човек не да не смее да употреби тая дума), дето виждаме нещата в тази светлина и сме на път да се отчаем? Наистина, какво може да се прави в една такава ситуация? Какво е разумното поведение?

Някои, дето все още имаха някакви надежди и стояха тук, сега вече ще им се наложи да тръгнат в емиграция, ще им се наложи да бягат по света да си търсят късмета по места, където няма такъв вилнеещ комунизъм както у нас. А тия, дето сме инатлии, и ще останем тука, ще ни се наложи да се размърдаме, да си вдигнем задниците от меките кресла, дето седим и така хубаво си „философстваме“, и също ще ни се наложи да излезем на улиците да протестираме, да се борим, да покажем, че ни има. Този е пътят – пътят се свежда до една дума: борба! Съпротива. По всякакви начини. Не трябва да се мълчи. Не трябва да допускаме олигархичната пропаганда и проруските сили да присвояват и улицата и да я манипулират, както това стана в началото на тази години – и няколко пъти преди това.

За да дестабилизират страната и за да променят гео-стратегическата й ориентация тези сили успяха да овладеят и улицата – единственото място, където народът имаше възможността да покаже какво мисли. И улицата „приватизираха“ другарите и я манипулират както си искат. Е, трябва да си върнем първо улицата, а след това, като овладеем това мощно средство, ще почнем да си връщаме една по една загубените позиции. Лозето не иска молитва, иска мотика. Трябва да се работи. Трябва да се действа. По пътя на борбата истински проевропейските, прозапно-ориентираните, автентичните десни сили неминуемо ще намерят формите на ефективно организационно взаимодействие и няма начин да не се обединят. Излезе ли на сцената една мощна дясна сила и организация, тогава работите ще почнат да се оправят. Ще прогоним „дясното“ менте Боко, който няма нищо дясно в мисленето и поведението си, който си е чисто и просто една мутра, един бандит. И лека-полека работите ще почнат да си идват на мястото.

Не трябва да допуснем да се провали или да бъде превзета нито една вече завоювана позиция. Ще видите как сега се се опитат за кратко време, ползвайки антидемократичните настроения, дето се ширят в дезориентирания електорат, да направят промени, които да обозначат един завой, за да ни натикат в старите проруски азиатски коловози. Ще почнат да ни казват: защо на нас ни е НАТО, хайде да си се върнем към „братството“ с Русия? Мекерето Сидеров пръв ще го каже, ако не го е казал вече. Също така ще кажат: другари, а за какво ни е тоя Европейски съюз бе, какъв ни е келепирецът от него, я да се си прегърнем пак с Матушката, а, и тя ще ни позлати, сакате ли? Ето такива умилителни за всяко българско сърце призиви ще почнем да чуваме съвсем скоро. И тогава трябва да излезем на улицата.

Аз, примерно, ще изляза, вие ако искате. Ще си направя един плакат, ще си го туря на тялото и ще си стоя пред Парламента, а пък вий си седете на меките кресла и си се занимавайте с дървена „философия“. И в Пловдив ще си стоя с тоя плакат, щот ми е далече София, ама и в София ще ида когато трябва. Няма да се помиря да съсипят онова, което България постигна. Ето, и Белене сега ще почнат да си строят, ще видите. Първо АЕЦ-ът ще построят, а после и концлагерът ще възобновят. Толкова им е акълът на комунягите, те друго не знаят.

Може лагерниците направо да ги турят да горят в атомния реактор, нищо чудно вече да е изобретена такава нова руска технология, знам ли? Всичко може да се очаква от такива, при тях лабаво нема. Нали така викаше твоя кумир, а, Боко, кажи де, що мълчиш като ощипана мома?

Това исках да ви кажа. Уж нямаше да правя коментар, ала ето, направих го. Не може да се мълчи в тия времена. Казах: трябва все нещо да се прави. Трябва да показваме, че ни има. И извън Парламента ний, хората, дето не сме съгласни мекеретата да погубят България, можем да се борим и да противодействаме, даже в някакъв смисъл отвън ще сме по-силни. Демокрацията е там, където е народът. Измамиха тоя наш лековерен народ, успяха да го преметнат, ето, наместиха се вътре само мекерета, ала допуснаха фатална грешка: сега срещу тях са всички, целият народ, ония, които мълчат и глухо роптаят, ония, които не гласуват, ония, които са от всичко недоволни, всички. Да оставим подлизурковците и платените гласове, що ги туриха в парламента, те в сметките не се броят. Народът срещу комунистическата мафия – това е разположението на силите.

Аз съм с народа. А вий продължавайте да се гнусите от „тоя народ“, да се правите на „аристократи“, на „учени“, на хитряги, дремете, правете се на „специални“, стойте си величаво на пиедесталчетата, дето сте си съоръжили…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s