Битката за България започна: тепърва ще се решава дали отново ще ставаме „Задунайская губерния“ на Руската империя – или ще съхраним високото си европейско достолепие

Иво Инджев е написал коментар под заглавие Симеон “воскресе“ с версия за вересиите си, в който пише: „Всеки ще се досети, че няма как прогоненият наследник на Царство България да е бил в СССР през 1975-та като турист с документи, подписани с добре известния негов псевдоним „Рилски”, без това да е било договорено с „когото трябва” в Кремъл.“ – а аз бих добавил и в КГБ. В тази връзка реших да напиша там свой коментар, ето го и тук, с оглед да стигне и до в-к ГРАЖДАНИНЪ:

„Граф Рилски“ или Симеон Сакскобурготский е на служба в КГБ отдавна, да, директно си е на подчинение на КГБ, той няма да си играе с някакви си там ДС-та – и това изобщо не може да е тайна за оня, който не е хептен тъпоумен или малоумен.

Той беше активиран от господарите си от КГБ в 2001 г. с една-единствена цел: да предотврати втори мандат на „чудовището Иван Костов“; само Симеон можеше в оня момент да предотврати толкова грозната за КГБ и за подчинената му руско-българска ченгесаро-кагебистка мафия евентуалност Иман Костов за втори мандат да управлява България – което би означавало окончателното и безвъзвратното й откъсване от „Матушката“… толкова е просто да се разбере това, че на човек му е неудобно да го изтъква даже!

Е, Симеон се провали в изпълнението на най-важната си задача, именно да осуети приемането на България в ЕС и в НАТО и обръщането й, връщането й отново в обятията на свирепата руска мечка – толкова мощен беше повратът към Запада, който й беше придал „извергът Костов“. Тогава именно КГБ и Русия решиха да играят малко „по-ентелегентно“, както се казва, именно, да превърнат България в руски троянски кон в ЕС и в НАТО. Това Симеончо успя да го постигне, съвместно с усилията на другият голям приятел на Русия и на СССР, именно президента Гоце Пырвановый.

Тия неща все пак трябва да се знаят от всички, щото ето сега отново сме в съдбовни времена: сега вече Парламентът ни е на 100% проруски и на 100% БКП, да, на същата БКП, която преди няколко десетилетия на два пъти се опита да направи България 16-та республика на СССР! Сега именно ще се разиграе окончателния епизод от историческата и съдбовна битка за запазването на проевропейската, на евро-американската ориентация на съвременна България.

Всички ние сме призвани да участваме в тази наистина съдбовна битка, кой както може, кой с каквото може. Или ще я има България на картата на Европа като една суверенна, демократична, културна, просперираща и силна държава, населявана с достоен, неунизен народ, или отново ще станем протекторат на злокобната имперска и анахронична сила, именно на путинска Русия, ще станем отново Задунайская губерния на Руската империя, за която руснаците подигравателно казват: „Курица не птица, Болгария не заграница!“…

Това е положението. Мислете, работите съвсем не са безобидни, съвсем не са за подценяване. Напротив, много сериозни са…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Очаква ни власт на проруско щурмовашко национал-социалистическо ОФ за „национално спасение“ от… демокрацията!

Следващите редове са коментар към мой коментар в блога, публикуван под заглавието България се управлява от Руска Национал-социалистическа коалиция за… права и свободи, резилът е пълен!:

Вече би трябвало да е ясно на всички хора в тази държава, но ако все пак не е, ще повторя това, което много хора в малкото свободни медии в страната отбелязаха: най-вероятно скоро ще бъде съставена широка коалиция „в името на народното спасение“, или по-точно казано правителство от тип ОФ, като вариантите за нейното име са следните:

1.) Българско национал-социалистическо движение за права и свободи „Атака“

2.) Движение за национал-социалистическа атака

3.) Българска национал-социалистическа атака за права и свободи.

Тази велика сОветскаЯ национал-либерал-социалистическа (ЦОЦОлистическа) (анти)народна русСкаЯ ко(К)алиция (тук си позволих да се заиграя малко с името на Либия при Кадафи) ще се потруди да пребъде вечната българо-руска, или по-точно (по думите на автора от негов по-стар пост в блога) ченгесаро-кагебистка дружба.

Всички участващи в коалицията партии идват със специална гаранция за успешно предвождане на държавата по пътя към светлото комунистическо бъдеще (да се чете: задълбочаване докъдето е възможно на сегашното състояние на всеобхватна криза, в която се намира страната: икономическа, политическа, социална, парламентарна и т.н., т.е. повтаряне на сценария от 1995-97 г.), тъй като са произведени във фабриките на ДС по поръчка и със средства на БКП, и са проектирани да вършат единствено това.

Иначе като цяло аналогията, представена в постнатото от г-н Грънчаров изображение, е много добра, особено сравнението с тримата печално известни в историята психопати и масови убийци.

А сега сериозно: срещу това абсурдно и предателско управление, което има най-големи изгледи да бъде съставено като „програмен“, „експертен“ и още не знам си какъв си кабинет (още по-безотговорен от колективната безотговорност на тройната коалиция), трябва да се противостои със всички сили и със всички възможни демократични средства: аргументирана критика, протест, бойкот (гражданско неподчинение); с цел да се достигне до една своеобразна демократична революция, подкрепена от цялото общество, а не само от управляващата върхушка.

Да се стигне дотам всъщност е неизбежно, тъй като новото правителство ще е псевдодемократично по характер и няма да има никакъв шанс да се легитимира пред народа (избирателите си).

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.