Битката за България започна: тепърва ще се решава дали отново ще ставаме „Задунайская губерния“ на Руската империя – или ще съхраним високото си европейско достолепие

Иво Инджев е написал коментар под заглавие Симеон “воскресе“ с версия за вересиите си, в който пише: „Всеки ще се досети, че няма как прогоненият наследник на Царство България да е бил в СССР през 1975-та като турист с документи, подписани с добре известния негов псевдоним „Рилски”, без това да е било договорено с „когото трябва” в Кремъл.“ – а аз бих добавил и в КГБ. В тази връзка реших да напиша там свой коментар, ето го и тук, с оглед да стигне и до в-к ГРАЖДАНИНЪ:

„Граф Рилски“ или Симеон Сакскобурготский е на служба в КГБ отдавна, да, директно си е на подчинение на КГБ, той няма да си играе с някакви си там ДС-та – и това изобщо не може да е тайна за оня, който не е хептен тъпоумен или малоумен.

Той беше активиран от господарите си от КГБ в 2001 г. с една-единствена цел: да предотврати втори мандат на „чудовището Иван Костов“; само Симеон можеше в оня момент да предотврати толкова грозната за КГБ и за подчинената му руско-българска ченгесаро-кагебистка мафия евентуалност Иман Костов за втори мандат да управлява България – което би означавало окончателното и безвъзвратното й откъсване от „Матушката“… толкова е просто да се разбере това, че на човек му е неудобно да го изтъква даже!

Е, Симеон се провали в изпълнението на най-важната си задача, именно да осуети приемането на България в ЕС и в НАТО и обръщането й, връщането й отново в обятията на свирепата руска мечка – толкова мощен беше повратът към Запада, който й беше придал „извергът Костов“. Тогава именно КГБ и Русия решиха да играят малко „по-ентелегентно“, както се казва, именно, да превърнат България в руски троянски кон в ЕС и в НАТО. Това Симеончо успя да го постигне, съвместно с усилията на другият голям приятел на Русия и на СССР, именно президента Гоце Пырвановый.

Тия неща все пак трябва да се знаят от всички, щото ето сега отново сме в съдбовни времена: сега вече Парламентът ни е на 100% проруски и на 100% БКП, да, на същата БКП, която преди няколко десетилетия на два пъти се опита да направи България 16-та республика на СССР! Сега именно ще се разиграе окончателния епизод от историческата и съдбовна битка за запазването на проевропейската, на евро-американската ориентация на съвременна България.

Всички ние сме призвани да участваме в тази наистина съдбовна битка, кой както може, кой с каквото може. Или ще я има България на картата на Европа като една суверенна, демократична, културна, просперираща и силна държава, населявана с достоен, неунизен народ, или отново ще станем протекторат на злокобната имперска и анахронична сила, именно на путинска Русия, ще станем отново Задунайская губерния на Руската империя, за която руснаците подигравателно казват: „Курица не птица, Болгария не заграница!“…

Това е положението. Мислете, работите съвсем не са безобидни, съвсем не са за подценяване. Напротив, много сериозни са…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…