Солидарност с протестиращите борци за демокрация в Турция

По повод на протестите в Турция току-що ми хрумнаха и написах следните думи във Фейсбук – като израз на една сърдечна солидарност с протестиращите за свободата и демокрацията си турски приятели от Истанбул, Анкара, Измир и другите турски градове:

Браво на вас, братя и сестри турски демократи, които протестирате в името на демокрацията си! Възхищаваме се от вас, изцяло ви подкрепяме – вие ни давате пример, че за демокрацията влюбените в свободата са длъжни да се борят ако трябва всеки ден! Желаем ви да постигнете желаното, да укрепите турската демокрация от попълзновенията на нейните душители! Да живее свободата и демокрацията не само в Турция, но и в България! Да бъдем като турските герои, които воюват за свободата и демокрацията на братския турския народ! Ние с турците сме братя не само защото сме толкова близки в пространствено отношение, а и защото голяма част от историята ни е обща, имали сме обща историческа участ.

Знам че е спорно това, което пиша, но аз така чувствам нещата и честно казвам какво мисля. Пък и искам да се погавря с ония, чиито съзнание е оковано в коварни исторически предразсъдъци и скрупули. Нека да бъдем великодушни, да забравим горчилките на историята си, и да гледаме напред, към бъдещето си, с чисто и освободено от скрупули съзнание. Което е залог за добруване и просперитет. Само свободните хора са свободни и от скрупулите и пречките на миналото си. Свободният човек се познава по това, че гледа напред, че е устремен към бъдещето си – което именно му открива безбрежните хоризонти на свободата.

И така, свободолюбци и демократи от Турция и България – нека да се подкрепяме в битката за автентична и истинска свобода и демокрация, която ни предстои! Нека да сме солидарни, което и признак на съзнанието на пълноценно живеещите, сиреч, на свободните хора. Които не страдат от глупави комплекси и скрупули…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Уместни неудобни въпроси и претенции към Радан Кънев

Аз също силно се смутих когато веднага след обявяването на изборните резултати Радан Кънев, зам.-председател на ДСБ, подаде, ни в клин, ни в ръкав, оставка: щото обикновено подават оставка в такъв момент лидерите, а не помощник-лидерите. Значи отстрани това изглеждаше така: „Думам ти, жено, сещай се, снахо!“, или нещо подобно, сиреч, с тоя жест Р.Кънев сякаш подканяше Костов да стори същото. Е, Костов подаде оставка, Р.Кънев пък, пак без да се замисли особено, заяви, че е готов да поеме тегобите на един бъдещ лидер на ДСБ! Е, тук вече нравственият момент ми дойде прекалено множко, така не се постъпва, г-н Кънев, не се постъпва така, щото е грозно. Тия неща се чувстват, а Вий, изглежда, не ги чувствате – и се увличате.

Ето, тази сутрин срещам във Фейсбук едно изказване, което точно отразява и моите възприятия, публикувам го без никаква редакция, а пък по-долу решавам да го препратя на г-н Кънев да помисли по въпросите и ако сметне за уместно, да отговори на тях; понеже иначе да си говорим сякаш зад гърба му не е уместно, истинското е да му го кажем в лицето и да видим какво ще отвърне той; щото проблемът с избор на нов лидер на ДСБ, пък и на всяка друга партия е крайно комплициран и сложен, особено когато се касае за политически лидер от висока класа, какъвто е г-н Иван Костов; много трудно е някой да застане на мястото на Костов и да не се усеща крайния дисонанс, аз така мисля; та ето сега претенциите ни към Р.Кънев:

Не беше логично да излезнат Москов и Кънев и да метнат оставки преди Костов и преди заседанието… В 4 часа сутринта… И заваляха логични коментари из фейсбук, че не тяхната оставка се е търсела… Радан си кроткаше и гледаше сеир. Още тогава нещо ми беше съмнително защо го правят. Причината е ясна – беше покана към Костов да направи същото.

От обръщението му (на Костов, бел. моя, А.Г.) към симпатизантите звучеше огорчение. На пресконференцията изглеждаше афектиран и обиден. Не че той нямаше да си я подаде, но Радан и Петър за мен в прав текст му показаха своето отношение, опитвайки се да го направят обществено достояние. Да не би да остана някой симпатизиант не разбрал?

И как така Радан след като си е подал оставка, заради лошите резултати се съгласи да поеме управлението? Къде е логиката тук? То да бяха избрали Костов тогава! Или си подал оставка, или не си. Никой не го прави, за да го издигнат на по-висок пост, освен явно Радан.

Имах много високо мнение за него, но сега смятам, че е един амбициозен кариерист и нищо друго. Колко е демократ той си знае. Явно отдавна се точи за стола на Костов. И може би тази му амбиция е единствената причина да не се омете с Прошко и компания. Надявал се е да направи кариера тук – в ДСБ. Ето, направи я…

Да не се чудим защо Костов отказва да коментира, да говори, да дава изявления! Въобще няма какво да се чудим!

Написа: Elitsa Milenkova

ЗАБЕЛЕЖКА: А ето какво написах на страницата на Р.Кънев във Фейсбук: Уважаеми г-н Кънев, простете, че го правя на Вашата страница, но ми се иска да видите тази публикация и да реагирате, да отговорите на въпросите непременно, важни и необходими въпроси са. И ще предизвикат нужен, полезен разговор; ето за какво става дума, а пък аз тия дни ще напиша и специална статия относно големия проблем за търсенето на изход в ситуацията с българската десница:

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Новото правителство в София ще води страната само в една посока – към Кремъл на Путин

Из Юрген Рот: Новата българска трагедия

Случващото се сега е трагедия не само за българите. Това е трагедия за цяла Европа. Новото правителство може да води страната само в една посока – към Кремъл на Путин. Това заявява пред Дойче веле в четвъртък германският разследващ журналист Юрген Рот.

Според германския журналист, на този фон европейската членка България може да върви само в една посока – към Кремъл на Путин. „За което има достатъчно признаци. За съжаление от това най-много ще страда българският народ, нагледал се на корупция и шуробаджанащини“, казва Рот. Той подчертава, че новото правителство с мандата на социалистите е звездният час на Кремъл: „Сега, когато неговите подставени лица вече имат думата в България, можем да очакваме да бъдат реанимирани проектите „Южен поток“ и АЕЦ-Белене – в полза на „Газпром“.“

Юрген Рот изтъква, че българските социалисти представляват една корумпирана и мафиотска политическа клика, която не мисли за интересите на българските граждани, а само за това как да задоволи своите собствени егоистични властови амбиции.

… България е парализирана от апатия, а онези, които ще прекарат следващите няколко години във властта, ще печелят от това.

„Случващото се сега не е само национална българска трагедия, това е трагедия за цяла Европа“, заключава Рот пред Дойче веле.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.