Солидарност с протестиращите борци за демокрация в Турция

По повод на протестите в Турция току-що ми хрумнаха и написах следните думи във Фейсбук – като израз на една сърдечна солидарност с протестиращите за свободата и демокрацията си турски приятели от Истанбул, Анкара, Измир и другите турски градове:

Браво на вас, братя и сестри турски демократи, които протестирате в името на демокрацията си! Възхищаваме се от вас, изцяло ви подкрепяме – вие ни давате пример, че за демокрацията влюбените в свободата са длъжни да се борят ако трябва всеки ден! Желаем ви да постигнете желаното, да укрепите турската демокрация от попълзновенията на нейните душители! Да живее свободата и демокрацията не само в Турция, но и в България! Да бъдем като турските герои, които воюват за свободата и демокрацията на братския турския народ! Ние с турците сме братя не само защото сме толкова близки в пространствено отношение, а и защото голяма част от историята ни е обща, имали сме обща историческа участ.

Знам че е спорно това, което пиша, но аз така чувствам нещата и честно казвам какво мисля. Пък и искам да се погавря с ония, чиито съзнание е оковано в коварни исторически предразсъдъци и скрупули. Нека да бъдем великодушни, да забравим горчилките на историята си, и да гледаме напред, към бъдещето си, с чисто и освободено от скрупули съзнание. Което е залог за добруване и просперитет. Само свободните хора са свободни и от скрупулите и пречките на миналото си. Свободният човек се познава по това, че гледа напред, че е устремен към бъдещето си – което именно му открива безбрежните хоризонти на свободата.

И така, свободолюбци и демократи от Турция и България – нека да се подкрепяме в битката за автентична и истинска свобода и демокрация, която ни предстои! Нека да сме солидарни, което и признак на съзнанието на пълноценно живеещите, сиреч, на свободните хора. Които не страдат от глупави комплекси и скрупули…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s