Убедителен казус, показващ колко абсурдна и несъвременна е концепцията за образование, на която робуват властващите министерски чиновници

Попадам във Фейсбук на любопитна публикация под заглавие Задачата в теста за VII клас доказано грешна. МОН отказва да я анулира. В нея се съдържа крайно важен по моя преценка пример за това на какви представи за учене и образование робуват тарторите на българското образование, именно властващата бюрокрация, или министерските чиновници, които се разпореждат в него както някога са се разпореждали руските помешчици в своите феодални владения. Та във връзка с това написах там следния коментар, който публикувам и в блога, та да се запази като един куриоз от историята на нашето славно образование и училище:

Значи от МОН смятат, че на погрешно зададен въпрос може да има… верен отговор! 🙂 Крайно интересно и оригинално разбиране имат чиновниците от Министерството, воглаве с г-жа Министърката, която пък дори похвали младите за това, че „цели 74.54%“ от учениците били налучкали… „верния отговор“ – и затова от Министерството нямало да анулират задачата! Представяте ли си?!

Което и показва що за „логична“ концепция имат г-жа Министърката и чиновниците около нея за ученето и за образованието: за тях, явно, съвсем не е важно учещите да могат да мислят, а важното е само папагалски да възпроизвеждат някаква информация – и то без капчица разбиране! Били решили тия ученици една доказано погрешно поставена задача – и как е станало това, моля ви се?! И какво то показва – пита ли се някой? Някой от Министерството изобщо задава ли си тия тревожни въпроси?!

А пък тестовете за изпит учениците явно ги попълват както се попълват фишове за тотото – с налучкване! Такава една „концепция“ за образование и учене ни отпраща ако не в ранното средновековие, то поне пет века назад в историята на образователното дело…

Една сентенция на Иван Костов, заедно с няколко други негови многозначителни изказвания

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Ние се опитваме да формулираме българския интерес навсякъде. Особено в енергетиката. България е точно колониална страна. По дефиницията на известния колониализъм. Русия изцяло доминира в неравностойни икономически отношения с България. Те изнасят над 90% повече у нас, отколкото ние – у тях. Това някога се е наричало колониализъм. Всяка година ние даваме на Русия милиарди валута. Това е България. Ние не изнасяме за тях почти нищо, а те внасят много – основно енергийни суровини. И отнасят пари. Това е икономика, която активно смачква българската. Ако ние изнасяхме за тях толкова, колкото те за нас, това би значело много работа, доходи за българите, икономическа мощ за България. България е смачкана от Русия. Това е сърцевината на отношенията. Това е историята за транзита на газ у нас.

(Иван Костов)

Без ЕС не може ли България да се оправи с Русия?

– И сама може. Но много по-трудно. Ще унищожават хора като мене руснаците много. Всеки, който се опита да им се противи, ще бъде елиминиран.

(Из интервю на Ив.Костов, дадено на Д-р Милена Бордън, University of Reading, Великобритания)

Ангел Грънчаров: Сега разбирате ли защо Иван Костов е „най-мразеният“ политик у нас – и особено кой финансира разпространението на тази омраза из медиите, кому тя е изгодна?

Източник на публикацията

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.