Стефан Стамболов: „Не е възможно великите сили да позволят на нашето правителство да продаде България на Русия!“

Като че ли Стамболов го е казал за нашите дни, а е писано преди толкова години, в последното му писмо:

… И тъй, независимостьта и свободата на нашето бедно отечество се намира предъ смъртна опасность чрезъ окаяния русофилизмъ на нашето правителство. Азъ никога не съмъ мислилъ, че ще слеземъ толкова низко, но какво можемъ ние да направимъ, когато те „солятъ сольта“?

А ето сега и цялото писмо, от което съм взел този показателен откъс:

ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИК СТЕФАН СТАМБОЛОВ, София, 26 – и юний 1895 г.

„Драгий ми приятелю, както знаете, депутацията на чело с митрополита Климента е пристигнала в Петербургъ да положи венецъ на гроба на императора Александръ III и въ същото време да предложи условията за погубванието на България. Княза се радва, че депутацията е била приета и вярва, че чрезъ нея той ще получи признаванието си. Той е готов да направи всякакви отстъпки стига само царя да се съгласи да го признае. И тъй, независимостьта и свободата на нашето бедно отечество се намира предъ смъртна опасность чрезъ окаяния русофилизмъ на нашето правителство.

Азъ никога не съмъ мислилъ, че ще слеземъ толкова низко, но какво можемъ ние да направимъ, когато те „солятъ сольта“. Народа не е виновенъ ни най-малко въ тези низки пълзения; само водителите са отговорни. Отъ Македония малко новини имаме още, ако и няколко чети отъ по 10-15 души да са преминали границата. Тукъ въ София се съставлява една чета отъ около 400 души, но не е още готова да тръгне.

Моля кажи ми какво говорятъ и мислятъ хората въ Цариградъ? Не е възможно великите сили да позволятъ на нашето правителство да продаде България на Руссия. Да речемъ, че Руссия ще припознае Княза, ще ли и Турция да го припознае? А какво да кажемъ за Австрия и тройния съюзъ?

Княза сега е съвършенно подъ влиянието на своите русофили министри — Величковъ, Маджаровъ и Гешевъ. Не следъ дълго той мисли да махне Стоилова съ Петрова и Начевича. Вчера Негово Ц. Височество се завърна отъ Варна и доведе съ себе си новоназначения ни агентъ въ Букурещъ. Той иска да го назначи за министръ на вънкашните дела. Само този дворцовъ лакей требваше, за да се попълни картината.

Вашъ искренний (подписалъ) Ст. Стамболовъ

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Историята се повтаря – за кой ли път! – ала ний, за жалост, не поумняваме…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.