Предложение за един градивен лозунг на протеста, който да трасира пътя към истинския просперитет на България

Написах току-що във Фейсбук едно предложение за главен лозунг на протеста, иска ми се да проверя каква ще бъде реакцията на него; между другото има, четем всеки ден всякакви, дори много духовити и остроумни лозунги, но проблемът за оня спасителен лозунг, който ни е жизнено необходим в този исторически момент, си стои още нерешен; е, моето предложение е тъкмо в тази посока, та значи написах там следното:

Ако тия протести, които са на значително по-високо интелектуално ниво от предишните (февруарските), издигнат единодушно лозунга:

Искаме Иван Костов начело на едно програмно правителство за спасение на България и за излизане от кризата!

и успеят с упорство да постигнат визираното разумно искане, то те ще имат огромното историческо значение на коренен поврат в съдбините на България; в противен случай, без ясно и категорично искане, всичко ще се разводни и пак ще бъдем изиграни. Трябва да използваме политическия капитал, който като нация имаме, в случая трябва да използваме единствения доказан държавник на България, който на два пъти вече я е изваждал от кризи, значително по-тежки от сегашната!

А може би цялата тази несвършваща криза се дължи на това, че ДС в 2001 г. домъкна Симеон от Мадрид само и само Иван Костов да не получи втори мандат като премиер – с което именно и беше поставено началото на сегашната агония?

Затова спасителният лозунг на протеста сега е: КОСТОВ ПРЕМИЕР! ПРАВИТЕЛСТВО НА КОСТОВ – ЕДИНСТВЕН РАЗУМЕН И СИГУРЕН ПЪТ КЪМ ПРОСПЕРИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s