Най-новите смехотворни хвалби-венцесловения по адрес на народния титан-мъжкар Боко Борисов

НАЙ-НОВИТЕ СМЕХОТВОРНИ ХВАЛБИ И ВЕНЦЕСЛОВИЯ ПО АДРЕС НА НАРОДНИЯ ТИТАН БОКО БОРИСОВ, подбрани от мен в Мрежата, нищичко не съм съчинил, всичко е автентично, да видите с какъв всъщност матр`ьял разполагаме:

Peter Davidkov: Не могат да му простят,че е мъж на място! Не могат да преглътнат това, че е чист и не играе техните игри! Ненавиждат го защото никога не би станал като тях! Мразят го дори и десни интелектуалци с надървен поглед и дълбоко замислен член, високомерни и зли! Правят реформаторски блокове и тайни завери с комунистите, само и само да смачкат него… Той е техният кошмар, трън в петата, този, който ги кара да осъзнават, че са дребни и жалки крадльовци… Обречени ли сме на комунизъм завинаги??? Обречени ли сме да бъдем руска държанка во веки??? … Да! Мисля, че да!!! Жалко!!!

Iskra Dimitrova: Това е нашият водач! Главите ни са вдигнати, въпреки усилията на празноглавите да ги наведат! Няма да им се дадем! Ще има нова победа и то скоро!

Таня Панмар: Без да съм му първи фен, не може да се отрече, че има безпогрешен политически инстинкт. Чест му прави, че подаде оставка за да не се пролее българска кръв. Сегашните ще се оплискат целите в кръв, но няма да подадат оставка.

Krasimir Petrov: Всички отгоре са написали много хубави неща нямам какво да добавя бат Бойко е много готин мъжкар. От готиния мъжкар само хубави неща могат да се случват.

Iskra Dimitrova: БОЙКО Е ПИЧ И ИСТИНСКИ МЪЖКАР! ДА МУ ЯДАТ… УШИТЕ! :)))) (а може и друго)

Ekaterina Krasteva: Грънчаров, Боко можеш само да му целуваш снимката сутрин по изгрев, та и ти да се докоснеш до истински мъж. Само внимавай, не се увличай много, пази си дъха, че ако изпуснеш въздуха, с който си се напомпал, ще заприличаш на използван… знаеш какво. Иронията си запази за себе си, ако знаеш колко много ти трябва…

Чика Ринкатакэкурука: ГЕРБ воглаве с Бойко – ПОБЕДА!!!

Ангел Грънчаров: Много любов по Боко бе, и то от страна на мъже, вий явно прекалено сте взели присърце призива на Титана да почнете да ставате… педали, та белким народът почне да ви мисли за интелигентни!

Ekaterina Krasteva: Една хилядна от любовта към ББ да можеше Грънчаров да има, щеше да му стигне да стопля себичното си сърце за десетилетие напред. Да можеше – ама не може!

Sacho Gorov: Тонове помия и стотици лъжи го заляха, но чудно? – харизмата му не помръква, хора от всички краища на страната го уважават и обичат. Нашият Бойко! Погледнете кои го мразят и бяха готови да го удавят в капка вода, да го унизят, да го затрият. Санишевци, Барековци, Догановци… Превратаджиите, кариеристите и властолюбците.

Dimitar Dyankov: За разлика от Гаргамелът Костов, който веднага бе нарочен от половината народ за виновник на всичката лошотия на прехода, българинът припозна в началото Бойко Борисов като всенародния любимец. То не бяха вафли и пасти, то не бяха песни и танци на народите, посветени на българския Крали Марко, който ще пребори многоглавата змия (повечето от които си бяха пълен блудкаж). Ето и пример от онези години: една народна песен за Бойко пожарникаря.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Защо Е.Михайлов лъже така грозно – въпреки че има толкова честни сини очи?

Чета новата статия на Иво Беров в неговия сайт ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА, това е статия под заглавие Как Евгений Михайлов разобличи Петър Стоянов; въпросът, който обсъжда, е нашумял медийно, но се оказва, че работите не стоят както искаше да ги представи въпросният Е.Михайлов (режисьор), а съвсем иначе; ето как стои истината:

Оказва се, че не Иван Костов, както лъже Евгени Михайлов, а Петър Стоянов (обичан от Евг. Михайлов политик, за разлика от мразения от него Иван Костов) е настоявал на онова заседание на НИС на СДС да се състави общо правителство на СДС и БСП. Иво Беров привежда съответните цитати с дълбокомудрите разсъждения на будущия президент П.Стоянов. А ето сега какво наистина е казал Иван Костов в оня исторически момент; давам, привеждам буквално извадки от текста на И.Беров; какво показва стенограмата от 1977 година? Ами ето един цитат, който говори много:

„Лучников: Позволявам си въпреки всичко да предложа да се напише още един абзац в това решение (декларацията). А именно – към разговори с БСП да се пристъпи само ако нейният висш колективен орган приеме предварителните парламентарни избори да се проведат до края на месец май 1997 година.

Предс. Иван Костов: По-слабо като позиция. Веднага започва пазарлък. Дотук силното е, че не искаме нещо друго. Ние не ескалираме исканията си. Ние си искаме декларацията. Това искаме. Оставаме си верни на принципа, но не започваме пазарлък с тях.” Край на цитата. (95-та страница). Заседания на Националния Изпълнителен Съвет – София, Вторник, 14 януари 1997 година.

Това е истината за Костов и изказванията от онова заседание. Ето още веднъж думите му; Костов: Оставаме си верни на принципа, но не започваме пазарлък с тях. (с БСП).

Тези негови думи би трябвало да накарат всички оплювачи да млъкнат поне малко. Не и да се извинят, или да признаят, че са сгрешили, те на това са неспособни. И ако трябва да бъдем все пак добронамерени към плювачите, бихме могли, в пристъп на обществено лековерие (наивност) или пък на милостиво снизхождение да предположим, че лъжат и се подмазват на Мутрата не за пари, не за депутатски места, или за бъдещи назначения, а просто защото са си гадняри.

Още веднъж за Костов. И като човек и като политик той си има много недостатъци. Тези недостатъци обаче нямат нищо общо с лъжите, оплювките и клеветите, които сипят върху него разни неща като Е.М. И ето, например какво е казал Костов на онова заседание на НИС на СДС през 1997 година по повод бунтовете. Цитат:

„Иван Костов: Ние ще бъдем много успешни, ако успеем този натиск да го превърнем в политически ефект, в резултат. Не в разрушение, не в метеж, не в насочване на агресията срещу хора, не в насилие. Това е много трудна задача.“ (Стенограма от Заседание на Националния Изпълнителен Съвет – София, Вторник, 14 януари 1997 година.)

Това е. Какъвто и да е Костов, неговото равнище на държавник и политик няма да бъде достигнато още много десетилетия. А плювачите ще си останат плювачи.

Това пише И.Беров. Ето сега още един цитат от текста му, обясняващ защо Е.Михайлов лъже така нагло и грозно:

… Петър Стоянов ги дума тия неща, не Костов. Не че тия думи са нещо предателски или стряскащи. Нищо подобно. Не са, особено като се имат предвид ония напрегнати и объркани дни на 1997 година, донякъде сходни на сегашните.

Защо обаче известният не с филмите си, а с подкрепата си за Мутрата режисьор Евгений Михайлов ги приписва на Костов? И защо ги обявява за предателски и стряскащи? Дали лъже съзнателно? Едва ли. Той има толкова честни сини очи…

Дали лъже несъзнателно? Едва ли. Той има толкова будно гражданско съзнание…

Дали лъже от глупост? Едва ли. Михайлов непрекъснато снове по разни медии за да споделя дълбокомудрите си размисли за това колко е лош Костов и колко готин е Борисов, а нашите медии не дават думата на глупаци, нали?

Любопитно е все пак защо с лъжите си Михайлов се връща към събития от 1997 година. Защо му е да плюе по Костов, след като Костов вече не участва в политическия живот? Дали пък не е разчитал на това, че никой няма прочете стенограма от онова заседание и никой няма да прозре лъжите му?

Това е само част от обяснението. Наистина – доста хора започват да вярват, или се правят, че вярват на Михайлов, без въобще да прочетат стенограмата и без да са разбрали, че всъщност не друг, а бившият президент Стоянов е предлагал общо правителство с бившите комунисти. И по някаква наглед странен, а всъщност съвсем лесно обясним с гузната съвест и нечистите помисли на различни клеветници присмех на съдбата, тъкмо Петър Стоянов – човекът предложил общо правителство между СДС и БСП през 1997 година сега подозира и намеква, че Реформаторският уж щял да се съюзява с Борисов.

И тук вече е скътан отговорът на всички въпроси, загадки, посттравматични режисьорски пориви, неопатологични творчески спазми, трансцедентално параполитическо въодушевление, социопатически медийни изблици или казано не дотам политкоректно – клевети, пинизи, иширети и оплювки.

Това което безпокои всичките тези хора, това, което ръчка тревожното им въображение е, че истинската десница – Реформаторският блок – започна да се утвърждава. И вероятността тази истинска десница да започне да набира сили се увеличава заедно с вероятността пренадутият медийно-политически балон на Мутрата хептен да спихне.

Похватът или по-скоро пинизът на тарикатите с неопаталогичните творчески спазми е прост като Мутрата, която обслужват. Нарича се „кучето на Павлов”, като в случая за куче се използват широките простонародни маси – показваш им Реформаторския блок, викаш „Костов” и те почват да мразят и лаят.

Тоя пиниз може и да действа. Не и при случая с Михайлов, обаче. Защото се оказва, че в унеса на плюваческото си рвение Михайлов оплюва не Костов, а своя близък сподвижник – Петър Стоянов. Така вместо да помогне да Мутрата си, Михайлов започва да й вреди. Което може да го постави в положението на натирената ИФ.

По повода на натирената ИФ, някакви майтапчии от Мрежата предположиха, че ИФ, не е Искра Фидосова, а Иван Фкостов, който с присъщото си коварство е поставил едно „ф” пред името си, за да не бъде разпознат…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Ако Орешарски-Олигарски утре не си е подал оставката доброволно, подозирам, че скоро ще си я подаде доброзорлем

Прибрах се от протеста. Впечатления? Неочакваното беше, че се запази мирен – независимо от това, което се изписа във Фейсбук. Но си личеше, че хората са изнервени. Много изнервени. Напрежението беше на път да прелее. Като цяло, обаче, протестът като численост беше най-успешният от началото на протестния сезон. Сутринта дойдоха много повече хора от преди – имаше достатъчно души, за да се блокират всички кръстовища, откъдето можеха да дойдат депутатите. Сирената беше яко готина – и явно са я чули, щото Буруджиева се пенявеше. Лошото беше, че по стар български обичай протестиращите пак се успаха и закъсняха, и докато блокадите бяха готови, почти всички депутати бяха вече в парламента.

Следобед е имало изпълнения. Вечерта беше море от хора. За пръв път на тези протести (накрая) чух възгласи „Българи – юнаци!“. Това ще рече – за пръв път имаше агитки. Но, независимо от всичко, не се стигна до нищо по-сериозно. Това показва – шансовете на Орешарски да се оттегли доброволно намаляват. Ако утре в краен случай не си е подал оставката доброволно, подозирам, че ще си я подаде доброзорлем. Жалко, че в събота и неделя няма да ме има, да присъствам и наблюдавам…

(Написа: Svetoslav Alexandrov)

Източник на изображението

Източник на изображението

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Вчера беше най-истинското и спонтанно честване и поклонение на народа към неговия Апостол на Свободата

Tsvetomir Genchev: Тази снимка е показателна, говори токова много. А тишината пред паметника на Апостола на Свободата тази вечер беше по силна и от най-силния вик. Това сигурно е най-истинското и спонтанно честване и поклонение към Апостола на Свободата от 1944 до сега, много повече от протоколни събрания. Поклон!

Angel Toshev: Знаете ли днес кое ме омерзи? Това, че в деня, в който е роден Апостола на свободата, тая долна паплач в Парламента обсъждаше колко пари да са им субсидийките. Идеше ми да фана един калашник и наред, докато спре да мърда и последния. На пети излизат ваканция, помиярите…

Ивайло Найденов: то друг път няма да се сетят за рождения ден на Левски да се съберат толкова, не е било никога това… Наистина е хубава гледка, изглежда най-сетне мечтата ни се сбъдва…

Danny Iordanova: Цяла вечер обичам тази снимка. Дълго ще я обичам. Толкова сте млади и нахъсани. Аз бях там. Обичам и това, че бях там тази вечер. Само да ви кажа, деца, че бях на един площад, и един булевард, и един мост преди много години, в 90-та. Дълго обичах една снимка от тогава. Още я обичам. Ще ви я разкажа с няколко думи: много синя снимка, пълна с надежда и вяра. Не опазихме нито цвета, нито надеждата. Вярата ни остана обаче. Затова всяка вечер сме с вас, ние, вашите родители. Вече не заради нас. Заради вас, за вашите деца, нашите внуци. Заради вярата, която само ни остана. Сега вече вярваме само във вас. Бъдете силни и не се предавайте! А ние? Ние пак ще сме с вас.

Източник на снимката. Източник на репликите

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Това нещо ще остане в историята, български стоици и храбреци!

Rumyna Stoykova: Страхотно! Великолепно! Спиращо дъха! Не, дори и цветущия ни български език има малко думи за да опише народната воля, изразена с тези протести!

Ангел Грънчаров: Ето, мечтаем си ний с един мой приятел кога ли ще изчезне завинаги комунизмът, кога тая комунистическа напаст ще освободи от присъствието си многострадалната наша България. Той казва: няма да доживеем този щастлив момент! Съгласявам се, добавям, че все е нещо ако поне нашите внуци го доживеят. И това ни се вижда съмнително. Тогава му изтърсвам на моя приятел ето това, което, изглежда, съвсем го обезсърчава:

Злото никога не може да свърши, щото свърши ли, тогава няма как да разпознаваме и доброто: такъв е законът на живота…

Дали е така? Как мислите? Злото в лицето на комунизма и на комунистите може ли някога ако не изцяло да изчезне, поне да намалее, а? Има ли някаква надежда за България?

Докога тия скакалци ще огризват кокалите на България – и ще я продават на руснаците?! Имам предвид руските империалисти, не простия руски народ, който, прочее, е техен роб повече от нас…

Изображенията взаимствах от ТУК и също така от ТУК.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.