Ето какво означава мафията да победи протестиращите

Публикувам благодарение на „Дневник“ едно към едно посланието на режисьора Стоян Радев от предаването „Тази сутрин“ по БиТиВи:

Не знам дали хората си дават сметка какво означава протестите да спрат и управляващите да останат на постовете си.

Това означава в един открит двубой нечленоразделната платена агитка на националистите, която пика на колоните на националната опера да победи световната оперна прима Александрина Пендачанска.

Това означава жалките политически марионетки, които участваха в едно престъпно назначение на шеф на ДАНС, да победят големите български актьори и режисьори като Камен Донев, Явор Гърдев, Теди Москов.

Това означава авторите на доноси да победят най-четения и превеждан съвременен български автор Георги Господинов.

Това означава платените журналисти на Делян Пеевски да победят свободните журналистически гласове, които са чест за професията във вашата телевизия и в останалите медии.

Това означава истеричният глас, който призовава всички към омраза и насилие, да победи хилядите протестиращи, които дори не стъпват по тревата, когато протестират и с усмивки дават минерална вода на полицаите.

Това означава икономистите и юристите, които се погрижиха за монопола над хазарта и за закони, които облагодетелстват олигархията, да победят икономическите и юридическите експерти на неправителствените организации.

Това означава престъпните босове и техните дебеловрати бодигардове да победят родителите с деца на раменете си, отишли да протестират.

Или с други думи това означава позорът на нацията да победи гордостта на нацията.

Видеото с неговото изказване е едно от най-споделяните неща по темата за протестите в социалните мрежи днес. (Stefan Tafrov)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Ако наблягаме на това, което ни разделя, доникъде няма да стигнем, нека да заложим на това, което ни сближава

Моята бележка от тази сутрин – виж Вкратце моята позиция по настоящата нелека ситуация, когато дойде моментът да бъде пречупен инатът на управляващите – предизвика кратка, но съдържателна дискусия по един изключително важен проблем, който си виси и чака своето решаване, а именно въпросът за единодействието на протестиращите с ония политически партии, които имат родствени с техните ценности; щото протестиращите могат да постигнат нещо само ако си обединят силите с някои партии, иначе нищо няма да постигнат, това е аксиома; второ, трябва да се мисли и да се работи за единодействие на проевропейските български политически сили с ГЕРБ, който, както и да го погледнем, е важен фактор в политиката у нас; зачената дискусия по тия проблеми ми даде възможност да развия гледната си точка; ето какво си казахме в тази връзка:

На снимката: Национал-социалистите Хитлер и Сидеров – на излизане от инструктаж при социалистите на „Позитано-20″…

Емил Николчев: Грънчаров, не съм фен на ДПС, Атака и разновидностите на БКП! Кажи нещо за ОПГ (организираната престъпна група) ГЕРБ!

Eva Dimitrova: Грънчаров беше много ясен в написаното, но явно Вие, Николчев, трудно правите асимилация. Ще Ви го изясня – става дума за парламента като цяло! А не да обсъждаме това, което на Вас Ви харесва. Започвам да се чувствам все едно съм в същия този парламент, съставен от малоумници!

Емил Николчев: По-леко с квалификациите! За Парламента като цяло всичко отдавна е ясно – нови избори! Въпросът ми към г-н Грънчаров е много конкретен – личната му позиция за организираната престъпна група ПП „ГЕРБ“! Асимилирахте ли, Димитрова? Не съм Ви канил да влизате в дискусия когато общувам с мой ФБ приятел! Или има и друго – принадлежност към гореспоменатата от мен група! И по-леко с кафето и адреналина – да не изпаднете в амок!

Ангел Грънчаров: Г-н Николчев, а Вий защо нищо не казвате за БСП? 🙂 Защо не употребихте тази абревиатура?! 🙂 Да не сте техен потаен фен, който обаче се срамува от своето сърдечно пристрастие?!

Емил Николчев: Грънчаров, ако посетите стената ми ще стане ясно, че участието на комунисти в управлението на държавата във вида, в който ни го поднасят и БСП, лично за мен е абсолютно НЕПРИЕМЛИВО! Стремя се да бъда обективен и за това не правя разлика между т.н. „десни“ комунисти (ГЕРБ) и т.н. „леви“(БСП)! Всички други интерпретации ще бъдат плод на вече направен избор и като такъв – пристрастни! Лошо няма, всеки е в правото си! Но пак не е ясна Вашата позиция!? Защо? Неудобно ли е?!

Ангел Грънчаров: Г-н Николчев, поставяте важен и коварен бих казал въпрос. Моята позиция спрямо ГЕРБ, спрямо Б.Борисов е ясна, и то не от вчера; още от появата ме на политическата сцена аз съм негов най-яростен бих казал критик, изобличител и отрицател. Но нека не смесваме тия неща. Че съм против този Парламент и това правителство не значи, че съм ЗА Бойко Борисов. Аз не съм представен в този парламент. При едни нови избори се надявам да бъда представен. Нямам никакво доверие на Б.Борисов и нямам илюзии спрямо неговата политика. Смятам партията му за проект на тайните служби, инспириран и финансиран от Русия. Дали „творението“ се е обърнало обаче срещу своя творец, това не мога да кажа с положителност. Иска се време.

Ако ГЕРБ, при всичките си кусури обаче, следва една проевропейска и проатлантическа политика, т.е. ако тази партия остане вярна на европейската гео-стратегическа ориентация на България, то аз бих рискувал да им дам известна подкрепа, без обаче да отслабвам огъня на критиката си срещу всичко онова, което при тях така дразни. Като подкрепяме някакви политици не значи, че трябва да ги обичаме: политиката не е любовна сфера. Мога да подкрепям и мразен от мен политик, стига да прави нещо добро за България. И пак да си го мразя. Прочее, политиката е сфера на интереси, не на чувства и на любовни трепети.

Също така да добавя още нещо, което според мен е важно. Не бива да се оставяме на някакъв дребнав и доста злостен сектантски подход, според който следва да подкрепяме само ония политици, които са „наште“, и да мразим изцяло ония, които по някакви наши причини не ни харесват. Понякога и дори винаги в политиката се иска обединяване на хората в по-големи обединения, т.е. съюзяване с хора, които не са ти приятни изцяло, но с които имате някакви общи интереси или ценности. Аз например съм съгласен временно да се съюзя с хора, които не ми харесват в много отношения, но които, да речем, имат проевропейска ориентация, сиреч, не се борят за връщането на България в руската имперска сфера на влияние.

Тук според мен е водоразделът в днешната ситуация: следва да се делим на българи-европейци и на поддръжници на руската имперска политика, т.е. на такива, които пак са готови да хвърлят България в лапите на руската мечка. Ако сред гербоваците има хора, които са за европейската ориентация на България, аз съм готов да потисна интелигентската си погнуса от тях и да им подам ръка – и то ще го направя това само за доброто на България. Вярвам, че ме разбрахте, щото бях доста ясен, струва ми се…

А ето, г-н Николчев, във Вашето изказване по-горе долавям една вредна сектантска непоносимост спрямо „десните комунисти“ (ГЕРБ), на която, да си призная, и аз често съм се оставял. Но тя, помислете малко, наистина е вредна: хората не са съвършени, човеците не са ангели, че да имаме чак такива големи претенции към тях, и особено пък да искаме да мислят ИЗЦЯЛО като нас. Нека да имаме различия, нека да спорим, нека да не мислим еднакво, но онова, което ни обединява, нека то да е водещото, а не това, което ни разделя. Ако наблягаме на това, което ни разделя, доникъде няма да стигнем, нека да заложим на това, което ни сближава.

Моментът изисква това днес, в този исторически откъслек от съществуването на България. Длъжни сме, иначе всичко ще отиде на поразия. Всички българи, които държат България да си остане европейска, демократична, и просперираща един ден държава, са длъжни да си подадат ръка срещу проруско-ченгесарските политически сили у нас (БСП, АТАКА, ДПС). Това е аксиома. Ако искаме да оцелеем като нация, достойна за едно по-добро бъдеще, сме длъжни да направим максималното за решаването на тази насъщна задача на обществения живот у нас…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.