Против лъжите на анонимния интернетен мерзавец с кличка „Чергар“

Моята реакция против фалшификациите на анонимния интернетен мерзавец с кличка „Чергаря“, който в промишлени количества се занимава с лъжене, а именно, пише от името на други хора, на публични личности и пр., правейки своите злоумишлени манипулативни „сензации“, приемани от малоумниците като „духовити“ и дори, представете си, като „остроумни“; та ето как възразих на една негова възторжена защитничка, зовяща се Паунова:

Г-жо Паунова, блоговете наистина са лични места, но анонимният блогър, първо, не е личност, за да може да бъде признат блога му за лично място; това първо; второ, блогърът, ако е личност, би следвало да уважава другите личности, което изключва възможността неоторизирано да говори от името на други личности, пък били и те публични, да влага думи в техните уста, които те, разбира се, не биха произнесли никога. Аз се изказвам от принципни съображения, а не защото защищавам този или онзи политик и пр.; Олигарски, примерно, съвсем не ми е приятен, а ето, в случая, той е подложен на окепазяване от анонимния фалшификатор и лъжец. Имам предвид Чергаря. Човек с една мерзска душа, щото няма достойнството да излезе да говори и пише от свое име. Писанията са му чисти доноси.

Аз обаче, трето, не за това възразявам, да си прави каквото иска, то е въпрос на морал. Аз обаче реагирам така понеже се обявявам против последиците от всичко това, а те са добре известни: минават три дена и се появяват услужливи „продължители на делото“ на лъжльото Чергар, те почват да „цитират“ тия негови писания, „забравяйки“ да посочат източника и контекста, минава известно време, и неговите писания почват да циркулират из мрежата като „самата истина“, сфащате ли сега защо така реагирам? Става в крайна сметка така, че лъжите на Чергаря почват в един момент да минават за истина, а истината отива по дяволите. Сфащате ли сега какъв е смисълът на цялото мероприятие?!

Аз затова, четвърто, смятам, че тия неща не са безобидни, напротив, много са гнусни, те са начин за манипулация на наивните и малоумни „народни маси“, а пък списувачи като Чергаря не правят тия услуги на олигархията и мафията ни безплатно и безвъзмездно, съвсем близко до ума е, че получават хубави пари за мерзостта си. Сфанахте ли и този момент сега? Да се надяваме, че Ви се размърда нещо под косата…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.