Кукловодите на днешните управляващи смятат, че колкото е по-зле за България, толкова е по-добре за тях

Из: Не им се давай! Писмо до Едвин, автор: д-р Любомир Канов

… Комунистическите престъпници, барикадирали се във властта няма да си отидат като резултат от твоята смърт. Те ще си отидат, при положение че протестите са мирни, а както изглежда гражданското общество е решило да ги проведе по този начин, само и единствено, когато постигнат поставените им задачи, които те в момента изпълняват трескаво. А именно, да угробят България с тайни договори, с дълг, със заробващи контракти, бързо открадване на няколко милиарда и замразяване на членството на България в ЕС. Това са задачи поставени от КГБ и за тях те отговарят не само политически, но вероятно и с главите си.

Комбинацията от алчност и страх е основната им движеща сила и тя също движи прокуратурата и съдебната власт, пред която за жалост никой не протестира. Юмрукът на Партията са тракторите, миковците, цветлините, пресата, жилото е сестра Галева, ректумът на Партията са Дмитриевич и Вигенин и т.н. Целият този апарат е в бойна готовност и е инструктиран да стои без оглед на каквато и да било политическа цена, защото кукловодите са сметнали, че в момента, колкото е по-зле за България, толкова по-добре за тях дългосрочно.

Защото ако нещата продължат без насилие и хората накрая се разотидат, сегашните протестиращи ще си вземат децата и ще емигрират с проклятия, а конституентите на Дърева ще останат и ще гласуват вовеки в червено и под строй, със или без кебапче в уста, а официалният език ще стане не след дълго руският. Тези хора и в момента се радват, че един от основните им врагове, който знае цялата им мерзост от самото начало до сега и с абсолютна яснота разкриваше чрез статиите си престъпленията им, може би ще изчезне от сцената на живота, за да могат те зад кулисите да продължават необезпокоявани. Сигурен съм, че всеки ден потриват ръце и с хиеноподобни смехове многозначително се подбутват един друг: „Онзи, гладуващият, още ли е жив?“ Естетически особено гадно ще ми се стори подхилването на богословите Данчо Ментата и Псидеров, ако можех да ги наблюдавам отнякъде.

Но не само това, Едвине, не е само естетическият въпрос, а това, че тази борба ще бъде много по-продължителна отколкото една човешка гладна стачка може да продължи. Борбата с тези мутанти не се води по правилата на нормалната политическа логика от западен тип, примерът на Ганди е в контекста на нормално функциониращи общества и преса, докато това не е така в България. С това искам да кажа, че твоята саможертва ще бъде подиграна от медиите на Пеевски и от червените платени тролове в интернета, троглодитите ще празнуват твоето отсъствие, а ние, твоите приятели ще сме загубили интелекта ти и духовното ти присъствие и сила.

Тази равносметка сочи по-скоро минус, отколкото плюс в крайното уравнение, което трябва да завършва с резултат: комунистите вън от живота ни. Просто борбата с тези изисква продължителност на усилието и това изглежда е пътя, който тези миролюбиви и талантливи хора от улицата са избрали. Те сякаш искат да ги подиграят до смърт, да разобличат тяхната убогост, вместо да разчитат, че примерът на доблест ще ги прогони от укритието.

С други думи, аз се съмнявам в ефективността на твоята позиция, макар че от морална гледна точка изцяло съм с тебе…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.