Европейски социалисти са крайно разочаровани от избора на Дмитрич Станишев за председател на ПЕС

Получих по твърде обиколни канали следния любопитен документ, на когото веднага давам гласност – според възможностите, с които разполагам. Смятам, че е важно това, което трактува въпросният документ; важно е за България; ето, убедете се сами:

Здравейте на всички! Обръщам се към вас за активно съучастие относно положението в България. Това е призив към близо 200 евродепутати-социалисти. Целта е ПЕС да получи възможно най-голям брой от този мейл с текстовете в 6 езика и Анимацията (Power Point). Приложен е списъкa на членоветe на ЕП. Разпространявайте апела около вас за да има масов ефект! БЛАГОДАРИМ!

Гражданска инициатива „КРЪСТЬО ПАСТУХОВ“, български деятел социалдемократ убит в затвора на 28 август 1949, bg.evropamet@gmailcom

Тревожно послание до всички социалисти и представителите им от Партията на Европейските Социалисти

Провеждането на 22 юни 2013 на Съвета на П.Е.С в София беше събитие което мнозина в България очакваха с надежда. Уви напразно.

Тежката криза на политическо доверие породена от погазването на гражданското ни достойнство, и която близо месец залива улиците на България ни задължава, и като европейски граждани, да привлечем вниманието ви върху неприемливите ходове на българската партия, наричаща себе си „социалистическа”.

Без да се спираме върху икономическата разруха и моралния упадък, ширещи се в страната ни, за което не може да не знаете, трябва да наблегнем върху факт който,ако не бъде взет под внимание, ще урони престижа и самата ПЕС.

Съставянето с мандата на Българската социалистическа партия (БСП), на настоящото т.н. „експертно правителство“ е станало възможно само благодарение на дълго кроен алианс на БСП с фашизоидната, ксенофобска и открито антисемитска партията „Атака“ (чийто лидер дори оглавява сега парламентарната комисия по „етика и борба с корупцията”!) В цяла цивилизована Европа подобен уродлив съюз би породил не само всеобщо възмущение, но и драстични политически санкции от стана на всяка демократична партия.

Този абсурд стана действителност защото, за съжаление, БСП не е реформирана, а преоблечена в европейски образ Българска комунистическа партия, оплетена в мрежите на новата олигархия, институционализираната корупция и организираната престъпност, създадени от кръговете около бившите репресивни служби и остатъчната номенклатура.

Досега нито за миг ръководителите на БСП не са осъдили тоталитарното минало на тази комунистическата партия, а дори продължават гордо да се пишат за наследници на режим, който впрочем не е пощадил ни социалисти, ни социалдемократи. Първите объркани действия на излъченото от БСП правителство сами по себе си свидетелстват, че тези задкулисни кръгове смятат вече открито да върнат страната ни в неевропейска реставрационна посока.

Но най обидното за ПЕС и за всеки социалист е обстоятелството, че лидера на тази на име Социалистическа партия, се оказва именно и Председателя на Европейската социалистическа партия.

Ако, както предполагаме, той е бил поставен на чело на ПЕС с доброто намерение да помогне за преобразуването на БСП в модерна европейска социалистическа партия, то се налага да признаете, че този избор се оказа катастрофално недоразумение и че неотложно трябва да направите необходимата преоценка, като приложите най-драстични санкции спрямо инициаторите, отговорни за този откровено скандален социал-фашистки съюз.

Всяко пасивно поведение спрямо този казус накърнява интересите и честта на лявата идея, ПЕС и Европейския съюз.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…