Ако Орешарски-Олигарски утре не си е подал оставката доброволно, подозирам, че скоро ще си я подаде доброзорлем

Прибрах се от протеста. Впечатления? Неочакваното беше, че се запази мирен – независимо от това, което се изписа във Фейсбук. Но си личеше, че хората са изнервени. Много изнервени. Напрежението беше на път да прелее. Като цяло, обаче, протестът като численост беше най-успешният от началото на протестния сезон. Сутринта дойдоха много повече хора от преди – имаше достатъчно души, за да се блокират всички кръстовища, откъдето можеха да дойдат депутатите. Сирената беше яко готина – и явно са я чули, щото Буруджиева се пенявеше. Лошото беше, че по стар български обичай протестиращите пак се успаха и закъсняха, и докато блокадите бяха готови, почти всички депутати бяха вече в парламента.

Следобед е имало изпълнения. Вечерта беше море от хора. За пръв път на тези протести (накрая) чух възгласи „Българи – юнаци!“. Това ще рече – за пръв път имаше агитки. Но, независимо от всичко, не се стигна до нищо по-сериозно. Това показва – шансовете на Орешарски да се оттегли доброволно намаляват. Ако утре в краен случай не си е подал оставката доброволно, подозирам, че ще си я подаде доброзорлем. Жалко, че в събота и неделя няма да ме има, да присъствам и наблюдавам…

(Написа: Svetoslav Alexandrov)

Източник на изображението

Източник на изображението

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Вчера беше най-истинското и спонтанно честване и поклонение на народа към неговия Апостол на Свободата

Tsvetomir Genchev: Тази снимка е показателна, говори токова много. А тишината пред паметника на Апостола на Свободата тази вечер беше по силна и от най-силния вик. Това сигурно е най-истинското и спонтанно честване и поклонение към Апостола на Свободата от 1944 до сега, много повече от протоколни събрания. Поклон!

Angel Toshev: Знаете ли днес кое ме омерзи? Това, че в деня, в който е роден Апостола на свободата, тая долна паплач в Парламента обсъждаше колко пари да са им субсидийките. Идеше ми да фана един калашник и наред, докато спре да мърда и последния. На пети излизат ваканция, помиярите…

Ивайло Найденов: то друг път няма да се сетят за рождения ден на Левски да се съберат толкова, не е било никога това… Наистина е хубава гледка, изглежда най-сетне мечтата ни се сбъдва…

Danny Iordanova: Цяла вечер обичам тази снимка. Дълго ще я обичам. Толкова сте млади и нахъсани. Аз бях там. Обичам и това, че бях там тази вечер. Само да ви кажа, деца, че бях на един площад, и един булевард, и един мост преди много години, в 90-та. Дълго обичах една снимка от тогава. Още я обичам. Ще ви я разкажа с няколко думи: много синя снимка, пълна с надежда и вяра. Не опазихме нито цвета, нито надеждата. Вярата ни остана обаче. Затова всяка вечер сме с вас, ние, вашите родители. Вече не заради нас. Заради вас, за вашите деца, нашите внуци. Заради вярата, която само ни остана. Сега вече вярваме само във вас. Бъдете силни и не се предавайте! А ние? Ние пак ще сме с вас.

Източник на снимката. Източник на репликите

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Това нещо ще остане в историята, български стоици и храбреци!

Rumyna Stoykova: Страхотно! Великолепно! Спиращо дъха! Не, дори и цветущия ни български език има малко думи за да опише народната воля, изразена с тези протести!

Ангел Грънчаров: Ето, мечтаем си ний с един мой приятел кога ли ще изчезне завинаги комунизмът, кога тая комунистическа напаст ще освободи от присъствието си многострадалната наша България. Той казва: няма да доживеем този щастлив момент! Съгласявам се, добавям, че все е нещо ако поне нашите внуци го доживеят. И това ни се вижда съмнително. Тогава му изтърсвам на моя приятел ето това, което, изглежда, съвсем го обезсърчава:

Злото никога не може да свърши, щото свърши ли, тогава няма как да разпознаваме и доброто: такъв е законът на живота…

Дали е така? Как мислите? Злото в лицето на комунизма и на комунистите може ли някога ако не изцяло да изчезне, поне да намалее, а? Има ли някаква надежда за България?

Докога тия скакалци ще огризват кокалите на България – и ще я продават на руснаците?! Имам предвид руските империалисти, не простия руски народ, който, прочее, е техен роб повече от нас…

Изображенията взаимствах от ТУК и също така от ТУК.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.