Стана дума пак за наште „двойни освободители“, руснаците. Един комунистически динозавър си позволи да каже, че червената армия била „освободила“ половин Европа, това той разбираше под налагането й на най-страшната тирания, каквато човечеството познава, комунистическата (100 милиона човеци са избили комунистите!); когато възразих, че такова нещо може да се нарече „освобождение“, той ми заяви, че не съм бил могъл да възразя нищо за това, че руснаците ни били освободили от турската власт; на което ми се наложи да отвърна следното:
Народ, съставен предимно от роби – руският – не може да бъде нечий „освободител“; това е аксиома, таваришч; когато Цар Освободител направил своята реформа и освободил крепостните селяни, те почнали да се тръшкат и да плачат пред батюшките си и да ги молят отново да ги превърнат в роби: „На кого ни оставяш, батюшка, молим ти се, вземи ни пак!“. Та такива са били наште „освободители“, а ти щом ги смяташ за такива, явно съвсем не знаеш какво е това свобода, дарагой таваришч…
Та да заключа: „по освободителите им ще ги познаете“ колко сами струват. Щом за нас „освободители“ били такива роби като руснаците, правете си сметка тогава ний самите какви сме – и колко струваме изобщо!!!
А ето сега и самият показателен диалог, който проведох с таваришча; разговора започна с моето настояване руските подлоги у нас като тръгнат да бягат да си замъкнат в Сибир и своя паметник на съветската армия, дето се кипри в центъра на София:
Bacho Кольо каза: Когато русофобията се отече в канализацията на историята и от нея остане само един горчив привкус, нашите наследници с възхищение ще гледат този величав монумент, символ на признателността на българите към обикновения руски войник – Спасител на Европа от нацизма.
Ангел Грънчаров каза: „Освободител“ ли рекохте? Явно не разбирате що е свобода щом си позволявате да употребявате тази дума. Не може „освободителят“ да поробява народите и то с не по-малко злото иго на комунизма. Ако „освободителят“ поробява, или, ако, по-точно казано, поробителят „освобождава“, то тогава не ни остава нищо друго освен да прегърнем прочутия лозунг на Оруел, а именно СВОБОДАТА Е РОБСТВО, нали така, другарю Колю?!
А, сега забелязвам, че вий сте употребил думата „спасител“! Значи все пак Ви беше неудобно да употребите думата „освободител“, добре, правилно! И от какво ни спаси руският солдат? От… свободата ли ни спаси?! 🙂 Свободата значи за вас, комунистите, е нещо страшно, така ли, другарю?!
Bacho Кольо каза: „Освободител“ ли рекохте?
Не, не рекох. На освободителите паметниците са на Шипка, над Плевен, в Горни Дъбник и срещу сградата на Народното събрание.
Ангел Грънчаров каза: Народ, съставен предимно от роби – руският – не може да бъде нечий „освободител“; това е аксиома, таваришч; когато Цар Освободител направил своята реформа и освободил крепостните селяни, те почнали да се тръшкат и да плачат пред батюшките си и да ги молят отново да ги превърнат в роби: „На кого ни оставяш, батюшка, молим ти се, вземи ни пак!“. Та такива са били наште „освободители“, а ти щом ги смяташ за такива, явно съвсем не знаеш какво е това свобода, дарагой таваришч…
Та да заключа: „по освободителите им ще ги познаете“ колко самите те струват. Щом за нас „освободители“ били такива роби като руснаците, правете си сметка тогава ний самите какви сме – и колко струваме изобщо!!!
Апропо, ония, които разбират що е свобода, те изобщо не чакат някой да ги „освобождава“, щото добре знаят, че свободата не се дава и подарява; Левски, горкият, затова е обикалял Отечеството да агитира да се освобождаваме сами, ала не е бил чут от кой знае колко много българи. Не е имал чак толкова следовници. Оставихме се да ни „освобождават“, и възприехме за „освободители“ таман тия, дето са по-големи роби от нас самите и ето, в резултат, е пълно с българи около нас, които хал хабер си нямат що е това свобода, яде ли се туй нещо, пие ли се, или пък се лиже само…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия,
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…