Професор-комунист обвини светиня му, „дядо“ Николай Московско-Пловдивски, в… „нерегламентирани контакти с лица от същия пол“!

Лудото Коле сменил мутренския „Ролекс“ с аристократичния „Патек Филип“

„Синодът постъпи много мъдро, като не позволи на едно недоразумение да стане Софийски (митрополит, б.ред).“ Това заяви тази вечер проф. Драгомир Драганов в предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви. Водещите Цветанка Ризова и Димитър Цонев останаха слисани:

„Кого наричате недоразумение? Митрополит Николай ли имате предвид?“

Проф. Драганов потвърди, че визира именно Пловдивския митрополит: „Откровено го казвам.“ На въпроса „Защо го наричате така?“ историкът отвърна:

„Аз мога да кажа още много неща за него. Или да ви пратя, да пратя един екип в Бачковския манастир да видите какво е направил там.“

И след секунда-две проф. Драганов допълни: „Как по-меко да се изразя? Нерегламентирани контакти с лица от същия пол.“

„Ти чу ли какво каза?!“, промълви смаян Димитър Цонев. „Много добре чух!“, отвърна Цветанка Ризова.

от 12.11.2012 г.

Снимката и текста прекопирах от страницата на Владимир Дойчинов във Фейсбук.

ЗАБЕЛЕЖКА: Не знам дали е истина всичко това, нека биячите, които евентуално ще изпълняват поръчката да ме набият за публикацията, да имат предвид това мое заявление…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

По „освободителите“ им ще ги познаете – колко самите те изобщо струват…

Стана дума пак за наште „двойни освободители“, руснаците. Един комунистически динозавър си позволи да каже, че червената армия била „освободила“ половин Европа, това той разбираше под налагането й на най-страшната тирания, каквато човечеството познава, комунистическата (100 милиона човеци са избили комунистите!); когато възразих, че такова нещо може да се нарече „освобождение“, той ми заяви, че не съм бил могъл да възразя нищо за това, че руснаците ни били освободили от турската власт; на което ми се наложи да отвърна следното:

Народ, съставен предимно от роби – руският – не може да бъде нечий „освободител“; това е аксиома, таваришч; когато Цар Освободител направил своята реформа и освободил крепостните селяни, те почнали да се тръшкат и да плачат пред батюшките си и да ги молят отново да ги превърнат в роби: „На кого ни оставяш, батюшка, молим ти се, вземи ни пак!“. Та такива са били наште „освободители“, а ти щом ги смяташ за такива, явно съвсем не знаеш какво е това свобода, дарагой таваришч…

Та да заключа: „по освободителите им ще ги познаете“ колко сами струват. Щом за нас „освободители“ били такива роби като руснаците, правете си сметка тогава ний самите какви сме – и колко струваме изобщо!!!

А ето сега и самият показателен диалог, който проведох с таваришча; разговора започна с моето настояване руските подлоги у нас като тръгнат да бягат да си замъкнат в Сибир и своя паметник на съветската армия, дето се кипри в центъра на София:

Bacho Кольо каза: Когато русофобията се отече в канализацията на историята и от нея остане само един горчив привкус, нашите наследници с възхищение ще гледат този величав монумент, символ на признателността на българите към обикновения руски войник – Спасител на Европа от нацизма.

Ангел Грънчаров каза: „Освободител“ ли рекохте? Явно не разбирате що е свобода щом си позволявате да употребявате тази дума. Не може „освободителят“ да поробява народите и то с не по-малко злото иго на комунизма. Ако „освободителят“ поробява, или, ако, по-точно казано, поробителят „освобождава“, то тогава не ни остава нищо друго освен да прегърнем прочутия лозунг на Оруел, а именно СВОБОДАТА Е РОБСТВО, нали така, другарю Колю?!

А, сега забелязвам, че вий сте употребил думата „спасител“! Значи все пак Ви беше неудобно да употребите думата „освободител“, добре, правилно! И от какво ни спаси руският солдат? От… свободата ли ни спаси?! 🙂 Свободата значи за вас, комунистите, е нещо страшно, така ли, другарю?!

Bacho Кольо каза: „Освободител“ ли рекохте?

Не, не рекох. На освободителите паметниците са на Шипка, над Плевен, в Горни Дъбник и срещу сградата на Народното събрание.

Ангел Грънчаров каза: Народ, съставен предимно от роби – руският – не може да бъде нечий „освободител“; това е аксиома, таваришч; когато Цар Освободител направил своята реформа и освободил крепостните селяни, те почнали да се тръшкат и да плачат пред батюшките си и да ги молят отново да ги превърнат в роби: „На кого ни оставяш, батюшка, молим ти се, вземи ни пак!“. Та такива са били наште „освободители“, а ти щом ги смяташ за такива, явно съвсем не знаеш какво е това свобода, дарагой таваришч…

Та да заключа: „по освободителите им ще ги познаете“ колко самите те струват. Щом за нас „освободители“ били такива роби като руснаците, правете си сметка тогава ний самите какви сме – и колко струваме изобщо!!!

Апропо, ония, които разбират що е свобода, те изобщо не чакат някой да ги „освобождава“, щото добре знаят, че свободата не се дава и подарява; Левски, горкият, затова е обикалял Отечеството да агитира да се освобождаваме сами, ала не е бил чут от кой знае колко много българи. Не е имал чак толкова следовници. Оставихме се да ни „освобождават“, и възприехме за „освободители“ таман тия, дето са по-големи роби от нас самите и ето, в резултат, е пълно с българи около нас, които хал хабер си нямат що е това свобода, яде ли се туй нещо, пие ли се, или пък се лиже само…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Аз по-голям цинизъм скоро не бях срещал, вий ако сте срещали, поправете ме

Върховете на цинизма са достигнати веке: най-сърдечният изповедник на Георги Гергов, приятелят на мутро-олигарсите, който от тях получава скъпи и прескъпи подаръци (часовници за не знам колко си хиляди еврА, бляскави коли и пр.) и не се свени да ги ползва (!), имам предвид московско-пловдивския мутрополит Николай, сега е счел за нужно да им дръпне една „бойно-другарска критика“; аз по-голям цинизъм скоро не бях срещал, вий ако сте срещали, поправете ме:

Дядо Николай към политиците: Чуйте съвестта си, ако имате такава

„Живеем във времена на безвластие, времена на липса на държавност“, 6 авг 2013

Възлюбеният Бог не даде властта никому, на никой от тези, които се опитваха да управляват България през тези над 20 години, защото те не я заслужават, обяви пловдивският митрополит Николай по време на проповед в храма „Свето Преображение Господне“.

„Живеем във времена на лукави, на изпитания, времена на разделение на нашето общество, на агресия, на безвластие, времена на липса на държавност. Времена на протести, на несъгласие, на липса на справедливост, времена на липса на мир в душите, в семействата, на обществото, в което живеем и се трудим“, допълни дядо Николай.

Според него тези хора, които искат църквата да отправя молитви за единение и благоденствие на нашия народ, не знаят, че вече 1100 години Българската православна църква не спира да отправя молитви за българския православен народ.

„Ние не спираме да се молим за мир и единство на народа ни, единство на основата, не на някаква политика или бизнес интереси, а на основата на божествената истина“, каза митрополитът. След това владиката отправи остри упреци към политиците и управниците, които са забравили, че трябва да бъдат солидарни със своя народ.

„Когато изпращат близките си да се лекуват в чужбина в модерни болници, мислят ли за онези милиони българи, които нямат възможност да се лекуват в чужбина и остават тук. Когато изпращат децата си да учат в чужбина, мислят ли за тези деца на българския народ, които остават в страната ни?“, попита митрополитът.

„В тези 20 години на промени, когато силните подритваха слабите, мислиха ли, че ще дойде време, когато слабите ще дойдат да ги изритат“, добави той, цитиран от „Фокус“. По думите на владиката тези същите управници, когато вдигат ръката да се гласува за закони, уж за доброто на своя народ, са забравили да се вслушат в най-важния закон – Божия.

„Забравили са да се вслушат в гласа на съвестта си, ако имат такава. Църквата няма да каже нищо ново на българския народ въпреки тежките времена на протести. Ако придобиеш цял свят и погубиш душата си, каква полза“, попита митрополитът.

Според него нашите управници като че ли искат да придобият целия свят, но да погубят не само своята, но и душите на своя народ.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)