Професор-комунист обвини светиня му, „дядо“ Николай Московско-Пловдивски, в… „нерегламентирани контакти с лица от същия пол“!

Лудото Коле сменил мутренския „Ролекс“ с аристократичния „Патек Филип“

„Синодът постъпи много мъдро, като не позволи на едно недоразумение да стане Софийски (митрополит, б.ред).“ Това заяви тази вечер проф. Драгомир Драганов в предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви. Водещите Цветанка Ризова и Димитър Цонев останаха слисани:

„Кого наричате недоразумение? Митрополит Николай ли имате предвид?“

Проф. Драганов потвърди, че визира именно Пловдивския митрополит: „Откровено го казвам.“ На въпроса „Защо го наричате така?“ историкът отвърна:

„Аз мога да кажа още много неща за него. Или да ви пратя, да пратя един екип в Бачковския манастир да видите какво е направил там.“

И след секунда-две проф. Драганов допълни: „Как по-меко да се изразя? Нерегламентирани контакти с лица от същия пол.“

„Ти чу ли какво каза?!“, промълви смаян Димитър Цонев. „Много добре чух!“, отвърна Цветанка Ризова.

от 12.11.2012 г.

Снимката и текста прекопирах от страницата на Владимир Дойчинов във Фейсбук.

ЗАБЕЛЕЖКА: Не знам дали е истина всичко това, нека биячите, които евентуално ще изпълняват поръчката да ме набият за публикацията, да имат предвид това мое заявление…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s