Истината е тази: комунистите първо източиха във фирмите си и окрадоха държавната собственост, станаха в ония славни мутренско-бандитски времена „капиталисти“, а пък после всичко друго, което беше останало и беше съвсем изтощено и поради това нежизнеспособно и губещо можеше само да бъде ликвидирано или разпродадено, та държавата да се отърве от по-нататъшни загуби. Щото прословутата и прехвалена „държавна собственост“ тежеше като грамаден воденичен камък на шията на обществото. Не вярвайте на ченгесарските лъжи за „милиардите държавна собственост“, които демократите били окрали; тук действа така милия на сърцето на комунистите и на техните слуги принцип: „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!““. Каквото имаше го окрадоха комунистите, сега вече представящи се за „капиталисти“.
Тази е историческата истина. Ще дойде време и тя ще се наложи, ще бъде възприета даже в учебниците по история. А сега-засега, ако истината не ви е безразлична, ако не ви задоволяват лъжите на ченгесарските мекерета и мерзавци, търсете истината за прехода в моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие „Кратка психологическа история на съвременна България“), там съм се постарал да кажа главното от нея…
Горното написах в отговор и като коментар на ето това, което тук публикувам просто като куриоз – че толкова години след пълния провал на комунизма пак има хора, които вярват безразделно в неговите догми:
Трудът е единствената собственост, която реално човек притежава. Трудът е единственото нещо, което създава блага. Трудът се трансформира в стоки и услуги и така човек става част от обществото. ЛъжеДемократите ограбиха именно труда на хората, овеществен в заводи, поля, сгради, културни ценности. Те присвоиха нашия живот и ние станахме техни роби. Сега те крадат чрез принадена стойност, оная част от човешкия труд, която само човекът сред другите животни създава, която човек не е в състояние да потреби и отива за обществено развитие. Дори те крадат и оная част от нашия труд, която ни служи за средства за живот. Това, да те лишат от човешко развитие и да те принизят до животно, което едва се храни, е престъпление от най-низък характер. (Toncho Bonev)
