Дали някога изобщо ще се разбере къде дават пустите му пари за участие в протестите, и ний искаме нещо да заработим в таз криза?!

Асен Генов, блогър и един от шефовете във фондация „14 януари“, тая същата, дето беше уличена, че е получила хубави пари от западни фондове (той също е и един от водачите на протестите!) тая сутрин, гледам, е намерил за уместно и забавно да се подиграва с една гражданка, която простодушно е написала следното; първом публикувам бележката на самия Генов, после сърцераздирателния отзив на дамата, който толкова го е впечатлил, а пък най-долу ще можете да прочетете и моята крайно злобничка реакция по случая; ето:

Асен Генов: #‎ДАНСwithme‬: един много забавен коментар в блога ми, за плащанията. Помогнете на жената, скъперници такива! 🙂

Въпросната наивна дама, искаща си парите за участие в протестите: Много моля […] всички, които са добре информирани къде се получават парите за участие в протестите против Орешарски – от сърце ви моля – дайте информацията – имам спешна нужда от пари и съм готова да протестирам срещу 50 лв. на ден произволен брой дни. Опитвах се да науча докато ходих на протестите, но никой не дава информация. Крият я. Лоши хора. Протестирах толкова време все безплатно. Имам снимки, които доказват моето участие за всеки ден когато съм била. Знаете ли дали изплащат хонорари и със задна дата? Това би било прекрасно. Как се плаща – на човек или на група – защото водих и близките си (пак е документирано)? Отделно ли се плаща за сутрешното кафе и за вечерните протести – или се броят за един ден?

Отзивът на мен, злобаря: И наша милост поиска да разбере как и къде се дават пари, понеже спешно имаме нужда от пари за издаването новия брой на списание ИДЕИ, ала тия, дето знаят това, явно го държат в дълбока тайна, не щат да ме консултират, казаха: „Ще ти кажем, ама когато минат протестите“, т.е. обещаха ми качулка, ала след дъжда! Комитата така ми отвърна. Лоша работа, нашенска работа…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…