Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, то бива да лъжеш, но чак толкова не бива. За стотен път ще повторя повтореното досега 99 пъти. СДС издаваше вестник „Демокрация“. Откъде ръководството е намирало пари е работа на ръководството на СДС. Но към вестника имаше голям интерес и той от втория брой практически до края се самоиздържаше от продажбите. В него работеха само 4 души. Във в. „Демокрация“ политици са се ангажирали с определени твърдения, но те си отговарят за твърденията. Аз лично никого не съм плюл и ви моля да престанете да лъжете. Що се отнася до Б.Борисов – нито го плюя, нито го хваля. Опитвам се да анализирам поведението му. Или и това вече е „забранено“ от болшевишкото ви съзнание? Ти какво искаш, драги ми Грънчаров, да цъфна от щастие, че кукувицата вече не е кукувица? От самото начало правя опити да подскажа, че е необходимо единодействие и разбирателството на всички политически партии, които се САМООПРЕДЕЛЯТ като опозиция на сегашното правителство.
И ви моля г-н Грънчаров не се опитвайте като дърт комунист, от сталинското коляно, да приватизирате морала. С БСП в колаборация Сашо Йорданов не е бил. Вярно е, случи се така, че трябваше да бъда председател на НС в период, в който СДС загуби властта. Но тогава СДС настояваше аз да продължа да изпълнявам тази функция и нито веднъж в СДС не е искана или дори обсъждана моя оставка. Разбира се, самият аз съм бил неведнъж на ръба сам да я хвърля. Но ме спираше само едно – убеждението, че от комунисти доверие не се иска и пред комунисти оставка не се подава. Не искам да ви припомням, вие добре знаете, кой от популярните дейци на СДС е бил в коалиционен кабинет заедно с комунисти от БСП. И четете повече г-н Грънчаров написаното от мен – то ще ви отвори душата за добри мисли. Освободете се от злобата във вас. Тя ще ви унищожи. И нека заедно да подкрепим бъдещото ново управление на България.
Понеже г-н Грънчаров, споменавате името на човек, когото аз уважавам – Стефан Савов, добре е да ви припомня, че не той бе свален от комунистите, а сам си подаде оставката. Това е фактологията. И още. След подаването на оставката той беше един от лидерите на СДС, които ме предложиха за председател на НС. И това бе логично, защото дотогава бях председател на парламентарната група. След мене такъв стана именно Стефан Савов. Като председател на НС запазих ръководните места в комисиите за СДС – председатели на комисии тогава бяха Александър Джеров, Михаил Неделчев, д-р Г.Карев, Георги Панев и др. да не кажете сега, че и те са предатели?
Една от болестите на болшевишкото съзнание, казал го е Адам Шаф, е, че болшевика винаги смята, че само той знае истините на марксизма, само той държи ключа на комунистическия морал. Не изпадайте в тази роля Грънчаров, днес е 21 век. И моралното поведение днес в политиката е да бъдем непреклонни в искането ни за оставка на правителството и разумни, диалогични и склонни към компромиси дори, особено, когато става дума за такива между партии от едно политическо семейство – на Европейската народна партия. Впрочем, започнах да говоря като вашата любимка Надежда Нейнски и спирам.
Ангел Грънчаров каза: Значи не знаете откъде идваха парите за в-к ДЕМОКРАЦИЯ, ала старателно изпълнихте мръсната задачка: браво, г-н Йорданов, ето това Вашето се казва „здрав морал“, а пък ний, дето се възмущаваме, наистина сме „болшевики“, няма що; ако това Вашето е морал, аз тогава, разбира се, желая да бъда напълно аморален. А вестника Ви, който издавахте най-вероятно с пари на Боко, що да си кривим душата, г-н Йорданов, си беше гнусничък, си беше парцал: на всичко, куцо и сакато, що искаше да плюне връз Костов, Вий благосклонно му дадохте думата, нали така?! Това си беше един антикостовистки парцал, ето, за такова нещо Вие не се посвенихте да получите пари, щото, предполагам, не сте издавал вестника съвсем безвъзмездно, все нещичко трябва да са Ви и плащали, нали така?
Аз много щях да се срамувам ако бях на Вашето място, но интересното е, че Вие явно изобщо нямате никакви морални скрупули, ето това Вашето, г-н Йорданов, е вече феноменално, бравос! Явно Ви бива за политик, да, ама политиците от този сорт вече не смеете да се покажете на улиците, защо ли е така?! А това че обслужвахте властта на мафията по време на правителството на Мултигруп, пардон, на Беров, тогавашният Орешарски, и че останахте да я обслужвате когато ний, наивниците, всеки ден бяхме по улиците и площадите на България, искайки оставката му (както става и сега, този път срещу Орешарски), си е Ваш личен морален компромис, за който, няма как, ще си платите. Ще имате добрината да изпиете горчивата часа до дъно, а пък ако имате някаква капчица морал, ще се оттеглите по-далеч от така приятно димящия кокал на властта, щото се компрометирахте предоволно. Това е честно, тази е моралната позиция, г-н Йорданов.
Моя милост е философ, преподавател по морал съм на младежта, г-н Йорданов, но не само за това държа на морала, а и защото съм български гражданин, който се е погнусил до насита от аморални политици, ето, затова искаме най-вече тяхната оставка. Едва когато с политика у нас се захванат хора, които имат известен морал, т.е. слушат съвестта си, и не са безскрупулни политически играчи, гешефтари и въжеиграчи, едва тогава българската демокрация ще си възвърне доброто име. А докато тия политици дирижират положението, тя ще бъде в положението на изнасилена жена, нещо повече, ще бъде в положението на жена, която е била принудена да проституира.
Дотук докарахте демокрацията ни вий, политическите дейци от мафиото-мутренския период в българската политика, на който Боко Борисов е нещо като най-висшата еманация; българската политика и демокрация ще стъпят на здрава почва едва когато се отърват от вас…
Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, отново казвам, не сте вие моралния съдник на времето. Вижте имената на авторите публикували в „Демокрация“ – и тях ли обвинявате в неморалност? Вестник „Демокрация“, драги ми Грънчаров, бе едно културно и достойно издание, в което публикуваха ярки личности и излязоха оригинални текстове – и политически, и културни, и на исторически теми. Отново ви повтарям, че аз съм работил само творческата работа в редакцията. И отговарям за нея. И тя е талантлива и ценна и затова вестникът дори и днес се чете, макар че е спрян да излиза преди три месеца. Четат го и в националната библиотека, четат го дори и в моя блог. И си го запишете с вашите червени букви – Сашо Йорданов никого не е обслужвал. Но, че имаше някои от „нашите“, които обслужиха комунистите и им набутаха в техните ръце цялата държавна собственост – това е факт и вие отлично го знаете. Но за тази истина вашият „морал“ спи.
Ангел Грънчаров каза: Да бе, г-н Йорданов, всички вие, дето обслужвахте мафията така предано, бяхте все „морални“ и „чисти“, само единствен Костов беше „мръсник“ – тия не ми ги пробутвайте на мен, пробутвайте ги наивниците, които може и да Ви се вържат. Примерно, опитвайте се да излъжете децата, ала на мен не ги пробутвайте. А че вестникът Ви, дето излизаше с пари на Боко, беше парцал, изпълнил една мръсна политическа роля, това е факт, и с никакви имена на автори не можете да измиете това петно в биографията си. А именно, че се съгласихте да изпълните тази мръсна политическа задача. Знам, че сте обигран, умеете да спекулирате, боравите с думите като опитен въжеиграч, но има едно нещо: моралният дефицит с нищо не можеш да прикриеш. То е все същото да излезеш с гол задник на улицата и да почнеш да изнасяш превъзходни политически речи за морала, за добрите обноски – или за политическата мода, за „новите политически дрехи на царя“ и прочие.
Има едно нещо: което е фатално за политици като вас: хората вече просто съвсем не ви вярват, колкото и да увъртате, каквито и политически салтоморталета да правите. Имайте поне мъжеството и политическото достойнство на толкова мразения от Вас Костов и се оттеглете. Успяхте да прогоните Костов и сега си мислите, че вече е дошъл вашият час – не е така, ох, как се лъжете, как горчиво ще съжалявате, че сте приели желаното за действително! Видя се, че без опитни и достойни политици като Костов цялата държавна машина почна да работи на празен ход, на празни обороти; работите съвсем не вървят.
Ще дойде скоро денят, от който всички вие така много се плашите: протестиращите на улицата ще осъзнаят, че пак няма кой друг да ви оправя бакиите и ще тръгнат на шествие към дома на Костов в Драгалевци, да го молят пак той да спасява държавата и нацията. Да, ще дойде този час, треперете още сега, драги политически и медийни мижитурки, въжеиграчи, мерзавци, гешефтари, спекуланти, мафиоти и прочие…
Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, аз ви говоря културно, вие продължавате да клеветите. Жалко. Така комунистите прикриваха собствената си морална недостатъчност – хулейки другите. Хвалете Иван Костов, колкото искате, но имайте благоразумието да разберете, че има и хора, които не мислят като вас. И те също са морални личности. И отново за ГЕРб и СДС. На изборите СДС се яви като противник на ГЕРБ. Гласувалите за СДС не са гласували за ГЕРБ. А от страниците на „Демокрация“ няма текстове, които да хвалят ГЕРБ. Ако има намерете ги и ги публикувайте. И не клеветете. Защото започвате да изглеждате все по-дребен и нищожен. И жалко за философската ви „култура“.
Ангел Грънчаров каза: Г-н Йорданов, не е истина, че покойният Стефан Савов, Бог да го прости, сам си бил подал оставката. Първом новото мнозинство на ДПС и БСП (заедно със „сините мравки“) свали него, а след това успя да свали от власт и г-н Филип Димитров, премиера на първото демократично правителство. Първата Ви задача като нов председател на НС тогава беше да обслужите БСП и ДПС и да проведете майсторски процедурата по свалянето на първото демократично правителство, това на Филип Димитров. Заради тия услуги БСП и ДПС Ви държаха цели две години като председател, явно сте им бил доста удобен. Нали цялата теория тогава беше тази: да се създава фалшивия имидж, че правителството на Беров, макар и мафиотско, макар и поддържано с гласовете на ДПС и БСП най-вече, е „седесарско“, е „демократично“; благодарение на тази лъжа, която Вие така добре обслужихте, оставайки председател на НС, СДС през 1994 г. загуби изборите и БСП взе цялата власт.
Да, ама тогава, за Ваша зла участ, шеф на СДС стана Костов, и се започнаха бедите на мафиотите в политиката, пък и извън политиката. Оттогава още всички мразят Костов, щото с неговото име се свързват най-големите победи на демокрацията ни срещу мафията: по времето на Костов мутрите и бандитите от страх бяха станали по-ниски от тревата. А след него успяха да вземат цялата власт, разбира се, с активната помощ на ченгетата… но тия неща вече са по-нови и се знаят, а за онова време, времето на Беров, са забравени, затуй и толкова се лъже за тях, но ето, за жалост, има такива като мен, които всичко помнят. И никому нищо не прощават.
Знам, че Ви дразни това, затова така го изтъквам: проблемът ви, г-н Йорданов, е морален, това поне не съзнавате ли? А кой е съдникът, аз или народът, гражданите, човечеството, това вече няма никакво значение. Като български гражданин имам право да ви съдя, защото аз съм понесъл на своя гръб бедите, които ни нанесохте…
Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, продължавате да лъжете. В парламента групата на БСП поиска оставката на Стефан Савов. Проведе се гласуване. Комунистите загубиха гласуването. С други думи – Савов остана председател на парламента. И тогава той САМ заяви, че единият глас в повече, с който е спечелил гласуването е НЕГОВИЯТ – и при това положение е принуден да си подаде оставката САМ.
Явно философията ви пречи да познавате фактите. Аз бях избран за председател на парламента, когато Ф.Димитров вече бе премиер в оставка. И тук паметта ви изневерява или съзнателно лъжете. Впрочем, в моя блог има има достатъчно пространен текст по този въпрос – В НОЩТА НА СПРЯНОТО ВРЕМЕ. Четете, Грънчаров, четете, за да спрете да лъжете и измисляте. Това е крайно неморално, за да не кажа по-силна дума.
Ангел Грънчаров каза: Това, което не Ви изнася, г-н Йорданов, не е „клевета“ или „лъжа“… уточнете си термините. Това тук не е политическо театро, това е дискусия; Вие явно не можете да излезете от кожата си на политик, поради което не се усещате, че преигравате. Политиката, основана на лъжи, г-н Йорданов, умря, загина; нейното време мина. Сега иде друго време, неговото зарево вече се усеща, вече се види. И други хора вече са ни нужни.
Разбира се, от миналото ще вземем най-доброто, ще вземем огъня. На пръсти се броят некомпрометираните, неосралите се (простете за простонародната, ала изразителна дума!) политици. Вие лично не сте сред тях. Костов, колкото и да Ви е неприятно това, е сред тях…
Александър Йорданов каза: Впрочем, да лъжете е ваша същност Грънчаров. Ето, сега виждам във вашия профил, че сте написали, че сте завършили философия в Санкт Петербург през 1983 г. Тогава този град се наричаше Ленинград, в СССР. А философия е означавало много учене на МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКА ФИЛОСОФИЯ, което ви личи и до днес.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че подкрепяте така горещо Иван Костов, въпреки допуснатите от него политически грешки, защото и той е учил в „братската“ страна. Във вас тогава Грънчаров е инвестирано голямо доверие. Чувства се и днес.
Ангел Грънчаров каза: Г-н Йорданов, ето че показахте своята пък същност: деградирахте дотам да се ровите в миналото ми и да търсите „компроматче“ там, щото наистина Ви е много трудно да намерите някакво петънце в биографията ми. За разлика от вашата, в която, както се оказа, имате доста не просто петна, а цели клоаки. Та значи да лъжа било моята същност, тъй ли, колко мило? Аз пък ще Ви кажа, драги г-н Йорданов, дето се правихте толкова години на „седесар“, на „антикомунист“, на „демократ“, на какво ли не, че градът на Петър Първи, мили ми г-н Йорданов, не е основан от Ленин, нали е така, това поне съзнавате ли го? Комунистите може да са си го наричали както са си искали, но този град ще си остане Санкт Петербург. Така го наричахме ние, хората, които не бяхме комунисти, още тогава, също и руснаците, които не бяха комунисти, го наричаха така: „Питер“ го наричаха, просто езикът ни не се преобръщаше да го наречем „Ленинград“; а ето че Вие с такова удоволствие пишете тази дума даже сега, обвинявайки ме в „лъжа“.
Впрочем, като сте толкова прецизен, да Ви попитам и това: защо приехте да работите и да получавате заплата в Пернишкия „университет“, основан от Гоце Първанов и Боко Борисов, не се ли гнуси ваша милост от пари, подхвърлени й от комунистите? Както и да е, г-н Йорданов, пишете си каквото искате против мен, плюйте, за хора, дето нямат морал, да плюят по някоя личност е нещо като детска играчка, правете каквото щете. Излагайте се колкото си искате.
Моята диплома била „съветска“, това било, представете си, мой грях?! Ами каква да бъде дипломата ми, драги г-н Йорданов, след като Вашите политически приятели, комунистите, на които служихте така предано толкова години, бяха окупирали цели десетилетия България и не ни позволяваха да идем и да учим където си искаме?!
И Вий сте учил марксистко-ленинска философия, така девствени ми, така непорочни ми г-н Йорданов? Да не искате да кажете, че Вашето образование е било получено на Луната?!
Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, не се нервирайте, аз просто казвам факта. На дипломата ви пише Ленинград, а не Санкт Петербург. Нормално е да погледна вашата страница, така, както вие разглеждате моята, нали. Впрочем, в същото това време и аз съм чел т.нар. „съветски автори“ – писатели като Шукшин, Белов, Распутин. А в областта на теорията на литературата много силно влияние ни оказа Юрий Лотман и Тартуската семиотична школа, както и Михаил Бахтин. А за Георги Гачев дори съм писал. Но все пак и през ум не ми е минавало да уча за комунист в Ленинград, сори!
Ех, г-н Грънчаров, г-н Грънчаров – славното съветско време е във вас. Усещам го. Къде съм аз – един прост Шуменски университет, къде сте вие – Лениниград, марксистко-ленинска философия! И критика на буржоазната философия.
Ангел Грънчаров каза: То за комунизъм не се учи, г-н Йорданов, то тая душевна извратеност, комунизмът, или си я имате в душата от по рождение, или я нямате. Ето, на Вас лично комунизмът си Ви личи откъдето и да Ви погледне човек, въпреки дегизировката и маската на „антикомунист“, която сте си турил. Даже и брадичката тип „Владимир Илич“, която сте си турил, Ви издава. Същите похвати, същият стил, същата мундщровка, всичко си личи, колкото и старателно да го криете.
Позволете ми да знам това, добре съм го усетил и то на гърба си, цял живот се занимавам с такива като Вас, дето едно говорят, съвсем друго правят, ала същината им си личи от всяка фибра…
Александър Йорданов каза: Ха, ха, ха. Учили сте за комунист Грънчаров и днес успешно прилагате наученото. Я дръпнете една критика на буржоазната философия, за да си дойдем на думата. Впрочем, там ви учеха за това, как комунистите са ИНЖЕНЕРИ НА ЧОВЕШКАТА ДУША. И вашите постинги тук издават наученото – вие се ровите потънал в измислици, лъжи и клевети в другите, обсъждате ги, внушавате си нещо и сам си го вярвате. Това е то комунистическото във вас Грънчаров, то е неизлечимо. При вас то е съзнателно възприемано, изучавано. Защото при комунизма наистина хората бяха като смачкани и много от тях си налягаха парцалите, образно казано, за да оцелеят – те, децата им.
Но имаше при комунизма и такива МЕРАКЛИИ, които в Ленинград да отидат, марксистко-ленинската философия да усвоят, кариера след това да направят, защото са учили в славния СССР. Но за зла участ се случи, че стана промяната и някакъв си там Сашо Йорданов взе да пише и говори срещу комунистите и срещу СССР. Спомняте ли си тези първи години на демокрацията? А текстовете ми във Век 21? И сега Грънчаров си е поставил задача – да оплюе мене, защото не съм от неговата червена ленинградска черга. Хайде холан, Грънчаров.
Ангел Грънчаров каза: Нищо не сме чули да говорите и пишете срещу комунизма преди 1989 г., г-н Йорданов. Вий започнахте да говорите и да пишете срещу комунизма един вид „по повика на Партията“ веднага след 1989 г., преди това обаче защо нищичко не сте писал срещу комунизма? Да, не само започнахте да крещите с пяна на устата срещу комунизма тогава, ала и успяхте да се наврете в списъците на най-верните на комунистите хора, които се промъкнаха и сред депутатите във Великото народно събрание даже. Т.е. бяхте удостоен от ДС да бъдете „велик депутат“ от средите на доверените на БСП, както се видя по-късно, през годините, хора на СДС.
Ето сега пак обслужвате БСП като работите за мита „Боко Борисов“, който пак си е творение на ДС – и на КГБ също. И Вие това добре го знаете. Я сега кажете, г-н Йорданов, как успяхте да се намъкнете в листите за ВНС, кажете каква сделка с дявола тогава сключихте? А моя милост е писал срещу комунизма още доста преди 1989 г. И цял живот съм водил какви ли не битки с такива преоблечени и дегизирани комунисти като Вас, независимо дали са прикрити, афиширани или някакви други. Моята отдавнашна специалност е да надушвам комунистите и да им показвам колко струват… да показвам истинското им лице: аз съм вашият кошмар, г-н Йорданов…
Александър Йорданов каза: Писал съм, Грънчаров, писал съм. И докато вие сте изучавали марксизма-ленинизма аз съм писал за антикомунистите като Димо Кьорчев, Иван Радославов, Владимир Василев – все „буржоазни“ автори според вашите ленинградски критерии. Прочети например книгата ми „Своечуждият модернизъм“. Или последната – за д-р Константин Гълъбов – „фашистки цербер“, пак според твоите ленинградски приятели. А ако се разходиш до комисията по досиетата може да прочетеш и как ме е възприемала Държавна сигурност – когато ме е следяла или проучвала – делото се казва „Лешояд“. Едва ли комунистите ще нарекат „свой човек“ ЛЕШОЯД. Грънчаров – разкрит си. Комунист си съветски, друже и най-вероятно затова и подкрепяш Костов.
Грънчаров, пеехте ли в Ленинград химна на СССР? Помисли си и ми отговори, но утре. Защото сега ако отговориш, ще излъжеш пак.
Ангел Грънчаров каза: Аз никога не лъжа, запомнете добре това! Че Вие непрекъснато лъжете и увъртате не значи, че и другите правят като Вас. А иначе разбрах намека, г-н Йорданов, явно ДС Ви е турила в списъците за ВНС. Няма значение кличката, която са Ви дали, щом са Ви гласували доверие да бъдете „виден антикомунист“, явно много доверие са Ви имали.
Е, оправдахте го. Ето, даже и сега продължавате да заслужавате доверието й, громейки по такъв образцов комунистически и ченгесарски начин „комуниста Грънчаров“. Който никога не е бил нито в БКП, нито в ДС, който просто открай време е човек, неподвластен на комунистите и на службогонците, дето така дружески въртят опашки пред тях…
Не, не сме пели химна на СССР, Вие в Шуменската школа ако сте го пеели, ний не сме го пели в Петербург. 🙂 С други неща се занимавахме ний, студентите-немерзавци, който учехме там. В Петербург, впрочем, в далечната 1980-та година моя милост основа ДИСКУСИОНЕН КЛУБ на българските студенти, учещи в Петербургския университет.
Тази година, 1980-та, беше годината на полската СОЛИДАРНОСТ. В Университета имахме много полски студенти. С тях общувахме. А Вие в Шуменската школа най-вероятно сте пял химна на СССР. Българските комунисти и техните слуги винаги са били още по-големи мерзавци от руските комунисти – в нравствено отношение най-вече. А какво сте пели в ДС само Вие си знаете…
Milen Radev каза: Г-н Йорданов, мога ли да Ви отвлека от безплодна дискусия като тази с нещо съвсем друго. Помня добре (тогавашните колеги карикатуристи Любо Михайлов и Йовчо Савов, с които бяхме донесли карикатури за старта на току-що учредяващия се вестник „Демокрация“ в края на януари 1990, ако не се лъжа), та те могат да потвърдят, че тогава, когато още повечето наоколо си прехапваха устните да не кажат нещо неуместно или извън перестроечния канон, Вие бяхте първия, ако не и единствения в кръга на гилдията, заседаваща още на партера на „Раковска“ (току-що пращаха някого да доведе Йордан Василев (агент на ДС, бел. моя, Ангел Грънчаров), за да бъде главен редактор), който ясно се изказа за това, че вестникът трябва да е АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ… Мнозина се сепнаха и си свиха вратовете при тези думи, помня го като сега! Без съмнение, връзките Ви с полската култура на антикомунистическото противостоене още тогава, си беше казала думата…
Та по този повод искам да Ви предложа тук нещо според мен просто фантастично – <a href="http://www.youtube.com/playlist?list=PL6zGbXjcziZmM8dWrhuohT2Hs1uyZgo-5
„>филм за големия и дълго и дори до днес не прзнат в Полша интелектуалец, мислител, литератор Юзеф Мацкиевич. Сигурен съм, че Вие ще го оцените. Това е плейлиста, гледат се една след друга частите.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 