В България има монументи, чието почитане е като да празнуваш изнасилването си…

Из Порозовяването на червения монумент в София вбеси бившите ни окупатори, автор Иво Инджев:

ИТАР-ТАСС е третата агенция със статут на световна такава – статут, получен във времето на студената война на правата на съветската претенция за световно величие, както и през студената война – не може да преглътне фактологиката и ругае на „неизвестни престъпници” и „вандали” българите, дръзнали да защитят българското свободолюбие. СССР може да е покойник, но съветската пропаганда явно живее още в миналото хилядолетие.

Под публикацията на Евронюз за събитието в София избирам да обърна внимание на следния коментар:

Johann Moritz: I am amazed Bulgarians still have monuments like this. It’s like celebrating a rape.

Йохан, както се вижда, е изумен, че в България има монументи, чието почитане е като да празнуваш изнасилването си. Нямам какво да добавя.

ЕТО ОБАЧЕ ДОБАВКА, ВЗЕТА ОТ КОМЕТАРИТЕ:

Кратък изразителен диалог, към който няма какво да добавя; намерих го сред коментарите в блога на г-н И.Инджев:

Nikola каза: Умници, какво печели България от влошаване на отношенията с Русия?

Фрунзе каза: Глупако Никола, какво спечелихме от добрите отношения с Кремъл??? Най-изостаналата страна в Европа сме!!!

И ОЩЕ МАЛКО:

Stanislav Genov КАЗА: В един руски сайт даже пишеше, цитирам по памет: “тези престъпници боядисаха през януари паметника в цветовете на българското знаме”!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Никакъв капитализъм няма в Русия и скоро няма да има, а причината е една: в Русия никога не е имало и няма да има свобода; у нас е почти същото

Ето какво отвърнах на един нашенец, който, без изобщо да мисли какво казва, се изцепи във Фейсбук ето как:

Dobri Bozhilov: Русия в момента е див неконтролируем монополистически капитализъм, от типа на САЩ в края на 19 век. Най-успешният период в историята на САЩ.

Няма как, наложи се да му отвърна ето какво:

Това са пълни глупости, Добри, прощавай, но напоследък мелиш каквото ти дойде на акъла без никаква връзка с реалността. И дори с централната ти нервна система.

В Русия има „капитализъм“ толкова, колкото аз съм жител на Луната. Това, което има там, е мутренски, мафиотски, кагебистстки, олигархичен държавен посткомунизъм, при който корумпираната държавна бюрокрация непрекъснато ражда бандити-„капиталисти“, спекулирайки с монополното положение на държавната власт спрямо икономиката, спрямо всичко. Никакъв капитализъм няма в Русия и скоро няма да има, а причината е една: в Русия никога не е имало и няма да има свобода, там държавата (государь-батюшка), в случая Путин и приближените до него, са всичко, а народът, хората, са нищо, са едно робско племе, което при това се чуди как по-верноподанически да показва предаността си, как по-мило да целува ръцете на угнетателите си, на господарите си.

У нас е почти същото, та нали и у нас, и в Русия властва все една и съща руско-българска ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия, как тогава да има някаква разлика между положението у нас и у тях? Еднакво е. Ний само дето си нямаме още батюшка. За да не е същото положението у нас виновен е тоя злодей Костов, дето ни натика в ЕС и в НАТО, проклет да е навеки, нали така, Добри, нали така мислят ченгетата? Точно така е, това се знае вече от всички.

Боко го гласяха да стане наш Путин, не се получи, осра се, просто му липсва потенциал, и то в очебийна форма, преди това Царо опита, не стана, осра се, Гоце се напъваше, не стана, там пък липсата на личностен ресурс е направо отчайваща. Та спешно се търси нашият Путин, ти, Добри, що не кандидатстваш? Или бай Вучков да турим, знам ли вече? Или… Бареков, он е напет, убавец, пич, народът може да го обикне, а?

Тепърва ни чакат още такива резили, каквито не можем да си представим, каквито не сме ги и сънували в най-лошите си кошмари…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Финалните акорди на епохалния ми спор с извечно благонадеждния „антикомунист по рождение“ Александър Йорданов

Явно за някои политици от миналото ни да им се каже истината в очите е направо нетърпимо; оказа се, че за Александър Йорданов, председател на Народното събрание на България от времето на най-големия разцвет на мафията и на мутрите, направо златния й период, именно периода на печално известното правителство на проф.Беров истината за това, което как той се държа тогава, е изцяло нетърпима; влязох тия дни в дискусии с него, казах му някои неща, а той сякаш превъртя, хвърли се в лични нападки към мен, изобщо показа крещящо недостойнство и респект; държи се като настъпена змия. Стигна дотам, че ми „посвети“ няколко крайно показателни и смехотворни реда в своя блог, обявявайки ме в комунизъм и марксизъм (?!), ето ги, вижте, подивете се колкото си искате, а пък по-долу можете да прочетете и дискусията между нас двамата, която се появи по този повод:

ГРЪНЧАРОВ ДЕН

Днес е Грънчаров ден. Преди 30 години известния блогър и активен участник в социалната мрежа Фейсбук, Ангел Грънчаров от Пловдив е завършил своето марксистко-ленинско образование в СССР – Ленинград. Братушката Грънчаров, млад и енергичен, е громил до основи упадъчните „субективни идеализми“ на „буржоазната философия“, изграждал се е като истински марксист-ленинец. Днес Грънчаров громи такива като моя милост, които искаме да мислим със собствената си глава, а не да повтаряме като папагали заучени мисли на Вожда. Но в знак на уважение към достойните усилия на Грънчаров да овладее съветската наука днес реших да публикувам мои спомени от едно пътуване до Санкт Петербург. И така, чети, читателю, чети.

Ангел Грънчаров каза: Другарю Йорданов, забравил сте да укажете кога сте посетил Петербург, кой месец, коя година, аз не забелязах тия подробности. А иначе искате да кажете, доколкото разбирам, че Ваша милост е орисана от съдбата да е удостоена с правото да е „немарксистки и антикомунистически ориентирана“ един вид по рождение, докато хора като мен, които не са чак такива щастливци, са обречени да бъдат во веки веков „марксисти“ и „комунисти“. Простете, но къде Вие лично получихте тоя атестат за „благонадеждност“ и на какво основание на мен ми го отказвате, нещо повече, изкарвате ме да бъда дамгосан за вечни времена с клеймото на комунизма-марксизма? Дали тия атестати за „благонадеждност“ такива като Вас не са ги получили в службите на ДС и КГБ, а, г-н Йорданов?!

Щото добре знаем, че и Сулю и Пулю, който е имал вземане-даване с ДС и КГБ, направи като Вас бляскава кариера в демократичните времена, а ний, дето не бяхме удостоени с такава чест, си останахме презрени, неизвестни, лишени от добрините на демокрацията, докато Вие изпитахте и блясъка на славата, и благинките на властта, и всичко, дори ето, се самозабравихте дотам, че вече сам, собственоръчно, почнахте да дамгосвате такива като мен, а пък себе си да величаете, че сте бил извечно „благонадежден“, „антикомунист по рождение“, щото в Шуменския институт, вероятно, са Ви подготвили да бъдете завинаги „от наште“, такава ли е логиката Ви?

Кажете де, не се срамувайте? Прочее, от снощи нещо превъртяхте, държите се крайно недостойно и неадекватно, дали пък не успях да докосна някоя най-болезнена струна в душата Ви?!

Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, пак лъжете и клеветите. Освободете се от тези съветски мурафети. Бляскава кариера при социализма аз не съм правил. Няма как – не съм учил в СССР, родители безпартийни, баща легионер. Обикновен научен сътрудник – това успях при социализма. Хабилитирах се след това, при демокрацията. Не бях член на казионния Съюз на писателите. А за ДС ви отговорих вчера. Там са ми спретнали дело за наблюдение или проучване и са ми сложили псевдоним „Лешояд“. Впрочем, докато бях посланик научих, че сред българските студентски общности в чужбина – в СССР и другаде е имало доносници и агенти на ДС. В Полша се сблъсках директно с такъв случай, ако ви е интересно ще ви го пратя да го прочетете. Но да не се окаже, „крадецът вика, дръжте крадеца“. Защото нямам съмнение, че някой от вас, студентите в Ленинград е снасял на ДС. Вие не можете да не знаете кой е той. Ако не му кажете името ще взема да си помисля, че сте били вие!

А, забравих да отбележа: изразът „да укажете“ издава лексиката на партиен комунистически кадър или кадър на ДС. Внимавайте с езика, Грънчаров! А споменът е от 2009 г., когато с група български учени от СУ и БАН бяхме в Санкт Петербург, на научна конференция.

Ангел Грънчаров каза: А дали не бяхте на инструкции от КГБ, знаем ги ний тези „научни конференции“, г-н Йорданов! Сидеров така ходеше в Русия, уж на „научни конференции“, а пък в един момент – хоп, дадоха му парички братушките, основа АТАКА и се натика в Парламента! Значи са го обучавали за да получи роля в българската политика. А пък Вий сте стар кадър, „дялан камък“, ставате за всичко, едва ли ще Ви изпуснат таваришчите! 🙂

Г-н Йорданов, пак правите недостойни намеци и внушения по адрес на моята личност, търсейки отчаяно „компроматче“, за да ме уязвите. Щото такива като Вас явно не могат да понасят такива като мен, дето с нищо не сме се оцапали през годините на комунизма, а също така и след това, в годините на демокрацията. За мен критерият за разграничаване на хората е прост: тия, които направиха бляскава кариера след 1989-та година и при това не бяха оплюти както, да речем, беше оплют Костов, са по някакъв начин довереници на ДС, дори и да не са били пряко нейни доносници и дейци. Такива като мен, дето не се вряха никъде, пък и ДС не ги подпря да им създаде бляскава кариера, си останахме чисти, е, знам, мъчно Ви е че има и неоцапали се в сделки и ламтежи в сътрудничество с комунистите, ала ето, че има и такива като мен.

И ний имаме право да бъдем морални съдници, щото на гърба си изнесохме вашите бели, сделки, кроежи, договорки с комунистите, които ви изстреляха в средите на т.н. „политически елит“. Е, сега вече никой не Ви вярва, г-н Йорданов, колкото и да се напъвате, да сте мислил, когато, примерно, станахте част от висшето държавно ръководство на страната и то в най-унизителния период от развитието на България: мутренско-мафиото-ченгесарското управление на Беров, Виденов, Доган и Желев. Да сте мислил тогава, сега вече е късно.

А да ме заблуждавате с аргументи от „държавно естество“, примерно, че сте стоял там по призива на „партията“, именно на СДС, няма смисъл, няма да Ви се вържа. Впрочем, съвсем не се знае по волята на коя именно партия стояхте на оня пост и се пъчехте на парадите…

Държите се сега, метафорично казано, като настъпена змия: постоянно се извивате да клъвнете тоя, дето Ви е настъпил. Което е признак за злобна и нечиста съвест…

Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, съветски възпитаник сте, учили сте за комунист, от тук нататък, каквото и да напишете не хваща дикиш. И все още чакам да ми кажете името на ченгето или доносника във вашата студентска група в Ленинград. Не може да не го знаете, вие сте ТАКЪВ ВЕЛИК ИЗСЛЕДОВАТЕЛ! Ако не го кажете, ще смятам, че този доносник сте вие, Грънчаров. Моля ви, ако наистина сте демократ, не прикривайте ченгета и доносници и не отклонявайте с лъжи и клевети въпроса, който ви зададох – името на ченгето и доносника във вашата студентска група в Ленинград. Минали са 30 години, все би трябвало да знаете кой е той. Време е да говорим открито за тези негодници. Хайде Грънчаров, хайде!

Александър Йорданов каза: Името, Грънчаров, името.

Александър Йорданов каза: Грънчаров… името?

Ангел Грънчаров каза: Г-н Йорданов, Вие, забелязвам, имате доста развити способности на милиционер и на следовател дори! Да не би това да Ви е… хобито? Или тайния занаят?! Тази информация за това кои са били доносници можете да получите от първа ръка от Вашите дружки от ДС, на които слугувахте толкова години, а навремето ний, дето бяхме следени от ченгетата, нямахме честта да знаем кои ни наблюдават, кои пишат доноси срещу нас, кои ни правят обичайните ченгесарски мръсотийки.

Но ето, сега разбирам, че имало такива „вътрешни“ за ДС хора като Вас, които са знаели кои са доносниците: как баламски обаче се раздегизирахте! Къде отиде толкова старателно градения Ви образ на „антикомунист“, и то не прост, уж умен, а, драги ми г-н Йорданов?

Александър Йорданов каза: Грънчааров… името на ченгето във вашата група! Чакам. Не може такъв антикомунист като Вас, който всичко знае да не го знае. Дай да го извадим на светло това ченге, моля те! И недей да задълбочаваш съмненията ми, че ти си това ченге.

Ангел Грънчаров каза: Ченгето го знаят ченгетата, г-н Йорданов, това поне трябва да Ви е добре известно. Какво ченге може да е ченгето (шпионинът), което го знаят всички? Как можете да се излагате толкова – и да се издавате така баламски?!

ЗАБЕЛЕЖКА: Александър Йорданов в този момент млъкна като осран (пардон за думата, но тази дума е най-подходяща и изразителна за случая). Трето денонощие мисли какво да ми отвърне…, но явно още не е измислил нищо! 🙂

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Мисля, че вече има надежда в Родината: бях загубил вяра, че в България има справедливост…

Моето вчерашно съобщение – виж това: Днес е един хубав ден за българското правосъдие, и с това – за българската демокрация!, а също и това: Твърде трудно е да ми бъде запушена устата, някои поне това трябваше вече отдавна да са го разбрали… – че съм спечелил делото срещу работодателката си, която преди време ме наказа несправедливо с дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, предизвика най-разнородни, ала общо взето положителни реакции сред приятелите ми във Фейсбук и в блога; в един момент се получи нещо най-сюблимно и невиждано: самата височайша особа, самата директорка се намеси по своеобразен, по своя си начин в дискусията! Ето какво ми казаха най-различни хора; събрал съм тук отзивите им от няколко места във Фейсбук, където е станало дума за тази тема:

Петя Перпериева: Поздравления, колега! Вие възвръщате вярата ни в справедливостта на съдебната система.

Daniela Stefanova: Поздравления и от мен! Радвам се за Вас!

Tanya Anastasova: Решението не е окончателно, защото е обжалвано, така че справедливостта ще възтържествува малко по-късно!

Dobrinka Spasova: Тази практика и на съдиите вече е омръзнала! Поздравления, колега! Надявам се третия път и аз да се справя без адвокат!

Петя Перпериева: Май се намесваме между шамарите…

Dobrinka Spasova: Да си подадем и другата буза!

Ангел Грънчаров: Г-жа Tanya Anastasova е моята директорка, виждате какво пише по-горе! Г-жо Tanya Anastasova, напразни са всички усилия, срещу истината и справедливостта нищичко не можете да постигнете, всуе, дето се казва, се морите; само дето още повече ще затънете в противоположното на нея… Но изборът си е Ваш, продължавайте все в този дух…

Петя Перпериева: Имам бърза аналитична мисъл и веднага разбрах взаимоотношенията ви. Затова написах за шамарите.

Ангел Грънчаров: Г-жо Спасова, не отстъпвайте, бъдете твърда, ще спечелите, срамота е жертвите на произвола на директорите да губят, а пък тия, дето се гаврят с нас, да печелят, ето, съдът тия неща не може да ги допусне, все пак минаха ония времена, в които гаврите срещу личностите бяха всекидневна практика, сега времето е друго, съзнанието ни е вече на свободни хора, тъй че тия, дето живеят с остаряло съзнание, нека да се напъват, ала нищо няма да могат да променят, обречени са вече!

Dobrinka Spasova: В момента нямам такива проблеми, но никой не знае… Аз вече знам, че истината винаги идва навреме! Да не я насилваме!

Ангел Грънчаров: Г-жо Перпериева, няма „шамари“, просто спорим, нашата директорка е модерна, диалогична, както виждате, при нас е нещо естествено постоянно да спорим!

Петя Перпериева: И аз споря с моя директор. Стигали сме до викове. Но не и до предупреждения, слава богу!

Албена Панталеева-Кондева: Здраве ти желая, Ангеле! И издържливост!

Dobrinka Spasova: Спечелила си директор от новото време! Не се страхувай от предупреждения! Важното е, че те забелязват! Едва ли си толкова зле, че да мислиш, че са прави!

Петя Перпериева: Ако говориш за моя директор – не, пред пенсия е. Но е много човечен и държи първо на колектива, каквото и да му коства това.

Ангел Грънчаров: Е, г-жа Анастасова обича да показва властта си като постоянно уволнява и наказва тия, дето не мислят като нея. Тя е нова директорка и още си мисли, че властта е нещо като детска играчка, с която можеш да правиш каквото ти хрумне; да, ама не, ето, има съд, и директорските своеволия имат предел, граница, съдът ще й покаже какво може и какво не може. Да си на власт не значи, че можеш да правиш каквото ти се прииска ии каквото ти скимне, някои все още ето това не са го разбрали…

Dobrinka Spasova: Не ЕГН определя новото време, а мисълта!

Tanya Anastasova: Колеги, не искам да влизам в празни спорове, но за 2 дни неявяване на работа се уволнява дисциплинарно, а аз по човешки наложих на г-н Грънчаров „Предупреждение“, така че решението на съда е без значение за мене – изпълнила съм задължението си като работодател.

Dobrinka Spasova: Башибозука е част от нашата история. Няма как от веднъж да изтрием от съзнанието си 500 г.

Ангел Грънчаров: Благодаря за „човечността“, която проявявате към мен вече цели две години, в резултат на която здравето ми беше разклатено така, че бях инвалидизиран, при това се наложи да преживея дори тежка животоспасяваща операция; както и да е, имаме различни представи за човечност. Но ето, естеството на Вашата представа за човечност си личи сега от реакцията Ви: съдът Ви дава знак и сигнал, че нещо не е наред във Вашата представа за администриране, че така не се правят нещата, че така с хора и особено пък с учители властникът не бива да се отнася, че сте минали някои граници, и ето, вместо да се опитате да осъзнаете смисъла на този знак, който българският съд Ви дава, Вие продължавате, ползвайки се от властническото си положение, да настоявате на своето, не признавате решението на Съда, обжалвате го, само и само да покажете своята „правота“, своята претенция за „непогрешимост“. Така обаче не бива да се прави. Разумните хора постъпват иначе. И в резултат избягват грешките и провалите. Пък и трябва да се знае от всеки властник, че всяка власт в условията на демокрация е временна, а всяко действие на властника, особено на самозабравилия се, се гледа под лупа от общността, от управляваните. И своеволия от позицията на директорско всевластие вече са недопустими, са анахронизъм, който просто няма как да бъде оправдан…

Dobrinka Spasova: Да, г-жо! Сигурно и в заповедта ви за назначение не се вписва критерий за човечност!

Ангел Грънчаров: А заявлението Ви, г-жо Анастасова, именно „… решението на съда е без значение за мене…“ е твърде фриволно и недопустимо особено за човек във Вашата позиция на администратор; решенията на съда следва да се уважават, те не са без значение, напротив, имат огромно значение; който си позволи да каже, че не признава решения на съда, такъв се издава, че е привърженик на произвола, на безредието, на беззаконието, на авторитаризма, на волунтаризма, на тоталитаризма, на антидемократизма и пр.

Nena Borisova: Защо решавате проблемите си тук? Не разбирам, защо?! Преди време, когато колегата сподели някаква случка с явяване на работа по време на болничен, аз активно го защитих. Но всъщност ние не познаваме неговата професионална работа, знаем само това, което той ни напишем тук. Мисля, че е неправилно да бъдем въвлечени в подобни спорове. Изяснете си ги помежду си, а ако не можете потърсете компетентни органи. Не е тук мястото!

Dobrinka Spasova: Не мисля, че проблема е само техен.

Ангел Грънчаров: Аз просто информирах за решението на съда, а проблемите, които обсъждаме, не са лични, а касаят ситуацията в гилдията… става дума за типични проблеми и отношения между управляващи и управлявани, става дума за принципи на отношенията вътре в колегията, за морал и прочие. Има смисъл да се обсъжда това според мен. Частният случай показва общото, принципното…

Nena Borisova: Така ли? А вие (Dobrinka Spasova) познавате ли лично и професионално колегата? Откъде знаете, че казва истината и всичко написано от него не е тенденциозно?! Вие може и да знаете, но аз не знам! Г-н Грънчаров, какво очаквате от нас като споделите всичко това? Да застанем на ваша страна? Аз например, бих искала да чуя и другата страна.

Dobrinka Spasova: Има известна практика в училищата, която познавам. Това ми дава право да мисля, че не пресилил. И смятам, че понякога е по-престижно да си в конфликт, отколкото в съгласие.

Borjana Tomova: Щом един директор не признава решението на съд, което е 100% законосъобразно значи тази директорка не признава законите. Щом един директор не зачита законите, значи, че няма да ги спазва. Когато това е директор на учебно заведение с примера си показва на младото поколение, че и те не трябва да зачитат и спазват законите. Тогава на какво се учат тези млади хора? Нали точно сега в ученическата среда се изгражда техния светоглед, ценностна система и морал. Когато им показваш от висотата на директорския си пост, че си над законите, то младите хора как да приемат спазването на законите? Поведението на тази директорка не само нанася вреда на един учител, но и на поне 500 млади хора. Тя направо си е за съд. Ако съм майка на такова дете ще я съдя, че учи детето ми да не спазва законите. Това си е престъпление.

Nena Borisova: Borjana Tomova, вие лично познавате ли случая или просто се упражнявате в писане на есе?
Dobrinka Spasova, „по-престижно“ да си в конфликт?! Звучите като ученик, който се оправдава пред родителите си за лошото си поведение в училище… Не знам случая и мисля да не се намесвам. Хубава вечер на всички!

Dobrinka Spasova: Съдът ще има последната дума. Надявам се да я науча!

Ангел Грънчаров: Г-жо Borisova, аз съм български учител, и да бъда подозиран в недобросъвестност, е, меко казано, унизително. Нека да се уважаваме. При това има презумпция за невинност: всеки е невинен до доказване на противното със законно влязло в сила решение на съда, на законен съд. А сега моите аргументи са вече преценени от съда и са приети за основателни, тъй че да ме подозирате в недобросъвестно е вече съвсем несериозно…

Borjana Tomova: Г-жо Борисова, тук е мястото, където може да се споделят мнения по дадени проблеми. Явно не знаете да пишете есета , затова моето скромно мнение ви се е сторило като упражнение в писане на есе. Правилно смятате да не се намесвате в този проблем. Явно Ви е много далечен. Не е необходимо щом нямате мнение да си го оповестявате публично. Аз работя с директор, който спазва много точно всички закони и наредби и знам колко усилия полага да е толерантен към всички. Никога не си е позволил да каже пред някого (да не говорим пред такава публика като тук), че не го интересуват законите. На всички е по-лесно ако наистина се спазват законите. Всеки опит да се заобиколят прави много проблеми.

Sonya Ratcheva: Поздравления г-н Грънчаров! Желая Ви само хубави неща! Бъдете жив и здрав!

Сийка Николова: Успех колега!

Лина Бояджиева: Тц, тц… колеги, споделяйте, коментирайте, ама не забравяйте, че сте сред колеги и добрият тон е задължителен. Не е нужна ирония или сарказъм за мнение. Всеки път има нападки и е направо неприятно да се следи дискусията.

Ангел Грънчаров: Благодаря, колеги! А какво да разбираме под „нападка“? философ съм, а тази дума някак си не мога да я разбера Когато каже човек истината или какво мисли, това „нападка“ ли е? И което му е неприятното в това да кажеш какво мислиш или как стоят нещата според теб?

Dobrinka Spasova: Не е задължително всеки да следи дискусиите! Само който иска!

Ваня Ангелова: Поздравления!

Пенка Кованджиева: Много се зарадвах, че истината е възтържествувала! Поздравление!

Krasimir Mavrov: Наздраве за успеха!

Dobri Bozhilov: Виждаш ли, Ангеле, че съм бил прав. Съдебната ни система не е чак толкова зле, всъщност е доста добре, като я сравним с тази на загниващия запад.

Linda Nikolova: Поздравления! Има справедливост все пак!

Linda Nikolova: Добри, не прави сравнения за съдебната система на така наречения от теб „загниващ запад“. Това са изтъркани фрази.

Dobri Bozhilov: В сравнение с нас гният и миришат ужасно…

Linda Nikolova: Откъде си толкова убеден?

Ibrahim Karahasan-Chynar: Да му мисли сега секретарката…

Ангел Грънчаров: За мен това решение, не крия, дойде като „гръм от ясно небо“! Признавам си, съвсем нямах доверие на българския съд, особено пък след като делото се откри и на първото и единствено заседание на мен съдийката кажи-речи почти не ми даде думата, понеже все нещо не се изказвах „юридически издържано“, все бях прекъсван, при това от страна на ответницата бяха довели свидетелка, която да свидетелства срещу мен, получи се крайно конфузно положение; аз съм чувствителен човек и преживях всичко това много тежко, още повече, че бяха минали едва месец и нещо от тежка операция, която бях преживял; както и да е, аз писах за всичко това в блога си още тогава. Но ето, оказа се, че писмените обяснения, които след това дадох, са били уважени, и съдът – хвала, хвала, три пъти хвала! – е заел честна и безпристрастна позиция срещу произвола от страна на директорката, на който бях подложен!

Тъй че с това дело си възвръщам доверието в българския съд, в този казус той доказа, че е над принципа „гарван гарвану око не вади“, че е безпристрастен, че е успял да вникне в същината на сложния казус, който има и нравствени измерения, и че, в крайна сметка, е защитил истината и справедливостта!

Ангел Грънчаров: Добри, изхвърляш се, на Запад, и особено в Америка съдът е солидна институция, а народът богоговее пред правосъдието, издигнал го е, както и подобава, в култ. Тъй че в случая приказките ти за „загниващия Запад“, които при това са взети от речника на най-бетонните комунистически глави, не ти подхождат, особено че имаш претенцията на дясномислещ човек…

Никола Кирилов: Честито! Познаването на законите е нашата свобода!

Simeon Ivanov: Само така, Ангеле! Радвам се, че тази … е загубила делото.

Maxim Echkenazi: „Днес е един хубав ден за българското правосъдие и с това за българската демокрация“. Що не добави и за СВЕТОВНИЯ ПРОЛЕТАРИАТ ?

Ангел Грънчаров: Ти го добави, аз ти имам доверие, знам, че има в твое лице твърди, железо-бетонни комунистически глави, които ще го добавят, и ето, ти го добави!

Tony Aleksieva: Поздравявам Ви!

Ivanka Koleva: Браво на уважавания съд! Радвам се за Вас, Бъдете щастлив!

Marieta Gerova: Повод за наздравица! Паздравления!

Ivo Iliev: Освен да отворим темата: „Кога, Съда в България е справедлив“? отг: Чат-пат за разнообразие, когато не му е платено.

Димитър Богоев: В тая сбъркана държава, Геле, ние печелим а наглите олигарси пируват… Честито!

Ivan Palabuykov: Отлично! Мисля, че има надежда в Родината! Бях загубил вяра, че в България има справедливост…

Stela Bankova: Поздравления!

Yori Georgieva: ЧЕСТИТО!

Luba Hoffmann: Браво! Кога ще има повече такива смелчаци?!

Томи Томев: Ангеле, поздравявам те за този успех!

Петя Перпериева: Е, не съм съгласна. На страницата се публикуват мнения за дискусия. Разговорите се водят в чата.

Ангел Грънчаров: Г-жо, Вие нима сте противница на свободата на изразяването? Щото „регламента“, който предлагате, навежда на такива тъжни мисли…

Петя Перпериева: За мен ли се отнася? Мисля, че винаги съм държала на свободата на изразяването. И първа Ви поздравих за победата. Като колега заемам Вашата позиция, но не мога да я отстоявам, защото не съм запозната с взаимоотношенията в училището Ви. Мисля, че нямам право да съдя, а само да изразя впечатления. Не подкрепям язвителния тон и заяжданията в групата.

Dobrinka Spasova: Г-жо Таня Анастасова! Г-да Директори на държавни институции! Край вас винаги има хора, които точат и сгъстяват лиги! Те са толкова гъста и лепкава маса, че могат да превърнат всеки в мумия! Ако се спасите от тях, ще имате време да се съсредоточите върху проблемите си и да вземете най-доброто решение! Не се страхувайте, че ще сгрешите! Никой не е застрахован от грешки! Но имате право на диалог! Край вас има образовани хора, които биха били от полза при решаването на сложни казуси! Отсейте зърното от плявата! В интерес е за цялото общество!

Ангел Грънчаров: Така прозвуча изказването Ви. Извинявам се, ако не съм разбрал правилно какво твърдите! Ние, обсъждащите, сме човеци, човешки същества, това, че понякога се палим, ядосваме се, негодуваме от нещо, е съвсем естествена човешка реакция; не бива да искаме разговорите ни тук да бъдат стерилни, „сресани“, добре изгладени и пр. Нека да бъдат естествени и човечни. Аз съм за това. Не обичам фалша; винаги предпочитам естествеността, свободата, по ей-такива неща си падам…

Петя Перпериева: Когато хората водят дискусия, понякога връзката се губи. И аз се извинявам за неправилно формулираното мнение. Имах предвид, че нападките и разговорите се водят в чата, а тук е място за обсъждане и дискусия, като всеки може да изказва мнение. Не трябва да оценяваме нечие мнение като правилно или неправилно – Вие като философ го знаете най-добре. Но… да не навлизам във вашата професионална сфера.

Zlatina Cakinska: Спорете, не се карайте. А и дамата все пак не заслужава назидателен тон. Честита спечелена битка, колега!

Nena Borisova: Г-н Грънчаров, Вашата директорка също е български учител, а отношението Ви към нея е меко казано унизително. Поздравявам Ви за спечелената битка, но имайки предвид, че не е прецедент в българското правосъдие да се вземат неправилни решения… простете ми, но се усъмних във вашето, не заради нещо друго, а защото не ви познавам!

Ангел Грънчаров: Благодаря, г-жо Cakinska. Само едно нещо искам да забележа: когато разговаряме или обсъждаме нещо това кой е мъж и кой е дама няма никакво значение според мен, нали така? Просто сме в ролята на разговарящи, а полът в случая няма никакво отношение… би трябвало да няма. 🙂

Ангел Грънчаров: Г-жо Борисова, имате пълно право да се съмнявате във всичко. И да мислите каквото намирате за добре. Според мен обаче няма нищо унизително в това да дадеш работодателката си под съд когато смяташ, че тя е сгрешила. Просто й даваш шанс да поправи грешката си. Да се ходи в съда е най-цивилизован начин за уреждане на отношенията. В отношението си към своята директорка аз й правя добрината да й посочвам грешките, и то не от вчера, един вид най-човешки й помагам, а тя обаче това не може да го оцени и си позволява лукса да ме мрази, да ме наказва и прочие; което все показва, говори нещо. Нищо унизително или унижаващо няма в това да разговаряш с някой човек, пък бил той и властник, прямо, открито и честно, аз така виждам нещата. Като са директори, това не значи че са свещени крави, нали така?! Директорът просто има повече отговорности, но властта не му дава индулгенция за непогрешимост, нито пък с нещо ни задължава да лицемерим с тях – и да им се подмазваме. Прямотата и честността, откритостта винаги са за предпочитане. Добрите администратори прекрасно разбират това, а лошите, те… се обиждат!

Dobrinka Spasova: „Назидателния тон“ е необходим колкото адреналина! Според мен.