
Току-що влизам в интернет и забелязвам, че съм получил поместеното по-долу съобщение от една дама, чието име запазвам в тайна, тъй като не съм искал съгласието й да публикувам нейното съобщение; в него, както ще видите, става дума за изявление по мой адрес на видния „остатъчен седесар“ Александър Йорданов, от доста време превърнал се в пътуващ проповедник и агитатор на Боко Борисов и на неговата „партия“ ГЕРБ; та ето само съобщение, в което се показва как Ал. Йорданов е благоволил да ме оплюе, пък вие сами съдете за какъв „морал“ свидетелства такова едно недостойно поведение на бившия ни „дипломат“:
Драги г-н Грънчаров, простете за безпокойството, но ще си позволя да ви постна едно изказване на Ал. Йорданов, с което той целеше да уязви мен, но по косвен начин намеси и Вас като мой приятел във Facebook. Не знам дали имат значение за вас думите на Йорданов, но аз счетох че обидата към Вас е меко казано цинична. Ако сметнете за необходимо- вземете отношение. Ако ли не, приемете поста като лична информация. Ето какво си позволи да напише въпросният г-н:
„Г-н Влайков, вие рядко вземате думата, но винаги казвате нещо смислено. Разбира се, че групата е свободна и за влизане и за излизане. Никой никого не е вързал да седи по цял ден тук. Да бъда арбитър на разменени обиди не мога. Ето, чак сега поглеждам профила на г-жа Спасова и виждам, че тя има сериозни приятели – генерал, политик, фенка на Берое, уважавания от мен бивш народен представител Иван Иванов, че дори завършилия в Ленинград виден максист-ленинец Ангел Грънчаров! Може би с тях си общува по-пълноценно? Нека тогава не се измъчва тук.
Или г-жа Лазарова? Хубава, симпатична, а изпълнена със злост и то само срещу една партия. Ами другите партии в България все в розови премени ли са през тези години? Ами ние какви ги натворихме едно време, че още ме е срам? Нека да бъдем и по-обективни и по-спокойни. Ясно, като дойдат изборите нито Лазарова, нито Спасова няма да гласуват за ГЕРБ. Но в своето заслепление те стигат до там, че едва ли не единствената „вредна“ партия в държавата ни е ГЕРБ. Без да съм гласувал за тази партия, погледнато отстрани, това просто не е истина. И не случайно много мои приятели, интелигентни хора с достойни професии на последните избори гласуваха за ГЕРБ. Хубаво е, човек да чуе и техните аргументи.
За мен е очевидно, че атаката срещу ГЕРБ започната в миналия парламент доведе на власт БСП и ДПС. И тук голяма политическа вина има и „любимата“ ми Синя коалиция, която в рамките на миналия парламент многократно преминаваше в отбора на БСП. Сега прави опит да се поправи като прави реформаторски блок, но пак стреля в погрешната посока. Но това, че аз мисля така, не означава сега Спасова или Лазарова, например, да скочат и да се развикат: „Караул! Караул!“.
Ето, спомням си, как преди изборите ДСБ и БСП заедно проведоха атака срещу проф.Михаил Константинов само защото си позволи да изрази своето гражданско мнение, че ще бъде лошо за България, ако на власт дойде БСП и ДПС в комбинация с Атака. Професорът за съжаление позна. Не съм чул нашите „демократи“ да му се извинят затова. Затова г-н Влайков вие сте прав – който иска участва в групата и приема нейните идеи. Който не иска – прав му път.“
Ангел Грънчаров: Благодаря Ви за информацията, г-жо …! Не ме засяга особено оплюването на моята личност, което си е позволил г-н Йорданов, щото то показва само злобата му: моя милост е „марксист-ленинец“ толкова, колкото е и марсианец! 🙂 А все пак можете ли да ми дадете линка към тази група, за която става дума по-горе, та да отговоря на г-н щатния агитатор на ГЕРБ Йорданов, който явно доста ме мрази; ще ми се нещо да му кажа?
Elena Spasova: Ето тази група. Това е групата, в която имах неблагоразумието да се включа… За да Ви спестя излишно загубено време в четене на бълвочи, ще Ви кажа че това е група на Сашо Йорданов, който под прикритието на миналото си като демократ пропагандира престъпното мутренско управление на ГЕРБ. Основната цел на Йорданов е хвърляне на кьорфишеци по Иван Костов и осмиване на всички добро, постигнато до момента от управлението на ОДС. Жалка работа на един жалък човек. Не бих Ви заемала времето с това, ако написаното за Вас просто не преля чашата на моето търпение.
Ангел Грънчаров: Не, не ми губите времето, напротив. За мен това е полезно. Аз иначе никога нямаше да зная, че с това се занимава напоследък Ал.Йорданов. Разрешавате ли ми да публикувам нашия разговор тук в блога си?
Elena Spasova: Разбира се. Тайни неща няма, когато говорим за ценности и поведение на публични личности, които би трябвало да носят отговорност за изричаните от тях думи.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия,
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…