Отзив на читател от Америка

Ангел, мерси за това видео за Рейгън (The Truth About Communism)… Понеже съм гледал десетки такива, аха да го изтрия, обаче го гледах и ме хвана много странно главоболие, щото се усетих как са ме лъгали комуноидите навремето… Отделно че и 1962 г. знаеш на колко години сме били и наште родители без интернет и свободна преса и в блатото на най-верния съюзник на CCCP – та ти е ясно какво е имало в главите им тогава, нали – боклук главно. Но те не са виновни…

След 1978 до 1986 с Чернобил, когато започна да се пропуква CCCP, беше пълно с такива младежи “бунтари” като във филма, които ми бяха крайно неприятни – а сега си давам сметка че това са били ударнaтa сила на компартията, предимно недоволни (от какво?) студенти на Запад и нашенски студенти (подобни на чекисти, помня един който идваше в СУ с… руски ботуши, приличаше на хапещо червено куче). Та сега от филма видях че това е бил добре подготвения от компартията боен авангард от мързеливи, неграмотни и лакоми младежи, които е трябвало да установят комунизъм в страни като Гърция, Испания, Чили, Виетнам, Индия и т.н. – ВСИЧКИ ТИЯ СТРАНИ СЕ КЛАТЕХА ПРЕЗ 1970-те години и изглеждаше че ще приемат комунизма. Щатите едва успяваха да се противопоставят на тоя масиран натиск…

Помня и как Щатите се отчаяха и почнаха да казват на населението си: пазете се, че като дойде комунизма ще стоите на километрични опашки за хляб! (В USA опашките са по-рехави, щото хората стоят на метър, не се залепват един до друг както в BG). Тогава именно излезе и филма за ядрена атака от CCCP срещу USA /THE DAY AFTER, 1983/ – помня обидените физиономиии на средните американци които сякаш искаха да кажат: За какво теа уроди искат да ни бомбардират и какво въобще искат от нас??…

В тая обстановка по-късно дойде Рейгън и под влияние на всичко това нарече CCCP империя на злото.

Аз имам английска връзка и през 1980-те години, да не кажа голема дума, но мисля че съм бил единствения обикновен българин който насред София четеше на спокойствие USA Today, Newsweek, Sports Illustrated. Tа мерcи пак за филма! Комуноидите тогава бяха в пълно настъпление,. а аз не съм си давал сметка за тяхната зловеща организираност, а мислех че като им се подигравам това е достатъчно. Доста съм бил млад и глупав, но им бърках в здравето по мoя си начин…

Напр. един ден ни събраха студентите от курса да ни говори някакъв партизанин за капитализма. Представи си органическата ми непоносимост към тоя субект след като чета американските списания, но смея ли да шукна. Знам добре какво ще ми се случи. Затова си викам, как сега да прасна гадта по главата, как… И по едно време дадоха време за въпроси. Почна той да си хвали шумкарските геройства и бла-бла.

По едно време аз поисках думата и го попитах: Другарю, а пиехте ли алкохол там? (нарочно не казах ракия, не исках простака да се почувства на позната територия, ха-ха…)

Тоя буквално позеленя, щото студентите най-напред силно, сърдечно и в хор се изсмяха на въпроса ми. И селтака започна с измишльотините си, казвайки: Никога, ние щом видехме некой пиян го връзвахме за някое дърво и го биехме.

Последва още по-силен дружен смях от студентите. После следва сибирска студенина, започнал да разпитва разбира се за мен, но аз се бях прикрил твърде добре за да ме разконспирира какво мисля една партизанска кратуна…

Но тия уроди усещаха всичко, в казармата видях характеристиката си (от руската разпасаност те не знаеха и да си пазят тайните), и видях че там съм яко наклепан от един възрастен съсед през 3 входа в блока ни, който минаваше за земеделец и общо-взето се отнасяше нелошо с мен – направо се облещих каква змия. Това е комунистическата система…

Та той беше писал за мен накрая: „Не подкрепя мероприятията на народната власт“. Добре, питам се, как той е разбрал това, след като не сме общували на повече от „Добър ден!“, аз съм бил 16-17 годишен, той на около 65, за какво бих общувал с такъв??

А и баща ми същия наивник и мислеше че това е безвреден земеделец.

Баси и опитните морски свинчета сме били аз, ти и 2 милиарда други – не е ли това за главобол?

Видях ти статията за феминистките – сам виждаш нещата. Като студент ми се чука един ден и минавам покрай плакат на спирката: „Да издигнем ролята на жената-майка.!“. Теглих им една псувня и се замислих че както върви, Народното събрание ще ни казва кak да се оженим + броя на децата (още не бях чел Оруел)… Гадост!

Раждаемост in BG няма защото жената-майка много се е развилняла в BG и е станала жената-курва, а не ще да ражда. Уж пари все не й стигали, a тука затворниците имат по 4 деца.

И не можеш на Запад да видиш въобще това много специфично за BG надухано поведение на жена… Дето един форумец викаше: „Застанете сутрин на входа на някое държавно учреждение – да видите парад на Армани, Версаче, маникюр (ще го ограничават в БГ на 3 см, има проекто-закон :))), високи токове, все едно че влизат да работят в бардак, а не министерство!“

Курèтата и путèтата са много важни на Балканите, съобразявай се брат! In USA не са важни, понеже няма паметник на кура както във Варна!

Но ми хареса реакцията на конгресмените и сенаторите когато разни мъже-путьовци (като тези в BG, които също наддадоха вой – не бива Клинтън да е президент на BG??), започнаха да се опитват да раздуват секса между Клинтън и Люински, а US депутатите заеха позиция: „Tой е мъж, e, ще досаждате ли още?!“. Не мина путьовския номер, нито усетиха нужда 43 годишния юноша Карбовски да им обясни секса, ха-ха…

P.S. Ето ти два филма за щатски затвори:

и също:

Много се злоупотребява с тази тема, но тези са добри – и ми кажи колко жената Butcher /hurt in a skirt/ (която е секси танцьорка на пилон) прилича на BG жена?… И колко деца има (3) и оплаква ли се за пари и любовници?

Поздрави!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.