Цар Борис Трети, един от най-популярните владетели в Европа – и много обичан от народа си

СВЕТОВНИЯТ ПЕЧАТ ЗА ЦАР БОРИС III

„Царят е прелестен млад човек на 33 години. Той говори английски със съвършенство и е много добре осведомен за американските работи. Когато пътува из страната със своя автомобил, той влиза в близък допир с народа си. Където и да отиде, той спечелва сърцата поради своето непринудено и естествено държане, съвършено лишено от престореност. Никой държавен глава в света не е по-демократичен и по-приятелски разположен от този млад човек, потомък на една велика династия, който искрено се стреми да направи всичко, което може, за своя народ.”

„Информейшън”, Съединени Американски Щати от 14.ХІІ.1928 год.

„Българският Цар Борис е много обичан от широките маси на своя народ. Днешният български цар по възпитание и схващания е българин. Обичан е не само заради любовта си към България, но главно заради своя демократичен характер, който го сближава с народа. България вече се съвзема от раните, които й нанесоха войните. Благодарение на усилията и дипломатическите способности на Цар Борис и международното положение на България е много добро.”

„Летем Светем”, Чехословакия от 15.ХІІ.1927 год.

„Има един българин, който напълно заслужава възхищението на Европа, загдето води държавния кораб през време на най-големите бури и запази мира в страната. Аз говоря за Цар Борис, чийто голям такт, широко познаване на международните въпроси, далновидност и чар правят личността на този монарх една от най-привлекателните в Еропа. Цар Борис винаги се отъждествява със своя народ. Току-шо той съобщи, че е прекарал целите коледни празници с пострадалите от земетресението, като е живял на лагер сред тях, като е ходил от място на място да наблюдава работата по възстановяването и за да раздава помощи от своите скромни средства.”

„Нир Ист”, Великобритания от 7.ІІ.1929 год.

„Цар Борис принадлежи към ония няколко короновани глави, които свободното си време са посветили на наука; днес той е единственият от тях. В лицето на баща си той е имал своя пръв учител. Известно е, че бившият Цар Фердинанд беше виден ботаник и ентомолог. Днешният Цар на българите работи със страст в природните науки. Най-много обича ботаниката и ентомологията, но е голям познавач също на влегучите и птиците. Със своето мило и естествено държане ви спечелва още при първата среща. Облечен е като всеки гражданин, не обича церемониите и със своята усмивка умее да отстрани веднага смущението на представените му лица. В неговите сиви очи е отразена мечтателността на поета и учения, живеещи във висшите сфери на духа. Но щом изправи главата си, неговото бурбонско лице със здраво прибраните устни веднага показва, че е от рода на кралете, които са били дейни. Още при разглеждането на музейните зали в отделението за ботаника, зоология и минералогия се виждаше, че Цар Борис се намира в среда, която му е мила. С жив интерес разпитваше за произхода на тоя или оня екземпляр, който веднага точно назоваваше с научното му име. В ентомологическото отделение Царят вече се промени в страстен учен. Често прекъсваше изложението на д-р Обенбергер с живи забележки, като напомняше за своите сбирки и удивляваше присъстващите с точните си данни. Очевидно бе, че българският Цар владее цялата ентомологическа наука, и голяма радост бе да погледне човек директора д-р Варва, д-р Обенбергер и асистентите му, които учудено слушаха и гледаха Царя, истинския държавен глава, който в тоя час прекрасно би могъл да застане на професорската катедра. Царят познава отлично и животните в чешката земя, особено Словашко.”

„Народни листи”, Чехословакия от 15.ІV.1929 год.

„Всички знаят биографията за Цар Борис. Той е един от най-популярните владетели в Европа и е много обичан от народа си. Позната е голямата му страст към механиката. Когато той напусна Рим миналия януари, за да се върне в България, влакът беше спрял на една малка гара в Трентин. Цар Борис се доближи до машиниста и го помоли да му отстъпи мястото си. Всред общото учудване пое управлението на локомотива, който потегли със съвършенство, без пътниците да забележат, че тоя ден са имали за машинист цар.”

„Газет де Лозан”, Швейцария от 15.Х.1930 г.

„Цар Борис оставя у чужденците – учени, политици, финансисти и дипломати, които го посещават, чувство за изненада и учудване поради своите необикновено обширни знания върху всички събития от световната история от политически, стопански и културане характер. Главното средство на Царя за тая цел е четенето на вестници. Така той следи всички събития. За да бъде в течение на събитията в чужбина, Царят получава големите европейски и американски вестници, които сам чете, понеже владее много чужди езици.”

„Кьолнише фолкс цайтунг”, Германия от 17.І.1932 г.

„Цар Борис е ловец, Цар Борис е железничар, Цар Борис е шофьор механик. Той е обиколил и най-отделечените селца в България, за да се осведоми за живота и поминъка на своя народ. Цар Борис, който през време на една своя обиколка из Царството е удостоил с подарък – табакера със скъп везел – един воденичар на име Осман ага от Дели-Ормана, има хиляди лични приятели между народа. Към него всеки български гражданин чувства голяма обич, почит и уважение.”

„Тан”, Турция от 27.ІХ.1937 год.

„Българският Цар е много скромен. За него се говори твърде малко. Още като престолонаследник той притежаваше тия умствени и нравствени качества, които по-късно се развиха блестящо благодарение на неговото положение. През 1918 г. той се възкачи на българския престол. Оттогава ето вече 17 години той умело направлява държавния кораб въпреки всички пречки и опасности, които се изпречват на неговия път. Народът схваща непрестанните усилия за Царя и на люботва на своя владетел отвърне с искрена синовна обич и привързаност. Който не е виждал тълпата да акламира Цар Борис, войската да го посреща с „ура”, учениците френетически да го поздравяват, селяните и работниците да се тълпят да му целуват ръка, само той не знае ентусиазма, с която цялата страна посреща своя любим държавен глава. Тази популярност е напълно заслужена, защото Цар Борис, лишен от егоизъм и суетност, се е отдал всецяло на тежката си служба. Цялото му съществуване има една единствена цел – щастието и благоденствието на българския народ.”

„Ла Сюис”, Швейцария от 15.VІІ.1937 год.

(От страницата на Dimitar Stoyanov във Фейсбук)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

В широките прослойки на обикновените хора Цар Борис Трети беше много популярен

Тъй или инак, датата 28.VIII.1943 е важна, а онуй време продължава да буни духовете и да разпалва караници. Седемдесет години след смъртта на цар Борис III игнорирам наследниците му и данданиите около президентско-патриаршеската панихида, за да видя какво са писали медиите тогава за българския „машинист“. Ето какво любопитно четиво излезе от архива на западногерманското списание „Шпигел“ от декември 1948 г. Нужна е уговорката, че „Шпигел“ е лявоориентирано издание. И тъй:

Поклоненията са забранени

Зад масивните каменни зидове на Рилския манастир южно от София се е възцарило дълбоко мълчание. Димитров, държавният глава на България, го разпореди с едно драсване на перото. Тълпите богомолци с конски и волски впрягове, доскоро прииждащи от всички краища на страната към традиционното българско място на поклонение, не пасваха въобще на неговата програма за съветизация. Те бяха тихи, но ясни демонстрации срещу народнодемократичния режим, който от септември 1944 г. управлява съдбините на България по директиви от Москва.

Доста съмнително е със забраната на всички поклонения към Рила, този „Лурд на България“ (по аналогия с града в югозападна Франция – бел. пр.), Димитров да успее да изличи с един замах религиозността на българите. В представите на народа Свети Иван Рилски, основателят на манастира, продължава да живее като спасител от мъки и беди. И от българските селски къщурки тези представи са стигнали до великолепните фрески в базиликата на манастира с живописното изображение на „небесното войнство“, което – така поне твърдят рилските монаси – толкова често е било последното спасение на България.

Със сигурност не бе случайно, че след народнодемократичното заемане на властта поклоненията към укрепената крепост на българското християнство станаха все по-многобройни. Познавачи на балканската страна го обясняват и с това, че в първите дни на септември 1943 г. край мощите на покровителя на Рила бяха погребани и тленните останки на цар Борис. В широките прослойки на обикновените хора Борис беше много популярен. И до днес те пазят обвития със слава спомен за „машиниста“* на страната им.

Но Димитров и неговите последователи нямат никакви симпатии към малко сантименталните спомени за „добрите стари времена“. Едновременно със забраната на поклонническите пътувания беше разпоредено и преместването на царската гробница от Рилския манастир. Не е известно къде е днес последният дом на засега последния цар на България.

Но оттогава в България отново се претоплиха старите слухове, които намесват всякакви тайни в смъртта на българския цар. Малко грубото преместване на костите на Борис, извършено от комунистите, доведе, за разлика от по-ранната мълва, до заключения за възможно съучастие на ГПУ (Государственное политическое управление, част от НКВД – бел. пр.) в смъртта на Борис.

До днес българските комунисти по пропагандни причини продължават да лансират слуха, че Гестапо е убило Борис. В края на 1944 и началото на 1945 г. те се опитаха да придадат на тези слухове официално потвърждение чрез „разкрития“ на регента принц Кирил, брат на Борис, пред комунистически трибунал в София. (Кирил малко след това бе осъден на смърт и екзекутиран.)

По твърденията на Кирил Борис бил ликвидиран от германските тайни служби, защото отказал да последва ултиматума на Хитлер за включване на България във войната. По време на обратния полет от главната квартира на Хитлер на царя дали кислородна маска, която вместо с кислород била напълнена с отровни вещества.**

Възможни скрити причини за германски атентат можеха да се видят във факта, че Борис, който бе монополизирал външната политика на страната, не се е придържал никога еднозначно към курса на Оста – въпреки формалното присъединяване на България към Тристранния пакт през 1941 г. Борис беше отличен дипломат от западен тип, който обаче можеше с царски жест да прилага и всички балкански трикове. Целта му беше винаги една – да направи от България „Швейцария на Балканите“.

Когато веднъж в тесен кръг го попитали за поведението му, Борис отговорил с усмивка: „Българските селяни са русофили, военните са германофили, а само аз съм българофил.“

При последното си пътуване в Берлин той не изневери на строгата си дискретност. Подобно на търговски пътник той се настани в хотел „Адлон“, а останалите гости почти не го разпознаха. Носеше съвсем обикновен син шевиотен костюм, седеше сам в салона, сам обядваше и вечеряше в ресторанта. На масите до него незабележимо седяха няколко негови сънародници: телохранителите му.

Тайната около смъртта му до днес не е разгадана. Изненадващата ексхумация на тленните му останки, наредена от комунистическото правителството, само засили загадките около Борис. Но не увеличи симпатиите на народа към режима. В България днес мълчанието е коз.

Мълчаливо гледаха и рилските монаси, когато изнасяха костите на българския цар от манастира им. Откритата съпротива не е работа на монасите. За сметка на това те търсят и намират утеха в „небесното войнство“. Или в една друга фреска в базиликата им, която показва български селянин с жена си, притиснати от дяволите. Ангелите накрая удържат победа над дяволите.

*) Борис дължи това прозвище не само на факта, че лично е изпробвал всеки доставен в България локомотив и в детайли познават всяка жп машина в страната си. През целия си живот той се опитваше да извади селския народ с неговия полуориенталски манталитет от политическата и икономическата апатия и да го поведе напред.

**) Гьобелс обаче твърди в дневниците си, че принцеса Мафалда, дъщеря на (италианския крал) Виктор Емануил и сестра на българската царица (Йоана), е отровила зет си. Преди смъртта на Борис Мафалда прекарва няколко седмици в българския дворец. Хитлер от своя страна изпраща германската лекарска комисия, която да извърши аутопсия на трупа на Борис. Предполага се, че тези лекари установяват въздействието на змийска отрова като основна причина за смъртта.

DER SPIEGEL, 18.12.1948 г.

(От страницата във Фейсбук на Dragomir Ivanov)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Точната ситуация в средите на българската десница – и на българската псевдодесница, на милиционеро-мутренската менте-десница

Берлинчанинът Milen Radev във Фейсбук се радва, че почитателите на страницата на Боко (истинската!) биле станали веке над 6000. Пише ето това, по повод на което възникна кратка дискусия; не съм се включвал в нея, щото мнението ми е изразено от един от участниците; познайте кой; прочее, този кратък разговор показва точната ситуация в средите на българската десница – и на българската псевдодесница, на българската милиционеро-мутренска менте-десница:

Milen Radev каза: Над 6 000 станаха вече. Никак не е лошо!

Stanislav Ivanov каза: Че кое му е хубавото! Малоумници – мутра wanna be колкото искаш!

Milen Radev каза: Аз казах, че е много добре. Който желае да злослови може спокойно да се пръждосва.

Stanislav Ivanov каза: Цензура?? Точно от тебе не съм го очаквал! Но не очаквах че ще поддържаш и човекоподобно, което се стреми да въведе Путиновски модел на управление! Но – светът си има своите изненади!

Milen Radev каза: А бе Станиславе, България затъва от ден на ден безвъзвратно в руския ад, а вие не може още да загреете, че трябва на секундата да се сложи край и единственият реален политик, който може да я върне на западното трасе, е този, когото псувате!

Stanislav Ivanov каза: Май не четеш какво пиша! Твоето „решение“ ни води точно към путиновия модел! Моля те спри за малко с тезата си (разбирам че си дълбоко убеден) и погледни действията и изявленията на Боко от близките 3-4 години! Всичките му действия са последователни и сочат само една цел – двуполюсен модел на президентска република тип ПУТИН-2 с партии БСП и ГЕРБ! Колкото и да ми обясняваш няма да излъжеш очите ми – Боко и Гоце седяха на една маса точно преди изборите 2009-та и си пиеха уискито далеч от хорските очи (явно обаче не толкова далеч)!

Запомни ми думите и когато ГЕРБ лъснат като крайно леви да не казвам фашизоидни, не забравяй да ме споменеш! Дотогава може да ме псуваш – но няма да измениш фактите – ГЕРБ = БСП2!

Nina Gospodinova каза: Първо ще взема да се сприятеля с Бойко Борисов, после ще пиша; Иванов, моля загрявайте усърдно 5 минути. Връщам се след малко, предполагам като завършена мутра.

Stanislav Ivanov каза: Няма накъде повече! Самата мисъл че можете да харесвате мутра-престъпник ми стига!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…