В широките прослойки на обикновените хора Цар Борис Трети беше много популярен

Тъй или инак, датата 28.VIII.1943 е важна, а онуй време продължава да буни духовете и да разпалва караници. Седемдесет години след смъртта на цар Борис III игнорирам наследниците му и данданиите около президентско-патриаршеската панихида, за да видя какво са писали медиите тогава за българския „машинист“. Ето какво любопитно четиво излезе от архива на западногерманското списание „Шпигел“ от декември 1948 г. Нужна е уговорката, че „Шпигел“ е лявоориентирано издание. И тъй:

Поклоненията са забранени

Зад масивните каменни зидове на Рилския манастир южно от София се е възцарило дълбоко мълчание. Димитров, държавният глава на България, го разпореди с едно драсване на перото. Тълпите богомолци с конски и волски впрягове, доскоро прииждащи от всички краища на страната към традиционното българско място на поклонение, не пасваха въобще на неговата програма за съветизация. Те бяха тихи, но ясни демонстрации срещу народнодемократичния режим, който от септември 1944 г. управлява съдбините на България по директиви от Москва.

Доста съмнително е със забраната на всички поклонения към Рила, този „Лурд на България“ (по аналогия с града в югозападна Франция – бел. пр.), Димитров да успее да изличи с един замах религиозността на българите. В представите на народа Свети Иван Рилски, основателят на манастира, продължава да живее като спасител от мъки и беди. И от българските селски къщурки тези представи са стигнали до великолепните фрески в базиликата на манастира с живописното изображение на „небесното войнство“, което – така поне твърдят рилските монаси – толкова често е било последното спасение на България.

Със сигурност не бе случайно, че след народнодемократичното заемане на властта поклоненията към укрепената крепост на българското християнство станаха все по-многобройни. Познавачи на балканската страна го обясняват и с това, че в първите дни на септември 1943 г. край мощите на покровителя на Рила бяха погребани и тленните останки на цар Борис. В широките прослойки на обикновените хора Борис беше много популярен. И до днес те пазят обвития със слава спомен за „машиниста“* на страната им.

Но Димитров и неговите последователи нямат никакви симпатии към малко сантименталните спомени за „добрите стари времена“. Едновременно със забраната на поклонническите пътувания беше разпоредено и преместването на царската гробница от Рилския манастир. Не е известно къде е днес последният дом на засега последния цар на България.

Но оттогава в България отново се претоплиха старите слухове, които намесват всякакви тайни в смъртта на българския цар. Малко грубото преместване на костите на Борис, извършено от комунистите, доведе, за разлика от по-ранната мълва, до заключения за възможно съучастие на ГПУ (Государственное политическое управление, част от НКВД – бел. пр.) в смъртта на Борис.

До днес българските комунисти по пропагандни причини продължават да лансират слуха, че Гестапо е убило Борис. В края на 1944 и началото на 1945 г. те се опитаха да придадат на тези слухове официално потвърждение чрез „разкрития“ на регента принц Кирил, брат на Борис, пред комунистически трибунал в София. (Кирил малко след това бе осъден на смърт и екзекутиран.)

По твърденията на Кирил Борис бил ликвидиран от германските тайни служби, защото отказал да последва ултиматума на Хитлер за включване на България във войната. По време на обратния полет от главната квартира на Хитлер на царя дали кислородна маска, която вместо с кислород била напълнена с отровни вещества.**

Възможни скрити причини за германски атентат можеха да се видят във факта, че Борис, който бе монополизирал външната политика на страната, не се е придържал никога еднозначно към курса на Оста – въпреки формалното присъединяване на България към Тристранния пакт през 1941 г. Борис беше отличен дипломат от западен тип, който обаче можеше с царски жест да прилага и всички балкански трикове. Целта му беше винаги една – да направи от България „Швейцария на Балканите“.

Когато веднъж в тесен кръг го попитали за поведението му, Борис отговорил с усмивка: „Българските селяни са русофили, военните са германофили, а само аз съм българофил.“

При последното си пътуване в Берлин той не изневери на строгата си дискретност. Подобно на търговски пътник той се настани в хотел „Адлон“, а останалите гости почти не го разпознаха. Носеше съвсем обикновен син шевиотен костюм, седеше сам в салона, сам обядваше и вечеряше в ресторанта. На масите до него незабележимо седяха няколко негови сънародници: телохранителите му.

Тайната около смъртта му до днес не е разгадана. Изненадващата ексхумация на тленните му останки, наредена от комунистическото правителството, само засили загадките около Борис. Но не увеличи симпатиите на народа към режима. В България днес мълчанието е коз.

Мълчаливо гледаха и рилските монаси, когато изнасяха костите на българския цар от манастира им. Откритата съпротива не е работа на монасите. За сметка на това те търсят и намират утеха в „небесното войнство“. Или в една друга фреска в базиликата им, която показва български селянин с жена си, притиснати от дяволите. Ангелите накрая удържат победа над дяволите.

*) Борис дължи това прозвище не само на факта, че лично е изпробвал всеки доставен в България локомотив и в детайли познават всяка жп машина в страната си. През целия си живот той се опитваше да извади селския народ с неговия полуориенталски манталитет от политическата и икономическата апатия и да го поведе напред.

**) Гьобелс обаче твърди в дневниците си, че принцеса Мафалда, дъщеря на (италианския крал) Виктор Емануил и сестра на българската царица (Йоана), е отровила зет си. Преди смъртта на Борис Мафалда прекарва няколко седмици в българския дворец. Хитлер от своя страна изпраща германската лекарска комисия, която да извърши аутопсия на трупа на Борис. Предполага се, че тези лекари установяват въздействието на змийска отрова като основна причина за смъртта.

DER SPIEGEL, 18.12.1948 г.

(От страницата във Фейсбук на Dragomir Ivanov)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s