СВЕТОВНИЯТ ПЕЧАТ ЗА ЦАР БОРИС III
„Царят е прелестен млад човек на 33 години. Той говори английски със съвършенство и е много добре осведомен за американските работи. Когато пътува из страната със своя автомобил, той влиза в близък допир с народа си. Където и да отиде, той спечелва сърцата поради своето непринудено и естествено държане, съвършено лишено от престореност. Никой държавен глава в света не е по-демократичен и по-приятелски разположен от този млад човек, потомък на една велика династия, който искрено се стреми да направи всичко, което може, за своя народ.”
„Информейшън”, Съединени Американски Щати от 14.ХІІ.1928 год.
„Българският Цар Борис е много обичан от широките маси на своя народ. Днешният български цар по възпитание и схващания е българин. Обичан е не само заради любовта си към България, но главно заради своя демократичен характер, който го сближава с народа. България вече се съвзема от раните, които й нанесоха войните. Благодарение на усилията и дипломатическите способности на Цар Борис и международното положение на България е много добро.”
„Летем Светем”, Чехословакия от 15.ХІІ.1927 год.
„Има един българин, който напълно заслужава възхищението на Европа, загдето води държавния кораб през време на най-големите бури и запази мира в страната. Аз говоря за Цар Борис, чийто голям такт, широко познаване на международните въпроси, далновидност и чар правят личността на този монарх една от най-привлекателните в Еропа. Цар Борис винаги се отъждествява със своя народ. Току-шо той съобщи, че е прекарал целите коледни празници с пострадалите от земетресението, като е живял на лагер сред тях, като е ходил от място на място да наблюдава работата по възстановяването и за да раздава помощи от своите скромни средства.”
„Нир Ист”, Великобритания от 7.ІІ.1929 год.
„Цар Борис принадлежи към ония няколко короновани глави, които свободното си време са посветили на наука; днес той е единственият от тях. В лицето на баща си той е имал своя пръв учител. Известно е, че бившият Цар Фердинанд беше виден ботаник и ентомолог. Днешният Цар на българите работи със страст в природните науки. Най-много обича ботаниката и ентомологията, но е голям познавач също на влегучите и птиците. Със своето мило и естествено държане ви спечелва още при първата среща. Облечен е като всеки гражданин, не обича церемониите и със своята усмивка умее да отстрани веднага смущението на представените му лица. В неговите сиви очи е отразена мечтателността на поета и учения, живеещи във висшите сфери на духа. Но щом изправи главата си, неговото бурбонско лице със здраво прибраните устни веднага показва, че е от рода на кралете, които са били дейни. Още при разглеждането на музейните зали в отделението за ботаника, зоология и минералогия се виждаше, че Цар Борис се намира в среда, която му е мила. С жив интерес разпитваше за произхода на тоя или оня екземпляр, който веднага точно назоваваше с научното му име. В ентомологическото отделение Царят вече се промени в страстен учен. Често прекъсваше изложението на д-р Обенбергер с живи забележки, като напомняше за своите сбирки и удивляваше присъстващите с точните си данни. Очевидно бе, че българският Цар владее цялата ентомологическа наука, и голяма радост бе да погледне човек директора д-р Варва, д-р Обенбергер и асистентите му, които учудено слушаха и гледаха Царя, истинския държавен глава, който в тоя час прекрасно би могъл да застане на професорската катедра. Царят познава отлично и животните в чешката земя, особено Словашко.”
„Народни листи”, Чехословакия от 15.ІV.1929 год.
„Всички знаят биографията за Цар Борис. Той е един от най-популярните владетели в Европа и е много обичан от народа си. Позната е голямата му страст към механиката. Когато той напусна Рим миналия януари, за да се върне в България, влакът беше спрял на една малка гара в Трентин. Цар Борис се доближи до машиниста и го помоли да му отстъпи мястото си. Всред общото учудване пое управлението на локомотива, който потегли със съвършенство, без пътниците да забележат, че тоя ден са имали за машинист цар.”
„Газет де Лозан”, Швейцария от 15.Х.1930 г.
„Цар Борис оставя у чужденците – учени, политици, финансисти и дипломати, които го посещават, чувство за изненада и учудване поради своите необикновено обширни знания върху всички събития от световната история от политически, стопански и културане характер. Главното средство на Царя за тая цел е четенето на вестници. Така той следи всички събития. За да бъде в течение на събитията в чужбина, Царят получава големите европейски и американски вестници, които сам чете, понеже владее много чужди езици.”
„Кьолнише фолкс цайтунг”, Германия от 17.І.1932 г.
„Цар Борис е ловец, Цар Борис е железничар, Цар Борис е шофьор механик. Той е обиколил и най-отделечените селца в България, за да се осведоми за живота и поминъка на своя народ. Цар Борис, който през време на една своя обиколка из Царството е удостоил с подарък – табакера със скъп везел – един воденичар на име Осман ага от Дели-Ормана, има хиляди лични приятели между народа. Към него всеки български гражданин чувства голяма обич, почит и уважение.”
„Тан”, Турция от 27.ІХ.1937 год.
„Българският Цар е много скромен. За него се говори твърде малко. Още като престолонаследник той притежаваше тия умствени и нравствени качества, които по-късно се развиха блестящо благодарение на неговото положение. През 1918 г. той се възкачи на българския престол. Оттогава ето вече 17 години той умело направлява държавния кораб въпреки всички пречки и опасности, които се изпречват на неговия път. Народът схваща непрестанните усилия за Царя и на люботва на своя владетел отвърне с искрена синовна обич и привързаност. Който не е виждал тълпата да акламира Цар Борис, войската да го посреща с „ура”, учениците френетически да го поздравяват, селяните и работниците да се тълпят да му целуват ръка, само той не знае ентусиазма, с която цялата страна посреща своя любим държавен глава. Тази популярност е напълно заслужена, защото Цар Борис, лишен от егоизъм и суетност, се е отдал всецяло на тежката си служба. Цялото му съществуване има една единствена цел – щастието и благоденствието на българския народ.”
„Ла Сюис”, Швейцария от 15.VІІ.1937 год.
(От страницата на Dimitar Stoyanov във Фейсбук)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 