Кратко опровержение на наглите тъпоумни лъжи на позакъснелия агитатор на комунизма Ленинчо Волгин

Явно тази сутрин съвсем ще си загубя времето (вместо да напиша нещо по-сериозно), но попаднах случайно на една крайно нагла манипулативна статия на Петър Волгин (някои подигравателно го наричат „нашият нов Ленин“) с претенциозното манипулативно, сиреч лъжливо заглавие Защо радикалният капитализъм води до радикална деградация?; изглежда въпросният Волгин иска да се прочуе, подобно на съименника си Ленин, и да се представи за нещо като „гениален теоретик“ и затова, изцяло подражавайки на недоразумението Ленин, е скалъпил едно писанийце, в което, ако махнеш лъжите, нищичко няма да остане, ще остане само въздух под налягане или вятър. Прочетох този така манипулативен и нескривано лъжлив текст и се възмутих необичайно; разбира се, мога да опровергая всички до една от „тезите“ на въпросния Волгин-Ленин, но, да ви призная, не ми се рови чак в такива мръсотии, гнусничко е; иначе писаницата на Волгин-Ленин е изцяло в духа на онова отвратително крайно идеологизирано и манипулативно писане, което ние, по-възрастните, помним от ерата на блаженопочиналия комунизъм.

Туй момче, изглежда, имам предвид Волгин-Ленин, е завършило някаква специална школа по скалъпване на комунистически мистификации и лъжи, или пък това, тъй да се рече, си му е природно обременителен „талант“, дължащ се на душевна низост, опороченост, извратеност и на свръхразвита, направо патологична склонност към лъженето. Та понеже все пак има хора на тази земя, които обичаме не лъжите, а само истината, та ми се налага да напиша няколко думи, за да покажа пълната несъстоятелност на твърденията на този така нагъл Волгин-Ленин. Ето една извадка от туй писанийце за да видите как хубаво умее да лъже нашият Волгин-Ленин; лъженето, изопачаването на истината, явно страшно му се удава, как пък едно вярно нещо не написа в тоя въздългичък текст? Ето, порадвайте се на тия шедьоври на лъженето:

… Бясната възхвала на Пазара и на Егоизма – абсолютно необходим, за да си успешен пазарен играч – води до изключително тежки поражения върху човешкото съзнание. Облъчвани непрекъснато с пазарнически идеи, хората свикват с мисълта, че в никакъв случай не бива да се поддават на абсолютно ненужните състрадание, себераздаване, готовност за помощ; приучават се да извършват само такива действия, които са от техен личен интерес и да презират всяко общо действие. И тъкмо този либертариански начин на мислене води до тотална деградация – както морална, така и интелектуална.

И т.н. Все в този дух. Яко увъртане и лъжене пада, свят да ти се завие. Разбира се, ако се поразсъждава поне малко, съвсем минимално, всеки човек ще се открие и осъзнае, че работите стоят всъщност съвсем иначе, обратно на толкова грубата лява мистификация. Примерно, ето как стоят работите, аз тия неща съм ги представил достатъчно убедително в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие „Източниците на достойнството, успеха и богатството“), но и тук ще кажа нещичко, щото ми писна да се лъже чак толкова нагло.

Хората, индивидите, изначално са надарени от Създателя с нещото, наречено свобода. Индивидът и неговата свобода са първичното. Общността, държавата е нещо вторично, производно. Хората са си създали държавата за да обслужва техните интереси, а не да стане сила, която да стои над тях, да ги ръководи, наставлява, контролира, да наказва и да награждава, да взема от едни, за да облагодетелства други и пр. Встъпвайки в отношенията на своята жизнена дейност, индивидите преследват свои цели и мястото, където се разгръща всичко, действително е пазарът. Точно този фактор води до това, че жизнената игра или дейност на свободните индивиди е поставена на една твърда, здрава и морална основа: всеки разчита на своите сили, способности, дарби, инициативи, на своята предприемчивост; никой нищо не чака наготово; никой не ще някой да му се меси в работите, а иска да бъде зачитан като свободен и самодостатъчен, а пък едва на тази основа междуиндивидуалните и общностни отношения могат да стъпят на една наистина здрава, твърда, честна основа.

Индивидите изискват, искат едно: доверие към тяхната способност да се справят с живота си сами. Да работят свободно, да творят, да печелят, да вървят към успеха си. Никой не бива да чака другите да го носят на ръце, да му правят благодеяния, никой няма право да чака всичко на готово или да разчита на милостиня; вярно, има хитреци, които искат да паразитират, да бъдат носени на чуждия гръб, това са именно ония, които се представят, подобно на упоменатия Волгин-Ленин, на противници на пазара, сиреч, на свободата, на личната инициатива; те именно са горещи поддръжници на паразитирането, сиреч, на активната роля на държавата, която щяла да въздава някаква изродена „справедливост“, т.е. да взема от работливите и да раздава на калпазаните, които пък да стоят със скръстени ръце и да ни изнасят прочувствени речи за това колко е хубаво да живеем в „солидарно“, „социално“ и „социалистическо“ общество и пр. Ами добре ще е, разбира се – но само за тях! – да смучат наготово ония блага, в създаването на които те нямат никакво участие, никакъв принос или заслуга.

И ето какво излиза по „логиката“ и на тоя нашия Волгин-Ленин, и също по „логиката“ на оня, на истинския Ленин: че било много „честно“ и „морално“ да се устрои под диктата на вездесъщата държава едно общество, в което левите лумпени и калпазани необезпокоявано ще паразитират, а пък ний, баламите, ще работим, ще създаваме блага, от които ще се ползват разните му там хитреци-паразити, именно „умници“ и „теоретици“ като Волгин-Ленин, които ще ни убеждават колко „добре“ и „правилно“ е агнетата да бъдат изяждани от ненаситните вълци, или пък от разните му там партийни секретари и прочие комунистическа напаст, която още си жали за „добруването“, което наистина имаше при комунизма.

Та видите ли докъде се стига: пазарът, свободния пазар, който е предпоставка за една напълно честна игра на свободни индивиди, на предприемачи и творци, който е основата за едно съвсем справедливо състезание на активните, предприемчиви и дейни индивиди, по „логиката“ на разните му там Лениновци и Волгиновци, бил, видите ли, „източник на всички пороци“, а пък паразитирането, смученето на чужди блага и пълната експлоатация на резултатите на чуждия труд било, видите ли, „социално справедливо“, „добро“, „честно“ дори „хуманно“ – представяте ли си за каква умствена, нравствена и духовна изроденост става дума при такива позакъснели пропагандатори на комунизма като тоя Волгин?! Които искат да залъгват точно нас, дето се насладихме донасита на „прелестите“ на комунизма, дето имахме възможността да изпитаме цялата отровна сладост на комунизма и едва оцеляхме от зверската експлоатация, на която подложи целия народ това дивашко общество! Е, разбира се, тия хвалебствия за комунизма при нас точно не могат да минават, но, види се, има малоумници, които се поддават на приказките и лъжите на разните му там Волгиновци, Лениновци и Вучковци, все глашатаи на една толкова абсурдна „реабилитация“ на комунизма като част от течащата пред очите ни рекомунизация.

Няма смисъл повече да анализирам тъпоумията Волгинови, просто излишно е. Мен ми се ще тоя Волгин да ми падне ей-така, на живо, та в една дискусия да се сблъскам с него, ама той от такива като мен най-старателно се пази, затуй в предаванията си кани предимно бетонни комунистически глави като него самия. А ето, прочее, и един друг коментар от мислещ човек, една дама, която е написала под излиянието на Волгин-Ленин следните толкова уместни думи:

Lydia Staikova: Господин Волгин, този път няма да си изгубя времето да прочета цялото Ви писание. Може да не сте запознат от първа ръка с либертарианството, а може и да се кривите душата. Не се наемам да гадая. Просто искам да уточня, че либертарианците не са против солидарността, взаимопомощта, подпомагането на слабите, а са против това държавата да ЗАДЪЛЖАВА когото и да било да бъде солидарен и да помага. Те смятат, че това е въпрос на личен избор. В една пазарна икономика (била тя и най-радикалната, каквото и да значи това) никой не може да забрани на групи хора да живеят в комуна, в съвсем непазарни отношения помежду си. Те са свободни да направят своя избор – така, както го правят живеещите в кибуци в Израел.

Аз не зная за капиталистическа държава, която забранява подобни неща. Вие знаете ли? Предполагам, че Ви е известно, че в пазарните икономики не е забранена филантропията, нито пък етичното поведение. Аз лично споделям идеите на либертарианството и съвсем лично и доброволно помагам със собствени средства на слабите, за които толкова милеете. Вие лично правите ли това? Смущават ме претенциите на хора със социалистически възгледи, които настояват, че държавата трябва да се грижи за слабите, че от богатите трябва да се взема колкото се може повече НАСИЛА, а в същото време самите те не поемат никаква инициатива да помогнат на когото и да било – ей така от добро сърце. За каква етика става въпрос?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Парламентарните партии извършват покушение срещу демокрацията и подготвят почвата за хаоса, за тиранията на хищниците!

Т.н. „гербоваци“ в тази тежка ситуация, в която се намираме, продължават дето седнат и дето станат да плюят най-вече… костовистите; даже забравят, че трябва да се представят за „антикомунисти“ и без да искат се издават, показвайки си дълбокота си комунистическа същина: най-силно и от сърце мразят костовистите, именно истинските десни, истинските антикомунисти! Ето какво се наложи да отвърна на един такъм нагъл гербовако-милиционерски и ченгесарски агитатор:

Болни от злоба хора сте, другари милиционери, разсипахте младата ни демокрация, хем сте некадърни, хем злобни, хем вредни, хем сте лъжливи! За „десни“ ще ми се представят те, ментета с ментета, страшна ченгесарска напаст, това сте вие! Е, успяхте да излъжете милион българи, ала горчиво ще се разплащате за тия лъжи, за кражбите ви пък да не говорим; а че ликвидирахте демокрацията ни, това си е грях, за който отделно ще си платите!

В тази връзка тук ми се ще да цитирам нещичко от превъзходната и много вярна статия под заглавие Така се разпадат държавите и идват хищниците, която прочетох току-що в ДНЕВНИК; неин автор е Евгений Дайнов; тя заслужава да се прочете цялата, но ето един-два-три откъса:

… Поведението на ГЕРБ, отказващ да влиза в парламента, за да отстоява собствения си вот на недоверие, както и поведението на БСП/ДПС, обявяващи кворум след броенето не на регистрирани депутати, а на телеса в залата – всичко това е стъпка в посоката на пушките. Няма съгласие по спазване на правилата – а значи, няма съгласие по причината правилата да бъдат спазвани, т.е. да няма пушки по улиците.

Помислете. Щом не се спазват правилата за най-важния акт на един парламент – провеждането на вот на недоверие – защо да има спазване на правилата по по-маловажни парламентарни въпроси? Защо, например, да има кворум? Защо опозицията да ходи на работа? Защо изобщо някой да ходи на работа в Народното събрание? Защо, в крайна сметка, който и да е да спазва каквито и да е закони, гласувани от парламента, щом на никой не му пука за спазването на правилата, по силата на които законът е произведен и само по силата на които може да заработи?

… Как може да не признаваш парламент? Можеш да не признаваш резултати от избори, можеш да не признаваш правителство, може да искаш оставката на председателя на Народното събрание – но ако не признаваш парламента като такъв, значи призоваваш споровете да не се решават нито в него, нито – с думи. Искаш да се спори някъде другаде и с друго въоръжение.

Така се разпадат държавите. По света ги има много и стават все повече. Но някаква власт винаги има. Там, където държавата се разпада, на освободеното място идват хищниците – точно онези, от които, за да се пазят хората правят държави.

… Разпадът на държавата и разпадът на демокрацията се събраха в едно. Народното събрание, от последна защитна преграда пред хаоса и насилието, се превръща в пръв техен помощник. Всички парламентарни партии са замесени.

Противовесите – съдебна система, традиционни медии – са отдавна превзети от хищниците, които само чакат да паднат последните колове от оградата на държавата, за да нахлуят в нашите улици, нашите квартали и нашите домове и да опоскат всичко.

Съпротивата срещу хаоса се поддържа само от „протестърите“ и от шепата свободни „нетрадиционни“ медии. Представителите на народа, ходещи (респективно – не ходещи) на работа в Народното събрание предадоха избирателите си, държавата си и демокрацията си. Те са, ни повече, ни – по-малко, изменници на Републиката. Тази именно измяна виждаме в т.нар. цирк покрай вота на недоверие.

… Или партиите в парламента спират – незабавно – измяната на Републиката и вкупом се втурват да поправят стъпканото от тях; или трябва да бъдат наказани по съответния начин от гражданите на Републиката.

Изборът е техен. Нещото, за което нямат избор, е – ОСТАВКА. Искането на оставката вече не е просто морален акт, нито пък – търсене на начин да се отпуши в рамките на демократичните процедури възможността за почтено ново управление. Оставката е вече въпрос на оцеляване на Републиката. Оставката – това е сработването на инстинкта на нацията за самосъхранение.

Или има правителство на Орешарски, подкрепяно по този начин в този парламент – или има Република. Трето не е налично.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Нов въпрос към Радан Кънев, който се прибавя към предишните, на които той още не намира време да отговори

Вчера си позволих да задам един кратичък въпрос на Радан Кънев, именно този: „Г-н Кънев, защо не предложихте г-н Иван Костов за член на Гражданския съвет на Реформаторския блок?“, по който във Фейсбук се проведе голяма, оживена дискусия, която още не е затихнала. Каквото и да кажа във Фейсбук, което съдържа думата „Костов“, то предизвиква невероятно големи дебати, което много говори за тия, които разбират: Костов има още огромен капацитет като най-зрял и мъдър български политик. Това се знае и признава даже от най-лютите му врагове. Преди седмица зададох един въпрос на председателя на ДСБ Р.Кънев (виж Иван Костов трябва да бъде върнат на лидерския пост в ДСБ!), на който той още не е намерил време да отговори. Днес му задавам още един въпрос, та да може едновременно да отговори и на трите, щото още по-рано му зададох и друг въпрос, по който той, респективно, още мълчи; та ето ми новия въпрос:

Аз още преди Костов да се оттегли заявих писмено, че оттеглянето му е грешка, означава, че ДСБ почва да играе по свирката на ченгетата, щото им сбъдва най-съкровените желания и сънища: Костов да го няма в българската политика…

Като гледам какво прави новото ръководство на ДСБ, организирайки коалиция тип „ранно СДС“, сиреч, тип „шарена циганска черга“, откривам, че, за жалост, изглежда съм се оказал прав. И още един въпрос публично искам да задам на Радан Кънев, нищо че упорито мълчи и не отговаря на предишните ми въпроси:

Г-н Кънев, на какво се крепи пълната Ви увереност, че политиката, която подехте със създаването на т.н. Реформаторски блок може да бъде успешна, да доведе до нещо добро страната; нямате ли в дълбините на душата си съмнение, че може би пък грешите, че може би с тази политика ще унищожите, ще убиете и онова истинско и ценно, което имахме в политиката, именно, имахме Костов и една принципна дясна партия, ДСБ, за която човек с чиста съвест можеше да гласува? А ето сега с „новия си курс“ поставяте твърди избиратели на СДС-ДСБ-Костов като мен пред реалната опасност да няма за кого да гласуват на следващите избори. Та Ви питам: нямате ли известни съмнения, че водената от Вас политика може да доведе до пълен крах не само ДСБ, но и в крайна сметка и многострадалната българска демокрация?

ЗАБЕЛЕЖКА: Ето на това място можете да погледнете още една разгорещена дискусия за Костов, която пламна само от едно случайно изпуснато мое изречение.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Да имахме повече млади хора като Октай Енимехмедов, щях да съм спокоен за бъдещето на България

Гледахте ли интервюто с Октай Енимехмедов? Разбрахте ли докъде сме я докарали вече? Този турчин почита Левски повече от нас, българите, споделя неговата идеология, дори обича и България повече от нас, оказва се, е патриот повече от нас, при това успя да ни даде пример за това, че с въплътеното зло не трябва да се борим само на думи, а и на дело, като капак на всичко разбирам, че в затвора чете Платон и Аристотел (!), ако ми дадете пример за българин, дето прави това в затвора, ще замлъкна, ала много се съмнявам, че има такъв!

Турците могат да се гордеят че имат този млад човек, а ний сме паднали дотам, че имаме… Вольный Сидерович, мекере от класа, дето се преструва на патриот и на националист, ала се вълнува най-вече от пари, от пачки рубли, е, може и евра, но само не долари, е, и добари може, що не?! Е, казвам това, защото се възхитих от този млад човек, няма никакво значение това от какъв етнос е, да имахме повече млади хора като него, щях да съм спокоен за бъдещето на България. Това е мисълта ми, това исках само да кажа, бравос на този младеж!

Дали обаче е участвал в постановка (покушението срещу Доган), това вече не мога да кажа, но ми се чини, че е идеалист, а млад човек, на тия негови години, ако се овладее от идеализъм и романтизъм, може да направи всичко. Вярно е и това, че е рискувал да бъде застрелян на място от бодигардовете на Доган, ала пак направи това, което направи, ето този момент ме вълнува, той според мен е голямата загадка: дали е направил всичко сам, по някакви свои романтични и идеалистични подбуди, или го е сторил по поръчка и дори срещу заплащане?

Пък ето сега разиграва умело нещо като театро, имам, не крия, и такива съмнения, ако някой ми помогне да ги разсея, ще му бъда благодарен…

ЗАБЕЛЕЖКА: Ето тук можете да гледате цялото интервю с Октай, има също и текстови запис на най-важното от казаното от него пред Сашо Диков.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Страна, в която дефиницията за „корупция“ е „далавера, в която не участвам“, агентите на ДС са любимци на нацията!

Прочетох един текст, написан от млад човек, написаното от него силно ме впечатли, затова тук решавам, за да се прочете този текст от повече хора, да публикувам началото тук, в блога си, пък който иска да прочете цялото, да има за това удобен линк:

Nike поколението, младите коври на 21век или първата цигулка на Royal Albert Hall

3 думи делят “вървелата” от “въй въй тъс бавната”. 3 са и словосъчетанията, които делят сегашното, предишното и предхождащото ги – “тъпо”, “тъпо”, “че вдлъбнато”.

Веждите на днешните тийнейджърки все повече заприличват на знака на марката “Nike”, отколкото на нормални женски вежди. Да си “епилирана” е модерно. Битието определя съзнанието. Дават се повече пари за дъвки, отколкото за книги.

Епилаторът се превръща във все по-важна част в ежедневието на момичета, а Андрешко си стои в калта. Където “Instagram” е мерило за красота, красотата на Албена е блян. Където да отидеш до Брюксел в полза на комунистите е нормално, „До Чикаго и назад“ е нищо. Там където силиконови гърди са подарък за бала, палтото на Серафим няма стойност. Където Тони Стораро е първи бард на младежката мъка, Михаил Миков е от “you win” и е председател на българския Парламент.

Там където “най-добрият” журналист в държавата е и най-голямата и проститутка, е същото място където Сергей Станишев се сърди защото изборите били “нечестни”. (Бележка: Той да се сърди за нечестни избори? Преди 89-та сеща ли се как се гласуваше?). Там където “Спиндермаан” “са бие с лошите”, Цвоко си има частна ГДБОП.

Едно общество дълго облъчвано до състояние, в което колкото по-малко знаеш, толкова по-ясни са ти нещата, Делян Пеевски е шеф на ДАНС. В едно общество, в което турчин учи българските депутати на български език, Ахмед Доган е властта.

Във време на Qчеци и Qседмици нация не се формира. Формира се комунизъм. В нация облъчена до такава степен, че извратена до момент на пълен непокизъм, Сергей Станишев е първа цигулка в Royal Albert Hall.

Във време, в което за да свалиш момиче ти трябват само и единствено пари, момиче с израза “Купих си Моторни песни на Вапцаров“ не се привлича. Там където ботушките се измерват в пъти (- Колко даде за тия ботушки? – Два пъти.), девствеността не е мерило. Там където дефиницията за “корупция” е ”далавера, в която не участваш”, агентите на ДС са на ръководни постове. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)