Симеон трябва да поеме цялата вина за мутризацията, олигархизацията, мафиотизацията и антидемократизацията на българския политически живот

Симеон Сакс-Кобурготски опропасти държавата ни. Тоя мизерник наистина трябва да поеме цялата вина за мутризацията, олигархизацията, мафиотизацията и антидемократизацията на българския политически живот – като прие да бъде подлога на КГБ за свалянето от власт на премиера-реформатор на България Иван Костов. Ако Симеон не беше направил това, за което го използваха кагебистите, Иван Костов щеше да получи втори мандат от народа и сега отдавна да сме забравили за бедността, за унизеността; кражбите и бедствията, от които бяхме сполетени след 2001 г., щяха да бъдат избегнати и България сега щеше да е на космическо разстояние от това положение, в което се намира сега.

Значи вината за днешното ни положение следва да се субординира ето така: най-голям виновник за всичко станало след 2001 г. е Москва и нейният кагебистски авангард, дето дирижира положението у нас; на второ място главен виновник от българските подлоги на Москва е Симеон; на трето място ония, на които Симеон даде първоначален тласък за подвизаване в политиката и властта, такива като Дмитрич, Гоце, Боко, Доган, Сидерович и прочие мафиотска, олигархична и ченгесарска сган.

Това, което пиша тук, е главното, същината на случващото се в българската политика; ако се схване то, само тогава пъзелът ще се нареди; всички други интерпретации, дето ни пробутват подкупните медии и „анализатори“ служат да това да бъдат обърквани и лъгани наивниците у нас, каквото, за жалост, имаме в изобилие…

Значи за бедността и за униженията ни от последното десетилетие на първо място е виновен Симеон – ако изключим комунистите, на които той фактически си е чисто и просто оръдие, маша. Това трябва ясно да се знае и съзнава. Затова и го изтъквам тук, щото често се забравя.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.