За другарката Нешка Робева „нашата майка“ била Русия, а не България…

Нешка Робева направи още един чудесен гаф, ето, четете сами: Нешка Робева: Русия е нашата майка, не Америка. Баба Ванга, Бог да я прости, била казала, че Русия била „нашата майка“, а не Америка, също, предполагам, и не България; също така баба Ванга била споменала, че Албания нямало да я има и че от Париж също така нямало да остане камък върху камък. Другарката Робева явно е взела да се унася в някакъв крайно странен, направо безумен комунистически мистицизъм; в тази връзка ми се ще да отбележа, че изцяло споделям реакцията по този случай на Огнян Минчев:

Нова безобразна злоупотреба с името на покойната Ванга. Нашата майка е България. Време е продажниците, които почитат чужди майки и служат на чужди отечества да си го кажат открито. Омерзително е, че тези думи идват от Нешка Робева – бивш национален треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. В продължение на две десетилетия тази жена бе подложена на брутална психологическа репресия от спортните и партийни величия от столицата на нейната „майка“ – Москва, за да бъдат изтласкани българските гимнастички от първите места на международните състезания. Златните медали трябваше да бъдат запазени за представителките на великодържавната арогоантност – малка България нямаше право да претендира за тях. Колко на брой са тези „българи“, които подобно на Нешка Робева смятат Русия за своята майка – своята родина? Може ли един човек, един народ, една нация непрекъснато да живее под заплахата от нож в гърба, под заплахата от предателство в собствените си редици? Докога?

И какво общо има тук Америка? Кой някога е твърдял, че Америка е негова „майка“? Дори българските емигранти, за които Америка е втора родина, никога не са стигали до такова падение – да се откажат от рождената си майка. Позор!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Може или не може духовници и свещеници да се занимават с политика и да произнасят политически речи?

На едно място във фйсбук – виж #ДАНСwithme ден 83 „Голямото посрещане“, речта на свещенника – намерих видео с актуална политическа реч на отец Димитър Амбарев и си позволих да напиша една безобидна реплика, за което съм на път да стана пишман; ето какво написах и как то беше възприето най-вече от самия отец Амбарев, който, въпреки сана си, се нахвърли върху мен така, както никой не си е позволявал; а написах там ето тази толкова безобидна реплика:

Попове с политика не трябва да се занимават… особено пък да имат политически амбиции, които да ги показват, произнасяйки политически речи. Тоя поп Амбарев е доста одиозна фигура – вместо да си гледа духовната мисия се е захванал с неща, които не са му работа…

Miroslava Simeonova: Лайкът е за коментара ти.

Jeni Busarova: Той в извънработно време,нещо като хоби????

Ангел Грънчаров: Духовните лица по идея принадлежат на един друг свят: духовния. Щом се занимават с политика, щом политиканстват, това показва, че не са никакви духовни лица, а са фалшификат, ментета…

Jeni Busarova: Просто хора като всички нас, направили своя избор, добър или лош???

Spasimir Ignatov: Щом Амбарев е на страната на Доброто, няма лошо. Нали политиката е най-важна от всичко?

Luben Bojilov: Ангеле, когато много от Вас не знаехте накъде да вървите отец Амбарев, Христофор Събев и други духовници заедно с нас водехме непосилна битка с комунистите. Тези хора от 90-те години насам запазиха антикомунистическата си позиция и не приеха съглашателството с тях. Та защо сега да не бъдем сред честно протестиращите за сваляне на политическия ренегат Орешарски и компания. Това, че не споделяме твойте оценки за Костов не ни прави по малко демократи имащи право да бъдем сред протестиращите!!!

Димитър Болярски: Грънчаров, защо не си написа коментара там където намери този пост? Друг път бъди така добър, когато споделяш нещо мое да не премахваш отметката „чрез“. Явно не знаеш, че Facebook информира за това кой е споделил поста ти.

Димитър Амбарев: Господин Грънчаров, плеада достойни български духовници отстояваха позициите на поробеният си народ, за да да оцелее и възкръсне от пепелта. Мнозина от тях бяха председатели на тайни революционни комитети и пр, и пр. Незная как сте чели българската история, но много неща Ви бягат. Прочетете я малко по-внимателно. В качеството Ви на голям познавач на родната ни история ли, или изобщо на историята сте така категоричен, когато определяте с какво трябва или не трябва да се занимават поповете. Моите политически амбиции никога не са се простирали по далеч от общественото благо и по тази причина съм плащал тежка дан. Вие, кой сте и защо натрапвате Вашите амбиции и виждания? От поста на Любен Божилов виждам, че сте от хората на Костов, който събра бая ченгета с раса за да „реформира“ Църквата, но доколко реформира себе си и семейството си е негов личен въпрос, който не остана, обаче, без значение за цялата опозиция, а и за държава ни. Вас няма да Ви коментирам, моля само за малко скромност. В борбата срещу комунистическия режим, мое смирение, има дела и оставя незначителна следа, а Вие уважаеми сте НИКОЙ. В заключение приемете факта, че съм достатъчно възрастен, за да мога сам да контролирам действията си и да зная, кое е моя работа и кое не е – ГЛАВАТА МИ Е ЗДРАВА, НЯМАМ ШУМОВЕ И БРЪМЧЕНЕ.

Ангел Грънчаров: Г-н Амбарев, не можете да ме наречете „никой“, щото и аз като Вас съм Божие чедо, а това съвсем не Ви дава основание да ме наречете „никой“; някой съм и аз; а пък грандоманията, впрочем, е съвсем неподходяща за духовни лица… прочее, повтарям гледището си: духовникът служи на един друг свят, политиканстването обслужва тукашния материален свят; знам, че вие, „духовниците“ от максимовия синод, служите само на този, на материалния свят, ето, и политиканстването ви доказва за сетен път това; имайте тогава добрината да не се наричате повече духовници, щото така мамите хората…

Димитър Болярски: Грънчаров, прекрачи границата. Тръгна срещу Църквата. Има праг на търпимост на простотията. Явно упорито искаш да ни убедиш, че си елементарно малко човече. Съветско.

Ангел Грънчаров: Аз отдавна съм срещу бездуховниците в нашата църква, г-н Болярски. (Апропо, г-н Амбарев не е „нашата църква“, сфащате ли поне това?) И срещу бездуховността изобщо съм, сиреч, срещу простащината, срещу арогантността, срещу арогантната простащина – независимо кой им е носителят. Вие мен не ме познавате явно. Ний, интелигентните и духовни хора лесно не можем да бъдем убедени, че трябва да търпим многоликата наглост. А Вие лично много сърдечно някак си реагирахте, може би лично се почувствахте уязвен? Съветвам си да си мерите езика когато разговаряте с мен…

Krasimira Vladimirova Uzunova: Свещениците са хора, като нас. Те не са от друг свят! Живеят с нашето ежедневие, радват се или се мъчат, но като нас… „Не съдете, за да не бъдете съдени!“.

Димитър Амбарев: На неграмотни „философи“ нямах намерение да отговарям, но понеже „писателят и философът“ ме предизвика, а той твърди, че е „Божие чадо“ ще му отговоря – въшката и свинята, тоже са Божии творения. Коментара е излишен!

Krasimira Vladimirova Uzunova: Отче Димитре, смирението е това, което разграничава хората, които вярват в Христа от останалите. „Там, където любов няма, нищо не ме ползва!“, простете.

Димитър Амбарев: Моля проследете диалога, освен това в тази група присъствам не в качеството ми на духовник, но дори и така да е, фриволните изявления на господина не кореспондират с лицемерната му доброжелателност и просташка дидактика. Деситилетия водя активна антикомунистическа дейност, плащал съм жестока дан, за да позволя някой да ме определя като одиозна фигура и да задава тъпия и нагъл въпрос какви са били амбициите ми. Не натрапвам никому себе си и изразявам политическото си верую, което в никакъв случай не съм получил в ДСНМ, освен това позовах се на историческото ни минало, бях внимателен – отзвука беше, че съм ченге, защото този съдник осъжда покойния патриарх и Св. Синод.

Ангел Грънчаров: Въшката и свинята, чини ми се, безусловно стоят в нравствено отношение значително по-високо от някои, които се представят, моля Ви се, за попове, за „свещеници“ и дори за „духовници“. Бог заради въшката и заради свинята няма, предполагам, да се черви толкова заради творението си, колкото ще се черви когато стане дума за случая на такива арогантни „духовници“. Но те, изглежда, са не толкова Божие творение, а по-скоро сатанинско, затуй и нямат срам да се държат по този начин…

Димитър Амбарев: Чувствам,че не сте добре драгий, пийте си редовно хапчетата.

Krasimira Vladimirova Uzunova: Разговора стана много грозен! Злобата, гордоста, липсата на уважение на никого не прощават. Дори и да си най-големия философ и писател те обезценяват като човек. А свещеника каквито и заслуги да има не бива да всява вражда и разправии. Не се дръжте като орел, рак и щука!!! С перчене и празнословие виждате докъде я докарахме. Бог да ни е на помощ!

Димитър Амбарев: Имате право Красимира. С една година сте по-малка от дъщеря ми, която е в Мадрид със съпруга си от 1990 гд. За Вше сведение, когато този юнак е следвал в СССР, мое смирение съхнех, зиме или лете, върху карцерите на Пловдивския и Ст.Загорския затвори. Да е жив и здрав „новия син“ антикомунист. Е, ако иска да ми прости Господ, ама такива най ги мразя. Това е чувство, което трудно се преодолява, а при мене е невъзможно. Проверете профила му, от там имам информацията.

Ангел Грънчаров: Г-н Амбарев не пропуска възможността по най-банален комунистически маниер да извади „подобаващ компромат“ срещу моя милост и да оплюе личността ми; това, че е уж духовно лице не му пречи да се държи по толкова дискредитиращ го нравствено начин. Както и да е. Тупкането по гърдите с думите „… когато аз съхнех, зиме или лете, върху карцерите на Пловдивския и Ст.Загорския затвори“ и прочие също влиза в рязък дисонанс с повелите на християнската добродетел „смиреност“, която явно съвсем не му е присъща, нищо че се зове не просто „християнин“, но и, предполагам, е „християнски пастир“…

Димитър Амбарев: Интелектуалният елит на България, както на времето така и днес с преповдигнат тон и фалшив патос пишат за неща, които нито познават, нито са преживяли и в които никога не са вярвали. Нещо повече, наглоста им стига до там, че плюят ръката която ги е хранила. Яростния русофоб изведнаж се оказва възпитаник на Ленинградския университет. Аз лично няма да попитам, по какви причини и защо – не ме интересува. Но зная, че за да си студент в СССР, е необходима стабилна протекция и ровене в миналото на семейството ти до девето коляно. И задавам си въпроса, защо 23 години след псевдо-демократичния преврат на 10.11.1989 гд тези неблагодарни синове плюят така яростно срещу политическата доктрина и ценностите на бащите си? Какво ли ги кара да правят това? Място под слънцето при някаква нова конюнктура ли търсят? Отговорът е лесен, много от тях трябва да са капиталисти, десни, от потомствените антикомунисти са по големи такива, те борци когато е трябвало не са били, но и ти без тяхното благоволение няма да бъдеш. Твой е грехът, че си бит и нескромно е да го заявиш, защото виждаш ли вината ти е, че си се родил без да ги питаш. Това е моралът на тези които ще приспиват онези, на които са приготвили самарите за нова езда при нови условия, но от новата позиция на „автентични десни“ до днес „некомунисти“, а от днес нататък антикомунисти.

Krasimira Vladimirova Uzunova: Не знам какво да ви кажа. Ситуацията ме смущава – единият е човек философ, а другият духовник… и двамата високообразовани и интелигентни хора… Знам, че всички сме различни, всеки със своя жизнен път – със своя кръст! Нека не изпъкват различията ни, нека да се обединим около идеята да живеем добре, да свалим този омразен античовешки и анти-Божии режим, който пак се завръща. Нека ние вашите деца се завърнем от чужбина, да си раждаме децата в България, нека не се мразим, да не се разделяме…. българи и християни сме! България има нужда от всяко едно нейно дете.

Ангел Грънчаров: Г-жо Узунова, благодаря Ви за коментара, позволявам си, с оглед по-лесно да се чете, да го преведа на кирилица:

Ангел Грънчаров: Моята първоначална теза беше: не подобава свещеник или духовник да се занимава с политика и да има политически амбиции – щото тогава изневерява на духовната си мисия. Мисля, че тезата ми беше бляскаво потвърдена от самия опонент, който, кой знае защо, се почувства засегнат от нея – и се нахвърли да оплюва личността ми, щом съм бил учил в Петербург по времето на комунизма, значи явно съм бил много долен човек и прочие. Това вече е съвсем непристойно поведение, особено когато си го позволява едно духовно лице. Даже щом съм бил учил в Петербург, съм бил нямал може би „моралното право“ да бъда антикомунист – ето една странна логика, която звучи твърде гротескно в устата на един духовник. Както и да е, всеки сам поема риска да се изложи, избирайки едно или друго поведение. Има Кой да ни съди, г-н Амбарев, не аз или пък Вие сте упълномощени да раздавате присъди и прочие.

Апропо, само да Ви попитам: вчера в късната вечер Вие ли ми се обадихте по ето този телефон 0875151099 и си позволихте да ме заплашвате, а именно, че сте щял да дойдете в Пловдив и, цитирам, „да ме смачкате като гнида“? Не съм бил знаел с кого си имам работа, тия думи също чух в слушалката. Апропо, това Ваш телефон ли е? Предварително се извинявам, ако съм се заблудил нещо, щото и аз още не мога да асимилирам, че подобни думи може да ги изрече един духовник.

Един православен духовник и християнин. Но имам чувството, че гласът в слушалката беше Вашият. Скоро заплахи за живота си не бях получавал. Мисля, че си давате сметка, че такива думи са наказуеми, че човек не може да заплашва безнаказано друг човек с отнемане на живота и пр. Мой дълг като ангажиран гражданин обаче е да уведомя полицейските органи за телефонния тероризъм и за заплахата за живота ми, която някой самозабравил се „раздавач на справедливост“ си позволи. Имам предвид собственика на този телефон…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.