Апокалиптични видения на някои паникьори: тепърва ни бил чакал свят, доминиран не от Америка, а от… Русия!

Това – виж публикацията Благодатният път на България е да върви с Европа и Америка, а не с руската имперска евроазиатщина, бел. моя, А.Г. – е интересна, голяма и сложна тема и наистина изисква пространен отговор, затова от моя страна само някои бегли размисли.

Не мисля, че в 21-и век е много редно да се мисли в остарелите категории на «фили» и «фоби», но ако все пак приемем тези понятия, можем да кажем, че в Европа има и други не по-малко и дори по-русофилски страни от България. Най-силна е русофилията в Сърбия и Черна гора, топли чувства към Русия има и в Чехия, Словакия, Гърция, Италия и др. Прага например е наводнена от руснаци, Черна гора и Сърбия пък са напълно изкупени от руснаците и т.н.

За българите като цяло можем да кажем обаче, че в своето мнозинство те даже не са толкова русофили, а имат по-скоро едно безразлично отношение към Русия, понякога съчетано даже с малко съжаление за участта на руския народ, които исторически е бил по-подтиснат дори от българите. На това обръща внимание например писателят Георги Марков. Между другото самата Русия на Балканите винаги е фаворизирала Сърбия за сметка на България. Комунистите впрочем, както правилно отбелязва Ангел Грънчаров, всъщност обичат не толкова Русия, а комунистическия СССР.

«Русофилията» и «русофобията» обаче не са паднали от небето, а имат своите исторически и културни корени. Така например поради исторически причини е безсмислено да се очаква от мнозинството поляци да «обичат» руснаците, както е невъзможно българите в своето мнозинство да обикнат турците. Да не забравяме обаче, че българите иначе не са народ, за който е характерни някаква изразена омраза към който и да било друг народ, дори към вековния поробител – турците.

«Русофобията» обаче е проблематична и поради една друга причина – не е редно по презумпция да се мрази всичко руско, защото макар че Русия открай време е имала една отвратителна политика и обществен строй, тя същевременно е страна с велики културни и научни постижения, които не могат да бъдат отречени и игнорирани. Светът не е черно-бял, нещата не са еднозначни и не може току-така да бъдат напъхани в някакви елементарна схема.

Колкото до Америка, тя несъмнено също има своите грехове и дори престъпления, защото няма идеални хора, общества и държави. Можем да я критикуваме за много неща, защото от европейска гледна точка много нейни черти са странни и неприемливи, но като цяло тя въпреки всичко е най-великата демокрация в историята досега.

За съжаление обаче зложелателите и критиците на Америка са прави в много отношения – тя е една залязваща сила. Американската икономика и финанси наистина са пред фалит. Вярно е също, че в някакъв смисъл Америка «ограбва» останалия свят, защото с долара държи световната резервна валута, което й позволява да печата почти неограничено пари и така да живее далече над възможностите си. В този смисъл Америка е една (все още) прикрита голяма Гърция. На хартия тя е все още първата сила на света, но отслабването във всички области е забележимо и това се признава и от водещи американски политици като Richard Haas например. Впрочем твърде показателна за нейната слабост и външнополитическа изолация е неубедителната роля и позиция на Америка в сирийския конфликт в момента.

Всички тези отрицателни процеси в американската икономика и общество съзнателно се стимулират и използват от нейните врагове начело с Русия и Китай, поради което съдбата на Съединените щати за съжаление изглежда предрешена и е възможно те да не доживеят до 2020 година.

Да добавя и това: би било много наивно да смятаме, че ЕС и Америка са свободни от русофилия или по-точно от „комунистофилия”. Голямата сила на Русия са най-вече нейните тайни служби, които за разлика от западните не са просто информационни служби, а активно се намесват в политиката в чужбина, като манипулират политическите, обществени и икономически процеси в степен, немислима и невъзможна за западните служби. Само 15% от ресурсите на КГБ служат на класическа разузнавателна дейност, останалите 85% са насочени именно към подкопаване и превземане на Запада.

В резултат на това можем да кажем, че ЕС днес въпреки всички привидности не е много повече от един придатък на Русия, респ. ОНД, респ. Евразия, но за съжаление Америка също е тотално инфилтрирана от комунистите. Във висшия политически establishment до най-високо ниво (повтарям: най-високо, мислете какво означава това точно) е пълно с „русофили” и московски агенти. Според някои оценки например Москва контролира около 100 депутати в Американския конгрес! Прочуете внимателно и биографиите на съветниците по национална сигурност на американските президенти от Никсън насам, на някои шефове на ЦРУ, на някои шефове на Федералния резерв и на самите американски президенти специално от Демократическата партия и ще се натъкнете на много странни факти и обстоятелства. Само загатвам, оставяйки място за собствени проучвания. Така че спасение от русофилите и комунистите за съжаление няма НИКЪДЕ, включително няма и в Америка.

Един консервативен американски анализатор вещае например превземането на Америка в скоро време по мирен и/или военен път от комунистите със следните аргументи:

„Възможно ли е това? Да отговорим на въпроса с въпрос: хората наистина ли смятат, че враговете на Америка ще я оставят на мира завинаги, че няма план за поставяне на Америка на колене? И че те просто ще ни ударят и след това ще ни оставят да се възстановим?

Логиката на враждата води до логиката на удара, която води до логиката на окупацията, завоюването, поробването и/или геноцид. Да си спомним какво направи Рим на Картаген.

Представата, че САЩ са прекалено големи, за да бъдат завладени, е представа, базирана на размер. Вражеската коалиция е има много по-голяма база от население и ресурси от САЩ, по-безмилостно ръководство, по-добро разузнаване, добра заблуда в действие и готови оръжия за масово поразяване. Няма нищо невъзможно в тази операция логистично или в някакъв друг смисъл. Ние вече се намираме в подготвителната фаза на “сивия терор”.

Ето защо такава атака е осъществима.

Аз очаквам САЩ да бъдат грозно изненадани по отношение на националната сигурност. Направил съм няколко предположения и нахвърлял сценарии за тази възможна изненада… Понякога греша в детайли или факти, но основните ми аргументи никога не са били опровергавани.”

Написа: Анонимен (Наречен от опонентите си „Г-н Хлопащата дъска“)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Дали не сме още по-лоши и презрени от тия убийци-„освободители“ – щом още търпим паметниците им?!

Прочетете непременно този текст, публикуван в блога на Милен Радев: „Отечествена война“? Баси отците и баси отечеството…. В него ще можете да се запознаете с потресаващите спомени от онова страшно време на един почти безименен, редови участник във войната – художника и поета Леонид Рабичев, писани от 1999–2004 година и публикувани в сп. „Знамя“ през 2005 г. под заглавие „Войната ще оправдае всичко“. Нямам думи, онемях като прочетох за това комунистическо свинство, което е правено тогава в окупираната от сталиновите касапи и садисти Източна Германия. Ето малък откъс от това жестоко-правдиво четиво:

… Радистът пак носи заповед за настъпление. Трябва да осигурим връзките на зенитно-артилерийска бригада. Вървим шест километра. Навлизаме в Траутенау. Свечерява се. Влизаме в крайната къща. Там са наши артилеристи, но съвсем не от нашата бригада и даже не от нашата 31-ва армия. Селцето се състои от двайсетина къщи.

Пресичаме улицата. Влизаме в следващата къща. Три големи стаи, две мъртви жени и три мъртви момичета, полите на всички са обърнати над главите им, а между краката им с дъното навън стърчат празни винени бутилки. Вървя покрай стената на къщата, стигам до втора врата, коридор, пак врата и две свързани стаи. На всеки креват, а те са общо три лежат мъртви жени с разчекнати крака и навряни между тях бутилки…

Добре, да предположим, че са изнасилили всичките, после са ги застреляли. Възглавниците са подгизнали от кръв. Но откъде това садистко желание — да ги намушкат с бутилка? И това е нашата пехота, това са наши танкисти, селски и градски момчета, всички те имат у дома семейства, майки, сестри…

… Застигаме цивилното население, бягащо от напуснатите от германската армия източнопруски градове Голдап и Инстербург. На каруци, на коли, пеш, старци, жени, деца, големи патриархални семейства бавно пъплят на Запад, задръстват всички пътища и магистрали.

Нашите танкисти, пехотинци, артилеристи, свързочници са ги изтласкали от шосето, преобърнали са в канавките натоварените им каруци с покъщина, с вързопи, куфари, прогонили са настрана старците и децата и в целия този хаос от хора, коне и коли, забравили за дълг, срам и чест, не мислещи за отстъпващите без бой германски подразделения, с хиляди са връхлетели жените и момичетата.

Жени, майки и техните дъщери са нахвърляни една до друга вляво и вдясно по протежение на цялото шосе, и всяка от тях е обградена от кикотеща се тълпа мъжаги със спуснати гащи.

Облени в кръв, губещи съзнание ги отмъкват настрани, децата, които се хвърлят на помощ на майките си ги разстрелват на място. Кикот, квичящо хилене, смях, викове, стенания. А командирите на тези войници, майори, полковници стоят на шосето, едни се подсмиват, други даже дирижират, насочват — играят ролята на регулировчици. Явен е стремежът всичките им войници да се включат, да не остане никой, който да не е поучаствал. Този адски смъртоносен групов секс няма нищо общо с мъст над проклетите окупатори…

Спирам с цитирането дотук. Можах да напиша само ето този коментар, за повече нямам сили:

Какъв кошмар! Каква комунистическа гадост! Това трябва да се прочете от всички, които вярват в мита за „освободителите“. Е, освободили са тия жени от живот, децата им – също, себе си са освободили от срам, от морал и от човечност – как да не са „освободители“!!!

Да, само в тоя смисъл съм съгласен да бъдат наричани сталиновите съветски хуни „освободители“! А ние им държим тук и паметници: дали не сме още по-лоши и презрени от тия убийци щом още търпим паметниците им?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…