Наглост, твойто име е Пламен Орешарски!

Днес за части от секундата се сетих на кого ми прилича нашия министър председател – на The Joker…

БНТ, Панорама (днес):

Пламен Орешарски: „Аз имам в момента най-експертния кабинет за целия преход.“
Бойко Василев: „Всяка ли подкрепа сте готов да приемете за това (за реформите“?
Пламен Орешарски: „Ми… много бих се радвал да ме подкрепят всички български граждани. Но това е практически невъзможно. Няма страна и кабинет, които да се подкрепят от 100 % от гражданите, за това всяка подкрепа е добре дошла.“
Бойко Василев: „А ако подкрепата идва от криминално проявени хора или нарочно доведени с автобуси, тази подкрепа приемате ли?“
Пламен Орешарски: „Приемам подкрепа от всички български граждани, аз не правя разделение на българските граждани.“
Бойко Василев: „Все пак как се чувствате когато такива хора Ви подкрепят и се срещат с Вас, демонстрират подкрепата си за вас?“
Пламен Орешарски: „Пак ли да повторя?“

Не, другарЮ, не повтаряй, разбрахме! Всички бандити са добре дошли при вас! Наглост, твойто име е Пламен Орешарски!!!

Написа: Лора Цветкова

Ангел Грънчаров: Подлога като Орешарски не се гнуси от нищо…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Поп с мутренски наклонности раздава цинични „благословии“ и заплашва с разправа другояче мислещите!

Ето един многозначителен коментар под публикацията Може или не може духовници и свещеници да се занимават с политика и да произнасят политически речи?:

Г-н Грънчаров, ето какви „благословии“ получих и аз от Отец Амбарев по повод на това, че си позволих да коментирам циничното и арогантно поведение на негов съмишленик в една друга група:

Димитър Амбарев: Момата Людмила, ако не престане да провокира и нагрубява Стоянов, ще ме принуди да сваля расото и да я “благословя” с най-лиричните български благословии, поднасяни само на специални ВИП-персони, при изключителни случаи…

Димитър Амбарев: Флоров смешно ми стана, защо бе човек ще ми е зверска категорията. Е, нямам нежно и цветно име, като твоето, грубичък съм, не съм финяга като тебе, ама чак пък звяр – множко е. Просто пацифизмът ти не върви през дните на това, наистина зверско напрежение. И един съвет – за жени със съмнително поведение повече не се застъпвай. Тази гадина, месеци наред ни разтреперва в чата, че ако я пипне някой от нас, ще съжалява, че се е родила!

Всичко това само защото си позволявам да коментирам теми-табу за герберската им група. И защото съм била костовистка: този същия Стоянов ми лепна определението с извинение цитирам: ”курветино червена, долна, неграмотна“, а пък г-н Ал. Йорданов, незнайно защо, ни в клин, ни в ръкав ме изпрати в някаква… гей-група с твърдението, че там ще се чувствам на място.

Така че не само Вие сте жертва на ”християнските ценности”, изповядвани от Отеца-„демократ“. Навярно българската нация полудява! И това ме плаши!

Написа: ludmila

ЕТО КАКВО НАПИСАХ В ОТГОВОР НА ГОРНОТО: Благодаря за коментара Ви, Людмила! Публикувах го като отделен постинг, та повече хора да прочетат какви попове сме били имали! Ето тук го публикувах. Нека хората да четат и да се дивят! Питам се: дали не е време да запознаем Синода за поведението на техния служител, пък също така и полицията, защо не?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.