
Ето един многозначителен коментар под публикацията
Може или не може духовници и свещеници да се занимават с политика и да произнасят политически речи?:
Г-н Грънчаров, ето какви „благословии“ получих и аз от Отец Амбарев по повод на това, че си позволих да коментирам циничното и арогантно поведение на негов съмишленик в една друга група:
Димитър Амбарев: Момата Людмила, ако не престане да провокира и нагрубява Стоянов, ще ме принуди да сваля расото и да я “благословя” с най-лиричните български благословии, поднасяни само на специални ВИП-персони, при изключителни случаи…
Димитър Амбарев: Флоров смешно ми стана, защо бе човек ще ми е зверска категорията. Е, нямам нежно и цветно име, като твоето, грубичък съм, не съм финяга като тебе, ама чак пък звяр – множко е. Просто пацифизмът ти не върви през дните на това, наистина зверско напрежение. И един съвет – за жени със съмнително поведение повече не се застъпвай. Тази гадина, месеци наред ни разтреперва в чата, че ако я пипне някой от нас, ще съжалява, че се е родила!
Всичко това само защото си позволявам да коментирам теми-табу за герберската им група. И защото съм била костовистка: този същия Стоянов ми лепна определението с извинение цитирам: ”курветино червена, долна, неграмотна“, а пък г-н Ал. Йорданов, незнайно защо, ни в клин, ни в ръкав ме изпрати в някаква… гей-група с твърдението, че там ще се чувствам на място.
Така че не само Вие сте жертва на ”християнските ценности”, изповядвани от Отеца-„демократ“. Навярно българската нация полудява! И това ме плаши!
Написа: ludmila
ЕТО КАКВО НАПИСАХ В ОТГОВОР НА ГОРНОТО: Благодаря за коментара Ви, Людмила! Публикувах го като отделен постинг, та повече хора да прочетат какви попове сме били имали! Ето тук го публикувах. Нека хората да четат и да се дивят! Питам се: дали не е време да запознаем Синода за поведението на техния служител, пък също така и полицията, защо не?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата,
изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат
А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за
времето,
живота,
свободата.
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...