Учителят е превърнат в „жертвено агне“, него винят всички за всичко – и всички от него са недоволни

Ето фрагмент от разговор по важен въпрос, провел се във Фейсбук:
Явор Ганчев: Яков Хехт извежда три типа реакции на проблемите в образованието, които целят запазване на статуквото
1. Отричане на проблемите;
2. Дейности, които не застрашават статуквото;
3. Препоръки от типа „повече от същото“;
Прехвърлянето на отговорността за преодоляване на недостатъците на системата върху жертвите на системата е точно третият тип реакция.
„… учителя, като основен фактор за промяна в образованието. Той е способен за извърши тази промяна дори ако учебникът или учебната програма са лоши. Ако учителят е добър, той може да се справи с всички недостатъци на системата.
– Как може да се случи тази промяна сред учителите?
– Като начало учителите трябва да си повярват.“
Това твърди въпросната интервюирана „елитна“ и напредничава директорка. Един вид твърди: ако работата ви, учители, е безплодна, значи, че не сте добри. Системата си е ОК, ако сте наистина добри, ще я преборите. Вярвате ли си, учители, или само директорите ви си вярват?
Teodora Krumova: Без да искам да бъда адвокат на някой, Кина не е от директорите, които са забравили, че са били учители. А и честни казано постоянно се питам защо е това противопоставяне „директори-учители“. Директорите също са учители. И още нещо – не забелязах в интервюто си да превъзнася системата, нито да отрича проблемите.
Енеза Ангелова: Не става въпрос за директора. Личи от интервюто, че жената не се превъзнася, макар че има достатъчно причини да го направи. Такива директори са рядкост. Но не мисля, че можем да се справим с недостатъците на системата, колкото и добри учители да сме. Това е все едно да се пребориш с великан.
Teodora Krumova: Ама нали и ние също сме системата? Какво правим? Седим и само се оплакваме колко ни е зле и как нищо не зависи от нас – или се опитваме малко по малко да променяме нещата около нас? Извинявайте, ама ми дойде малко в повече целия този песимизъм… дори и на първия учебен ден. Днес разговарях с едно момиче – французойка, доброволец в България. Беше отишла на празника на едно училище. Каза ми, че цял ден настръхва като си спомни емоцията. Каза също, че ние тук в България имаме нещо уникално, което тя никога не е виждала или усещала във Франция…
Енеза Ангелова: Правим, правим, но нали има още страни в този процес. Ще се случи, няма да е далеч. Не виждам нищо песимистично. Всеки сам си създава настроението. Повече усмивки, има поводи за тях. Усмихната и спорна учебна година!
Konstantina Karaivanova: Явор Ганчев – наистина не разбирам защо всяко положително мнение за нещо, свързано с образованието, толкова ви дразни!?! Страницата е за учители!!! Някои от тях мислят позитивно. Учителите си вярват, но вие, дето на нищо не вярвате се множите бързо за жалост. 😦
Явор Ганчев: Константина Караиванова, пожелавам Ви поредна успешна година на решаване на реални проблеми с положително мислене. Не ме дразни положителното мнение като такова, а пълната неадекватност на позиция, която прехвърля отговорността за проблемите на системата върху жертвите й (учителите в случая). Ясно е казано и ясно съм го казал. Пък вие го отдавайте на моето неверие колкото си искате.
Ангел Грънчаров: Аз съм солидарен с позицията на г-н Ганчев. Учителят е превърнат в жертвено агне, него винят всички за всичко – и всички от него са недоволни. По този начин се пренася вината от болната глава на здравата. Главната причина за създалата се ситуация не е тази, че учителите, видите ли, били лоши и не били правели очакваните от тях „планини от героизъм“, а главната причина е калпавата система, която е поставила всичко с краката нагоре. Учителят хем няма свобода, хем го държат отговорен за всичко, е, така не става.
Ще бъде отговорен за всичко ако му дадете свобода. „Дадете“ е условно казано, свободата не се дава, тя се взема…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s