Начало на разговор за едно от най-коварните предписания на административно-директивната образователна система

Колежката Daniela Kostadinova (преподаваща също като мен философски предмети) попита във Фейсбук нещо, по повод на което възникна разговор по важна тема; ето какво си казахме до този момент, защото за мен лично продължението на разговора крие крайно любопитни изненади:

Daniela Kostadinova каза: Колеги, имам нужда от съдействие: моля ви ако някои има разпределение по „Етика и право“ за 10 клас да ми изпрати. Много ще съм ви благодарна! Благодаря ви предварително!

Ангел Грънчаров каза: Аз имам въпросното разпределение, но то не е казионно и формално, а е, тъй да се рече, творческо, по моето учебно помагало е направено; по него се осмеляват да преподават само ония, които искат истински да допринесат нещо значимо за нравственото развитие на младите, а не само да се представят добре пред проверяващите и пред началството…

Dobrinka Spasova каза: Ако вашето учебно помагало и разпределението е признато, значи уважават вашите разбирания.

Ангел Грънчаров каза: От кой да е признато? От образователната бюрокрация ли? Аз сам не ща нейното признание, щото ако го признае, ще се срамувам от това…

Dobrinka Spasova каза: Ами как работите с него? Нали има общи изисквания да отговаря на някакви общи теми? Не можем да преподаваме коренуване преди да сме взели събиране и изваждане?

Ангел Грънчаров каза: Аз преподавам философски предмети. Философията съществува много по-преди откакто у нас по съветски модел беше пренесена системата, според която някакви чиновници в Министерството решават какво и как да преподават учителите.

Тъй че аз преподавам според постиженията на философията, а не според разпоредбите на чиновниците. Възприел съм по-сигурен критерий. Аз съм този, който решавам какво да преподавам. Следвам това, което философията е постигнала. Не ме интересуват министерските предписания, които е изобретил някой скучаещ министерски чиновник.

Т.н. „ДЗИ“ са нещо вторично, първичното е реалността на философията и аз на нея съм верен. Не съм малоумен да чакам чиновниците да ми кажат кое трябва да правя по-напред и кое – по-късно. Не знам при математиците как е, но ми се чини, че и те трябва да са верни на математиката, а не на разпорежданията на чиновниците за това как трябвало било „правилно“ да се преподава математика…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s