Нов въпрос към Радан Кънев, който се прибавя към предишните, на които той още не намира време да отговори

Вчера си позволих да задам един кратичък въпрос на Радан Кънев, именно този: „Г-н Кънев, защо не предложихте г-н Иван Костов за член на Гражданския съвет на Реформаторския блок?“, по който във Фейсбук се проведе голяма, оживена дискусия, която още не е затихнала. Каквото и да кажа във Фейсбук, което съдържа думата „Костов“, то предизвиква невероятно големи дебати, което много говори за тия, които разбират: Костов има още огромен капацитет като най-зрял и мъдър български политик. Това се знае и признава даже от най-лютите му врагове. Преди седмица зададох един въпрос на председателя на ДСБ Р.Кънев (виж Иван Костов трябва да бъде върнат на лидерския пост в ДСБ!), на който той още не е намерил време да отговори. Днес му задавам още един въпрос, та да може едновременно да отговори и на трите, щото още по-рано му зададох и друг въпрос, по който той, респективно, още мълчи; та ето ми новия въпрос:

Аз още преди Костов да се оттегли заявих писмено, че оттеглянето му е грешка, означава, че ДСБ почва да играе по свирката на ченгетата, щото им сбъдва най-съкровените желания и сънища: Костов да го няма в българската политика…

Като гледам какво прави новото ръководство на ДСБ, организирайки коалиция тип „ранно СДС“, сиреч, тип „шарена циганска черга“, откривам, че, за жалост, изглежда съм се оказал прав. И още един въпрос публично искам да задам на Радан Кънев, нищо че упорито мълчи и не отговаря на предишните ми въпроси:

Г-н Кънев, на какво се крепи пълната Ви увереност, че политиката, която подехте със създаването на т.н. Реформаторски блок може да бъде успешна, да доведе до нещо добро страната; нямате ли в дълбините на душата си съмнение, че може би пък грешите, че може би с тази политика ще унищожите, ще убиете и онова истинско и ценно, което имахме в политиката, именно, имахме Костов и една принципна дясна партия, ДСБ, за която човек с чиста съвест можеше да гласува? А ето сега с „новия си курс“ поставяте твърди избиратели на СДС-ДСБ-Костов като мен пред реалната опасност да няма за кого да гласуват на следващите избори. Та Ви питам: нямате ли известни съмнения, че водената от Вас политика може да доведе до пълен крах не само ДСБ, но и в крайна сметка и многострадалната българска демокрация?

ЗАБЕЛЕЖКА: Ето на това място можете да погледнете още една разгорещена дискусия за Костов, която пламна само от едно случайно изпуснато мое изречение.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Да имахме повече млади хора като Октай Енимехмедов, щях да съм спокоен за бъдещето на България

Гледахте ли интервюто с Октай Енимехмедов? Разбрахте ли докъде сме я докарали вече? Този турчин почита Левски повече от нас, българите, споделя неговата идеология, дори обича и България повече от нас, оказва се, е патриот повече от нас, при това успя да ни даде пример за това, че с въплътеното зло не трябва да се борим само на думи, а и на дело, като капак на всичко разбирам, че в затвора чете Платон и Аристотел (!), ако ми дадете пример за българин, дето прави това в затвора, ще замлъкна, ала много се съмнявам, че има такъв!

Турците могат да се гордеят че имат този млад човек, а ний сме паднали дотам, че имаме… Вольный Сидерович, мекере от класа, дето се преструва на патриот и на националист, ала се вълнува най-вече от пари, от пачки рубли, е, може и евра, но само не долари, е, и добари може, що не?! Е, казвам това, защото се възхитих от този млад човек, няма никакво значение това от какъв етнос е, да имахме повече млади хора като него, щях да съм спокоен за бъдещето на България. Това е мисълта ми, това исках само да кажа, бравос на този младеж!

Дали обаче е участвал в постановка (покушението срещу Доган), това вече не мога да кажа, но ми се чини, че е идеалист, а млад човек, на тия негови години, ако се овладее от идеализъм и романтизъм, може да направи всичко. Вярно е и това, че е рискувал да бъде застрелян на място от бодигардовете на Доган, ала пак направи това, което направи, ето този момент ме вълнува, той според мен е голямата загадка: дали е направил всичко сам, по някакви свои романтични и идеалистични подбуди, или го е сторил по поръчка и дори срещу заплащане?

Пък ето сега разиграва умело нещо като театро, имам, не крия, и такива съмнения, ако някой ми помогне да ги разсея, ще му бъда благодарен…

ЗАБЕЛЕЖКА: Ето тук можете да гледате цялото интервю с Октай, има също и текстови запис на най-важното от казаното от него пред Сашо Диков.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Страна, в която дефиницията за „корупция“ е „далавера, в която не участвам“, агентите на ДС са любимци на нацията!

Прочетох един текст, написан от млад човек, написаното от него силно ме впечатли, затова тук решавам, за да се прочете този текст от повече хора, да публикувам началото тук, в блога си, пък който иска да прочете цялото, да има за това удобен линк:

Nike поколението, младите коври на 21век или първата цигулка на Royal Albert Hall

3 думи делят “вървелата” от “въй въй тъс бавната”. 3 са и словосъчетанията, които делят сегашното, предишното и предхождащото ги – “тъпо”, “тъпо”, “че вдлъбнато”.

Веждите на днешните тийнейджърки все повече заприличват на знака на марката “Nike”, отколкото на нормални женски вежди. Да си “епилирана” е модерно. Битието определя съзнанието. Дават се повече пари за дъвки, отколкото за книги.

Епилаторът се превръща във все по-важна част в ежедневието на момичета, а Андрешко си стои в калта. Където “Instagram” е мерило за красота, красотата на Албена е блян. Където да отидеш до Брюксел в полза на комунистите е нормално, „До Чикаго и назад“ е нищо. Там където силиконови гърди са подарък за бала, палтото на Серафим няма стойност. Където Тони Стораро е първи бард на младежката мъка, Михаил Миков е от “you win” и е председател на българския Парламент.

Там където “най-добрият” журналист в държавата е и най-голямата и проститутка, е същото място където Сергей Станишев се сърди защото изборите били “нечестни”. (Бележка: Той да се сърди за нечестни избори? Преди 89-та сеща ли се как се гласуваше?). Там където “Спиндермаан” “са бие с лошите”, Цвоко си има частна ГДБОП.

Едно общество дълго облъчвано до състояние, в което колкото по-малко знаеш, толкова по-ясни са ти нещата, Делян Пеевски е шеф на ДАНС. В едно общество, в което турчин учи българските депутати на български език, Ахмед Доган е властта.

Във време на Qчеци и Qседмици нация не се формира. Формира се комунизъм. В нация облъчена до такава степен, че извратена до момент на пълен непокизъм, Сергей Станишев е първа цигулка в Royal Albert Hall.

Във време, в което за да свалиш момиче ти трябват само и единствено пари, момиче с израза “Купих си Моторни песни на Вапцаров“ не се привлича. Там където ботушките се измерват в пъти (- Колко даде за тия ботушки? – Два пъти.), девствеността не е мерило. Там където дефиницията за “корупция” е ”далавера, в която не участваш”, агентите на ДС са на ръководни постове. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Най-важното от инвтервюто на Октай Енимехмедов

За читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ препубликувам най-важното от казаното от Октай Енимехмедов в интервюто пред С.Диков:

„Не ми харесва манипулацията, която налага ДПС върху българските турци. Доган е истиски архитект в това нещо през последните 20 години. Според мен те в продължение на години са били изолирани с една цел – Доган да трупа повече гласове за тяхна сметка.“

„… в отдалечените райони хората ги е страх да кажат какво мислят.“

„Доган допуска грешка. Той е човек стратег. Обучаван е за такова нещо, но в тази ситуация неговата преценка е грешна. Той е един от хората, които дърпа конците в политиката. Лютви Местан се изживява като голям оратор, но той залага повече на езика, отколкото на словото.“

„От самата ситуация аз проявих уважение към Доган като човек, отдал се на науките. Но не проявявам уважение към това, което ние младите сме принудени да берем техните плодове от техните работи.“

„Всичко това се отразява на близките ми. Мен ме биха и затова сега очаквам държавата, както върши работа срещу мен – мен гледат да ме обвинят в най-тежкото престъпление, така да си свърши работата и с тези, които ми нанесоха побоя.”

„… неявяването на Доган в съда по делото е проява на неуважение към съдебната власт… определено имам какво да кажа на Ахмед Доган, ако двамата се срещнем очи в очи…“

„Ако беше гръмнал пистолета съм убеден, че имаше по-голяма вероятност аз да бъда убит, отколкото Ахмед Доган да има фатален край, ако беше гръмнал пистолета.”

Запитан какво е прочел в очите на Доган, когато е опрял пистолета в главата на почетния лидер на ДПС, Енимехмедов заяви, че е видял в очите му страх. Той обаче разказа, че пистолетът е бил засякъл още предната вечер и е бил убеден, че с него не е можел да убие Доган. Енимехмедов не пожела да опише своите чувства. Издаде само, че това е било начин да изрази своето недоволство, въпреки че е изпитвал и чувство на риск.

„Аз пожелах това интервю да се осъществи и чрез него да проведа диалог с политиците. Хората сами ще си направят преценка за това какъв човек съм. Това, което пише във вестниците, е нещо, което всеки трябва да го подлага на съмнение”, поясни той. Според него хората трябвало да си задават въпроса защо се пише това нещо и чии интереси се защитават.

„Това е моят стил на изразяване. Не съм имал умисъл да умъртвявам Ахмед Доган. Исках по този начин да изразя своето гражданско недоволство. Той е един от хорлата, които носят отговорност какво се случва в страната.“

„Този газов пистолет съм го закупил от магазин и с идеята, че с него не може да се извърши убийство. Тук хората обръщат внимание на Доган и неговата личност. Докато моите убеждения се доближават повече до идеологията на Левски.“

Запитан каква би била справедливата присъда за неговите действия спрямо Ахмед Доган, той обяви: „Аз съм подговен за най-лошото. Но по-скоро народът трябва да прецени, защото в него се съхранява чувството на справедливост“. Той отрече да изпитва разкаяние за постъпката си и завърши разговора с думите: „Един народ, една държава, една страна, една цел – това е съединението прави силата.“

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.