Най-важното от инвтервюто на Октай Енимехмедов

За читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ препубликувам най-важното от казаното от Октай Енимехмедов в интервюто пред С.Диков:

„Не ми харесва манипулацията, която налага ДПС върху българските турци. Доган е истиски архитект в това нещо през последните 20 години. Според мен те в продължение на години са били изолирани с една цел – Доган да трупа повече гласове за тяхна сметка.“

„… в отдалечените райони хората ги е страх да кажат какво мислят.“

„Доган допуска грешка. Той е човек стратег. Обучаван е за такова нещо, но в тази ситуация неговата преценка е грешна. Той е един от хората, които дърпа конците в политиката. Лютви Местан се изживява като голям оратор, но той залага повече на езика, отколкото на словото.“

„От самата ситуация аз проявих уважение към Доган като човек, отдал се на науките. Но не проявявам уважение към това, което ние младите сме принудени да берем техните плодове от техните работи.“

„Всичко това се отразява на близките ми. Мен ме биха и затова сега очаквам държавата, както върши работа срещу мен – мен гледат да ме обвинят в най-тежкото престъпление, така да си свърши работата и с тези, които ми нанесоха побоя.”

„… неявяването на Доган в съда по делото е проява на неуважение към съдебната власт… определено имам какво да кажа на Ахмед Доган, ако двамата се срещнем очи в очи…“

„Ако беше гръмнал пистолета съм убеден, че имаше по-голяма вероятност аз да бъда убит, отколкото Ахмед Доган да има фатален край, ако беше гръмнал пистолета.”

Запитан какво е прочел в очите на Доган, когато е опрял пистолета в главата на почетния лидер на ДПС, Енимехмедов заяви, че е видял в очите му страх. Той обаче разказа, че пистолетът е бил засякъл още предната вечер и е бил убеден, че с него не е можел да убие Доган. Енимехмедов не пожела да опише своите чувства. Издаде само, че това е било начин да изрази своето недоволство, въпреки че е изпитвал и чувство на риск.

„Аз пожелах това интервю да се осъществи и чрез него да проведа диалог с политиците. Хората сами ще си направят преценка за това какъв човек съм. Това, което пише във вестниците, е нещо, което всеки трябва да го подлага на съмнение”, поясни той. Според него хората трябвало да си задават въпроса защо се пише това нещо и чии интереси се защитават.

„Това е моят стил на изразяване. Не съм имал умисъл да умъртвявам Ахмед Доган. Исках по този начин да изразя своето гражданско недоволство. Той е един от хорлата, които носят отговорност какво се случва в страната.“

„Този газов пистолет съм го закупил от магазин и с идеята, че с него не може да се извърши убийство. Тук хората обръщат внимание на Доган и неговата личност. Докато моите убеждения се доближават повече до идеологията на Левски.“

Запитан каква би била справедливата присъда за неговите действия спрямо Ахмед Доган, той обяви: „Аз съм подговен за най-лошото. Но по-скоро народът трябва да прецени, защото в него се съхранява чувството на справедливост“. Той отрече да изпитва разкаяние за постъпката си и завърши разговора с думите: „Един народ, една държава, една страна, една цел – това е съединението прави силата.“

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s