Да имахме повече млади хора като Октай Енимехмедов, щях да съм спокоен за бъдещето на България

Гледахте ли интервюто с Октай Енимехмедов? Разбрахте ли докъде сме я докарали вече? Този турчин почита Левски повече от нас, българите, споделя неговата идеология, дори обича и България повече от нас, оказва се, е патриот повече от нас, при това успя да ни даде пример за това, че с въплътеното зло не трябва да се борим само на думи, а и на дело, като капак на всичко разбирам, че в затвора чете Платон и Аристотел (!), ако ми дадете пример за българин, дето прави това в затвора, ще замлъкна, ала много се съмнявам, че има такъв!

Турците могат да се гордеят че имат този млад човек, а ний сме паднали дотам, че имаме… Вольный Сидерович, мекере от класа, дето се преструва на патриот и на националист, ала се вълнува най-вече от пари, от пачки рубли, е, може и евра, но само не долари, е, и добари може, що не?! Е, казвам това, защото се възхитих от този млад човек, няма никакво значение това от какъв етнос е, да имахме повече млади хора като него, щях да съм спокоен за бъдещето на България. Това е мисълта ми, това исках само да кажа, бравос на този младеж!

Дали обаче е участвал в постановка (покушението срещу Доган), това вече не мога да кажа, но ми се чини, че е идеалист, а млад човек, на тия негови години, ако се овладее от идеализъм и романтизъм, може да направи всичко. Вярно е и това, че е рискувал да бъде застрелян на място от бодигардовете на Доган, ала пак направи това, което направи, ето този момент ме вълнува, той според мен е голямата загадка: дали е направил всичко сам, по някакви свои романтични и идеалистични подбуди, или го е сторил по поръчка и дори срещу заплащане?

Пък ето сега разиграва умело нещо като театро, имам, не крия, и такива съмнения, ако някой ми помогне да ги разсея, ще му бъда благодарен…

ЗАБЕЛЕЖКА: Ето тук можете да гледате цялото интервю с Октай, има също и текстови запис на най-важното от казаното от него пред Сашо Диков.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s