Явно тази сутрин съвсем ще си загубя времето (вместо да напиша нещо по-сериозно), но попаднах случайно на една крайно нагла манипулативна статия на Петър Волгин (някои подигравателно го наричат „нашият нов Ленин“) с претенциозното манипулативно, сиреч лъжливо заглавие Защо радикалният капитализъм води до радикална деградация?; изглежда въпросният Волгин иска да се прочуе, подобно на съименника си Ленин, и да се представи за нещо като „гениален теоретик“ и затова, изцяло подражавайки на недоразумението Ленин, е скалъпил едно писанийце, в което, ако махнеш лъжите, нищичко няма да остане, ще остане само въздух под налягане или вятър. Прочетох този така манипулативен и нескривано лъжлив текст и се възмутих необичайно; разбира се, мога да опровергая всички до една от „тезите“ на въпросния Волгин-Ленин, но, да ви призная, не ми се рови чак в такива мръсотии, гнусничко е; иначе писаницата на Волгин-Ленин е изцяло в духа на онова отвратително крайно идеологизирано и манипулативно писане, което ние, по-възрастните, помним от ерата на блаженопочиналия комунизъм.
Туй момче, изглежда, имам предвид Волгин-Ленин, е завършило някаква специална школа по скалъпване на комунистически мистификации и лъжи, или пък това, тъй да се рече, си му е природно обременителен „талант“, дължащ се на душевна низост, опороченост, извратеност и на свръхразвита, направо патологична склонност към лъженето. Та понеже все пак има хора на тази земя, които обичаме не лъжите, а само истината, та ми се налага да напиша няколко думи, за да покажа пълната несъстоятелност на твърденията на този така нагъл Волгин-Ленин. Ето една извадка от туй писанийце за да видите как хубаво умее да лъже нашият Волгин-Ленин; лъженето, изопачаването на истината, явно страшно му се удава, как пък едно вярно нещо не написа в тоя въздългичък текст? Ето, порадвайте се на тия шедьоври на лъженето:
… Бясната възхвала на Пазара и на Егоизма – абсолютно необходим, за да си успешен пазарен играч – води до изключително тежки поражения върху човешкото съзнание. Облъчвани непрекъснато с пазарнически идеи, хората свикват с мисълта, че в никакъв случай не бива да се поддават на абсолютно ненужните състрадание, себераздаване, готовност за помощ; приучават се да извършват само такива действия, които са от техен личен интерес и да презират всяко общо действие. И тъкмо този либертариански начин на мислене води до тотална деградация – както морална, така и интелектуална.
И т.н. Все в този дух. Яко увъртане и лъжене пада, свят да ти се завие. Разбира се, ако се поразсъждава поне малко, съвсем минимално, всеки човек ще се открие и осъзнае, че работите стоят всъщност съвсем иначе, обратно на толкова грубата лява мистификация. Примерно, ето как стоят работите, аз тия неща съм ги представил достатъчно убедително в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие „Източниците на достойнството, успеха и богатството“), но и тук ще кажа нещичко, щото ми писна да се лъже чак толкова нагло.
Хората, индивидите, изначално са надарени от Създателя с нещото, наречено свобода. Индивидът и неговата свобода са първичното. Общността, държавата е нещо вторично, производно. Хората са си създали държавата за да обслужва техните интереси, а не да стане сила, която да стои над тях, да ги ръководи, наставлява, контролира, да наказва и да награждава, да взема от едни, за да облагодетелства други и пр. Встъпвайки в отношенията на своята жизнена дейност, индивидите преследват свои цели и мястото, където се разгръща всичко, действително е пазарът. Точно този фактор води до това, че жизнената игра или дейност на свободните индивиди е поставена на една твърда, здрава и морална основа: всеки разчита на своите сили, способности, дарби, инициативи, на своята предприемчивост; никой нищо не чака наготово; никой не ще някой да му се меси в работите, а иска да бъде зачитан като свободен и самодостатъчен, а пък едва на тази основа междуиндивидуалните и общностни отношения могат да стъпят на една наистина здрава, твърда, честна основа.
Индивидите изискват, искат едно: доверие към тяхната способност да се справят с живота си сами. Да работят свободно, да творят, да печелят, да вървят към успеха си. Никой не бива да чака другите да го носят на ръце, да му правят благодеяния, никой няма право да чака всичко на готово или да разчита на милостиня; вярно, има хитреци, които искат да паразитират, да бъдат носени на чуждия гръб, това са именно ония, които се представят, подобно на упоменатия Волгин-Ленин, на противници на пазара, сиреч, на свободата, на личната инициатива; те именно са горещи поддръжници на паразитирането, сиреч, на активната роля на държавата, която щяла да въздава някаква изродена „справедливост“, т.е. да взема от работливите и да раздава на калпазаните, които пък да стоят със скръстени ръце и да ни изнасят прочувствени речи за това колко е хубаво да живеем в „солидарно“, „социално“ и „социалистическо“ общество и пр. Ами добре ще е, разбира се – но само за тях! – да смучат наготово ония блага, в създаването на които те нямат никакво участие, никакъв принос или заслуга.
И ето какво излиза по „логиката“ и на тоя нашия Волгин-Ленин, и също по „логиката“ на оня, на истинския Ленин: че било много „честно“ и „морално“ да се устрои под диктата на вездесъщата държава едно общество, в което левите лумпени и калпазани необезпокоявано ще паразитират, а пък ний, баламите, ще работим, ще създаваме блага, от които ще се ползват разните му там хитреци-паразити, именно „умници“ и „теоретици“ като Волгин-Ленин, които ще ни убеждават колко „добре“ и „правилно“ е агнетата да бъдат изяждани от ненаситните вълци, или пък от разните му там партийни секретари и прочие комунистическа напаст, която още си жали за „добруването“, което наистина имаше при комунизма.
Та видите ли докъде се стига: пазарът, свободния пазар, който е предпоставка за една напълно честна игра на свободни индивиди, на предприемачи и творци, който е основата за едно съвсем справедливо състезание на активните, предприемчиви и дейни индивиди, по „логиката“ на разните му там Лениновци и Волгиновци, бил, видите ли, „източник на всички пороци“, а пък паразитирането, смученето на чужди блага и пълната експлоатация на резултатите на чуждия труд било, видите ли, „социално справедливо“, „добро“, „честно“ дори „хуманно“ – представяте ли си за каква умствена, нравствена и духовна изроденост става дума при такива позакъснели пропагандатори на комунизма като тоя Волгин?! Които искат да залъгват точно нас, дето се насладихме донасита на „прелестите“ на комунизма, дето имахме възможността да изпитаме цялата отровна сладост на комунизма и едва оцеляхме от зверската експлоатация, на която подложи целия народ това дивашко общество! Е, разбира се, тия хвалебствия за комунизма при нас точно не могат да минават, но, види се, има малоумници, които се поддават на приказките и лъжите на разните му там Волгиновци, Лениновци и Вучковци, все глашатаи на една толкова абсурдна „реабилитация“ на комунизма като част от течащата пред очите ни рекомунизация.
Няма смисъл повече да анализирам тъпоумията Волгинови, просто излишно е. Мен ми се ще тоя Волгин да ми падне ей-така, на живо, та в една дискусия да се сблъскам с него, ама той от такива като мен най-старателно се пази, затуй в предаванията си кани предимно бетонни комунистически глави като него самия. А ето, прочее, и един друг коментар от мислещ човек, една дама, която е написала под излиянието на Волгин-Ленин следните толкова уместни думи:
Lydia Staikova: Господин Волгин, този път няма да си изгубя времето да прочета цялото Ви писание. Може да не сте запознат от първа ръка с либертарианството, а може и да се кривите душата. Не се наемам да гадая. Просто искам да уточня, че либертарианците не са против солидарността, взаимопомощта, подпомагането на слабите, а са против това държавата да ЗАДЪЛЖАВА когото и да било да бъде солидарен и да помага. Те смятат, че това е въпрос на личен избор. В една пазарна икономика (била тя и най-радикалната, каквото и да значи това) никой не може да забрани на групи хора да живеят в комуна, в съвсем непазарни отношения помежду си. Те са свободни да направят своя избор – така, както го правят живеещите в кибуци в Израел.
Аз не зная за капиталистическа държава, която забранява подобни неща. Вие знаете ли? Предполагам, че Ви е известно, че в пазарните икономики не е забранена филантропията, нито пък етичното поведение. Аз лично споделям идеите на либертарианството и съвсем лично и доброволно помагам със собствени средства на слабите, за които толкова милеете. Вие лично правите ли това? Смущават ме претенциите на хора със социалистически възгледи, които настояват, че държавата трябва да се грижи за слабите, че от богатите трябва да се взема колкото се може повече НАСИЛА, а в същото време самите те не поемат никаква инициатива да помогнат на когото и да било – ей така от добро сърце. За каква етика става въпрос?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 