Парламентарните партии извършват покушение срещу демокрацията и подготвят почвата за хаоса, за тиранията на хищниците!

Т.н. „гербоваци“ в тази тежка ситуация, в която се намираме, продължават дето седнат и дето станат да плюят най-вече… костовистите; даже забравят, че трябва да се представят за „антикомунисти“ и без да искат се издават, показвайки си дълбокота си комунистическа същина: най-силно и от сърце мразят костовистите, именно истинските десни, истинските антикомунисти! Ето какво се наложи да отвърна на един такъм нагъл гербовако-милиционерски и ченгесарски агитатор:

Болни от злоба хора сте, другари милиционери, разсипахте младата ни демокрация, хем сте некадърни, хем злобни, хем вредни, хем сте лъжливи! За „десни“ ще ми се представят те, ментета с ментета, страшна ченгесарска напаст, това сте вие! Е, успяхте да излъжете милион българи, ала горчиво ще се разплащате за тия лъжи, за кражбите ви пък да не говорим; а че ликвидирахте демокрацията ни, това си е грях, за който отделно ще си платите!

В тази връзка тук ми се ще да цитирам нещичко от превъзходната и много вярна статия под заглавие Така се разпадат държавите и идват хищниците, която прочетох току-що в ДНЕВНИК; неин автор е Евгений Дайнов; тя заслужава да се прочете цялата, но ето един-два-три откъса:

… Поведението на ГЕРБ, отказващ да влиза в парламента, за да отстоява собствения си вот на недоверие, както и поведението на БСП/ДПС, обявяващи кворум след броенето не на регистрирани депутати, а на телеса в залата – всичко това е стъпка в посоката на пушките. Няма съгласие по спазване на правилата – а значи, няма съгласие по причината правилата да бъдат спазвани, т.е. да няма пушки по улиците.

Помислете. Щом не се спазват правилата за най-важния акт на един парламент – провеждането на вот на недоверие – защо да има спазване на правилата по по-маловажни парламентарни въпроси? Защо, например, да има кворум? Защо опозицията да ходи на работа? Защо изобщо някой да ходи на работа в Народното събрание? Защо, в крайна сметка, който и да е да спазва каквито и да е закони, гласувани от парламента, щом на никой не му пука за спазването на правилата, по силата на които законът е произведен и само по силата на които може да заработи?

… Как може да не признаваш парламент? Можеш да не признаваш резултати от избори, можеш да не признаваш правителство, може да искаш оставката на председателя на Народното събрание – но ако не признаваш парламента като такъв, значи призоваваш споровете да не се решават нито в него, нито – с думи. Искаш да се спори някъде другаде и с друго въоръжение.

Така се разпадат държавите. По света ги има много и стават все повече. Но някаква власт винаги има. Там, където държавата се разпада, на освободеното място идват хищниците – точно онези, от които, за да се пазят хората правят държави.

… Разпадът на държавата и разпадът на демокрацията се събраха в едно. Народното събрание, от последна защитна преграда пред хаоса и насилието, се превръща в пръв техен помощник. Всички парламентарни партии са замесени.

Противовесите – съдебна система, традиционни медии – са отдавна превзети от хищниците, които само чакат да паднат последните колове от оградата на държавата, за да нахлуят в нашите улици, нашите квартали и нашите домове и да опоскат всичко.

Съпротивата срещу хаоса се поддържа само от „протестърите“ и от шепата свободни „нетрадиционни“ медии. Представителите на народа, ходещи (респективно – не ходещи) на работа в Народното събрание предадоха избирателите си, държавата си и демокрацията си. Те са, ни повече, ни – по-малко, изменници на Републиката. Тази именно измяна виждаме в т.нар. цирк покрай вота на недоверие.

… Или партиите в парламента спират – незабавно – измяната на Републиката и вкупом се втурват да поправят стъпканото от тях; или трябва да бъдат наказани по съответния начин от гражданите на Републиката.

Изборът е техен. Нещото, за което нямат избор, е – ОСТАВКА. Искането на оставката вече не е просто морален акт, нито пък – търсене на начин да се отпуши в рамките на демократичните процедури възможността за почтено ново управление. Оставката е вече въпрос на оцеляване на Републиката. Оставката – това е сработването на инстинкта на нацията за самосъхранение.

Или има правителство на Орешарски, подкрепяно по този начин в този парламент – или има Република. Трето не е налично.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s