Не може да няма изход, по дяволите: останаха ли изобщо мъже в тази страна??!

Много обичам да наблюдавам хората в метрото. Отдавна твърдя, че антропологията е много важна наука. Мисля си, че вече безпогрешно разпознавам различните типологии.

Напоследък с предимство наблюдавам мъжете. С тъга констатирам, че те изглеждат много унили и много отчаяни. Наблюдавам ги защото по тях съдя за отчайващото поколение след поколение. Не съм ли права – мъжът (бащата) в семейството би трябвало да е този, който вдъхва увереност и чертае посоката и сигурността на семейството. А какво виждам – мъже с отчаяни погледи. Прегърбени. Недружелюбни. Все по-често агресивни. Работещи за пари, покриващи минималния минимум за издръжката на семейството си.

Това – няма как – ги превръща в комплексирани същества, обзети от омраза към обкръжаващите ги. В най-цивилизования случай избиват агресията си в скандали със съседите си и с хората около тях. В по-грубите – жените им „ядат” бой и скандали ежедневно. Децата им търпят до време и… непременно изчезват по пътя си, още по-озлобени и още по-агресивни.

Разсъждавам за всичко това защото имам такъв въпрос: ако българските мъже, докарани до унижението на женски заплати, че и по-малко, продължават да търпят това извращение, кой, по дяволите, ще излезе и ще каже ПИСНА МИ! и ще омете цялата тази нагла управляваща сбирщина???!!! Кога, в кой период от българската история жени вместо мъже са правили революции?! Как е възможно здрави, нормални българи да продължават да търпят този гнет, който души държавата ни и всичко нормално в нея?! Кой ако не мъжете в тази държава ще се вдигне – за да са бие за бъдещето на децата си???!!!

Не разбирам, наистина не разбирам: що за овчедушие е обзело живота ни??? Защо продължаваме всички, и най-вече мъжете ни в тази държава, да търпим това, което се случва?!? Оглупяхме ли? Обезумяхме ли?! Възможно ли е наистина да ни се случва всичко това???

Не може да няма изход, по дяволите! Не може да не са останали мъже в тази страна!

Написа: Galina Slaveeva

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Понеже сме много пристрастени към лъжата и към тарикатлъците, точно на това основание сме и най-несвободни, най-унизени, най-бедни също

Вчера написах едно изречение във Фейсбук, около което се проведе интересна дискусия; ето самото изреченийце, а по-долу съм подбрал и най-важното от самата дискусия (изхвърлих само откровените простотии), ще ми се тя да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Масовият българин излиза на улицата да протестира само когато му отнемат хлебеца; докато има хлебец и сирене (сланинка) не излиза, ако ще да го теглиш с буксир…

Благовест Ганев: Идва и това време…

Peter Patrikov: Какви гадини са масовите българи, а? Така да ви провалят протестите!

Иван Сухиванов: Масовият българин за нищо не става, тарикатлък и простотия; четете Ботев и ще видите отвращението му от т.нар. „народ“.

Ангел Грънчаров: Ето този Patrikov е пример за това колко струва т.н. „масов българин“…

Капка Вачева: Даже и тогава не му се случваше. Висяха на опашките за „каквото докарат“…

Лъчезар Лачев: Патриковци набиват филии с мас! За какво им е да ходят да протестират?!

Tanka Hepova: Що за простотия, масови българино, чел недочел?!

Tatyana Koleva: Мисля, че е важно да сме наясно срещу какво протестираме, когато го правим, нали, Ангеле?

Maria Vassileva: Докато такива като Татяна размислят, докато средностатистическия има хляб и кисело мляко… докато се оглеждаме кой какво прави и къде какво става, държавата ще изчезне. РАЗБИРАТЕ ЛИ? Само тези на протеста са останали нормални хора.

Venik Georgiev: Ангеле, Ангеле, плащат ти за да манипулираш хората! И ти ли мразиш народа български!? Трагедия, народ продава народа си за пари.

Ангел Грънчаров: Тавариш, когато се казват някои истини, това не е манипулиране; когато се лъже се манипулира, понял меня?

Peter Yosiphov: защо коментарите под постовете на Ангел Грънчаров често се ожесточават емоционално, а интелектyално се свеждат до ниво на – кое детенце батко му е по-голям тарикат? Тц, тц, тц… чета коментари като „ще те сритам“, „заминаваш в клоаката“ и т.н.

И какъв е смисълът от тях тогава? Да се озлобим и да си развалим настроението в петък, че да ни държи целия уикенд?

Ангел Грънчаров: Защото сме уникална страна, в която се смята, че от истината… боли. Затова. Тя била, видите ли, „жестока“. По цял свят смятат, че истината е целебна, че тя лекува, че е ценност, само у нас е наопаки…

Kaloyan Radomirov: Масовият българин си мрънкя за соц-а.

Peter Yosiphov: А аз вярвам, че истината освобождава. Йоан 8:32: „… и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“. Ако съзнаваш истината за каквото и да било, то тогава неговата промяна е в ръцете ти… така да се каже. Макар и в цитата да става дума за конкретна истина… според мен.

Както и да е, абсолютно съм съгласен, че така да се каже… не можеш да нараниш човек с истината.

Иначе по темата… тъжното е, че не само масовият българин е така. И понеже съм на библейска тема и знам, че и вие сте вярващ човек… в Откровението има прекрасен цитат за един такъв, който не е протестирал когато пред очите му се е извършвало беззаконие за да си запази хляба и богатството… И не е взимал никаква позиция, а е бил… както пише – нито топъл, нито студен: Откровение 3: 15

„Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.
16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш“

Ангел Грънчаров: Става дума за Истината, която носи учението на Христос, но това положение важи и за всяка друга истина; истината освобождава. А лъжата поробва. Българите, понеже сме много пристрастени към лъжата – включително и към лъжата за самите себе си, за това какви сме ние самите: живеем си със страшни, с невероятно бабаитски илюзии относно себе си – точно на това основание сме и най-несвободни, най-унизени, най-бедни също. На свободата си човек дължи всичко, несвободните заради лъжите, в които са се оплели, няма да постигнат нищо…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…