Поредица от крайно неудобни въпроси към Бойко Борисов, които си позволих да му отправя на неговата страница във Фейсбук

От известно време съм „приятел“, вярно, само фейсбуков, на… Бойко Борисов. Да, стана така, че се „сприятелихме“ с него. Някои ме укориха, че, бидейки негов критик, съм му протегнал ръка, че съм изневерил на принципите си, но както и да е, аз съм изследовател, готов съм да понеса какви ли не укори в името на установяването на истината. Та в тази връзка току-що си позволих да отправя към г-н Борисов следната поредица от крайно неудобни въпроси към него; той на страницата си беше написал един кратък коментар, по повод на който аз пък се счетох за длъжен да му напиша следното; ето, четете:

Г-н Борисов, Вие сам се самопрецакахте да не сте повече във властта, знаете ли защо? Ами защото в предишния Парламент се сдружихте с Волен Сидеров и с Яне Янев, също така си пазарувахте депутати, ала не пожелахте да протегнете ръка за сътрудничество с другите две десни и при това сестрински партии на ГЕРБ по ЕНП, имам предвид СДС и ДСБ. Това беше най-голямата Ви грешка, за която ето сега плащате. Ако си имахте тогава едни честни и партньорски отношения със СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, сега щяхте пак да имате партньор, пак щяхте да управлявате. При това те щяха да възпрат от много от глупостите, които свършихте в предишния си мандат. Но не, Вие не само не пожелахте да установите едни честни и принципни партньорски отношения със СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, но и като капак на всичко направихте всичко, което е по силите Ви, за да разбиете тази СИНЯ КОАЛИЦИЯ, т.е. тя да не влезе в настоящия Парламент. Постигнахте си целта, ГЕРБ стана „единствена дясна партия“, но ето, сега няма с кой да се коалирате и да управлявате.

Схващате ли тази своя ужасна грешка? Признавате ли я? Готов ли сте да се покаете за нея? Признавате ли се, че се самопрецакахте по един великолепен начин? Поемате ли отговорността за гаднярското, а аз бих си позволил да кажа даже и за мутренското си отношение към десните партии в предишния Парламент? Готов ли сте за в бъдеще да не допускате подобна грешка, т.е. готов ли сте да установите с РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК едни принципни, честни, партньорски отношения в името на доброто на България? Задавам Ви този въпрос съвсем сериозно, много ми е интересна реакцията Ви. Предварителна благодаря за отговора (или за неотговора, който обаче също много ще ми каже). Бъдете здрав!

А ето какво написа Б.Борисов в своята страница във Фейсбук, по повод на което моя милост написа горното:

Днес се срещнах с младежите на ГЕРБ от Хасково, Пловдив, Кърджали и Стара Загора. Обясних им защо тройната коалиция нямат право да говорят от името на суверена. За първи път ние спечелихме изборите веднага, след като бяхме управлявали един мандат, за втори път българите ни повериха управлението на държавата. И сега, лидерите на БСП, ДПС и „Атака“ пред обществото твърдят, че са различни, но всъщност командният им център е един и управляват заедно. Аз всеки ден се питам – как Сергей Станишев има морал да говори, че е победител, след като е докарал България до това положение? Тези хора нямат нито морал, нито силата да си признаят или страдат от делюзия, за да говорят подобни лъжи всеки ден, аз друго обяснение нямам. Не е възможно да излизаш и да казваш, че си спечелил, когато не си първи и ние го доказахме и с изборите във Варна, и преди две седмици в Гърмен имаме 2500 гласа, което е повече от миналите избори, и в червения бастион Трън ги бихме още на първия тур. В медицината това състояние на Станишев може да се обясни само със заболяване, при което човек вярва в нереални факти – делюзия. — Хасково (8 снимки)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.