Симптом за това, че вече сме на път да станем свободни, истински свободни

Бареков, да, „капутът Береков“ (по дефиницията на Б.Борисов) представяте ли си, щял да става… политик, него при това дори го гласели за нещо като „нов месия“, за „нов пръв оправяч“ на нацията ни, смятали, че той с успех щял, видите ли, да повтори подвига на Боко Борисов или ако пък не успее да повтори неговия титаничен подвиг (та Боко от прост бодигард, от мутра и от бивш бандит стана премиер-министър на България!), щял поне да повтори подвига на Сидеров, дето се намърда в Парламента от една телевизия, където беше най-презряна „журналистическа“ пачавра, стана „политик“, та успя ако не друго то поне да си осигури старините с парички, той натрупа доста пачки; та сега само Бареков, видите ли, щял да повтори тия подвизи и да ни оправи, представяте ли си?!

За това нещо, дето се случва пред очите ни, именно, че кукловодите най-нагло ни тикат и ни натрапват тоя, по думите на Б.Борисов, „капут Бареков“ за нов оправяч на нацията ни, мога да кажа следното:

Тия кукловоди, дето дават луди пари за „проекта Бареков“, явно са си загубили съвсем акъло щом пръскат съвсем нахалост парите си; щото, простете, от лайно просто няма как да се направи торта или баница, подходяща за ядене; щом като тия кукловоди, явно, са превъртели дотам че да заложат на Бареков, то това означава, че вече са в пълна безизходица, в пълно безсилие, в пълно отчаяние, което пък е симптом, че като едното нищо ние, гражданите, можем да се освободим от игото на ченгесариата и на мафията – ако натиснем още малко, ако се понадигнем още малко, ако подкрепим протестите, ако си намерим достойни лидери, излъчени от средите на гражданството и на протестиращите.

Това е положението, този извод си правя, работите не вървят съвсем на зле, просветлява се вече, но от нас, само от нас самите, гражданите, зависи какво ще бъде! От никой друг, от нас самите зависи.

Това всъщност е доказателство, че вече сме на път да станем свободни. Истински свободни. Дано и този път не се опозорим обаче…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s