Демокрация в истинския й смисъл има в онези общества, в които има критична маса от мислещи свободни индивиди-личности

На едно място във Фейсбук се проведе кратичка обмяна на мнения за демокрацията, която, чини ми се, е добре да бъде изнесена на по-преден план – понеже засяга важни, принципни неща. Ето какво си казах с един човек, за който думата „демокрация“ е станала ругателна, ето какво си казах с един антидемократ, с един свободомразец:

Николай Дренчев: Колкото повече нови проекти на кукловодите – толкова повече се демаскира същността и механизмите на болшевизма (демокрацията).

Ангел Грънчаров: Простете, но да се поставя знак на равенство между болшевизъм и демокрация означава, че тоя човек или просто не знае за какво говори, или пък че съзнателно изопачава нещата; комунизъм и демокрация са противоположности, сиреч, антоними…

Николай Дренчев: Благодаря за подхвърлената топка: болшевизмът (демокрацията) представлява тотално господство на 0,1% – олигарси и собственици на средства за пропаганда, чрез гласовете на критична маса оскотели гледачи на телевизия лапачи на мухи и получатели на дотации от бюджета, върху живота, имота, здравето, парите и децата на умните, работните, грамотните и имотните. На разпозналите себе си в тази ситуация: честито!

Ангел Грънчаров: Това са глупости… просто не знаете какво е демокрация, или, още по-лошо, мразите свободата, а по този начин мразите и демокрацията; демокрацията е политическата форма на свободата. Комунизмът-болшевизмът като най-зъл враг на свободата е и най-зъл враг на демокрацията. Демокрация в истинския й смисъл има в онези общества, в които има критична маса от мислещи свободни индивиди (личности), за които гледането на телевизия не може да е някакъв опиум, т.е. не може да доведе до пораженията, които се очакват.

Не е лесно да се зароди и да заживее в съзнанията автентична демократична култура у населението на една страна, изстрадала комунизма като нашата. Затуй и имаме толкова много псевдо, ерзац и менте форми и изражения. Но това не значи, че трябва да станем принципни врагове и на свободата, и на демокрацията, щото тяхната алтернатива е една: тиранията, несвободата.

А „умните, работните, грамотните и имотните“ какво правят, когато някакви си мошеници се разпореждат така с талантите им – и държат в подчинение страната? Заети са да лапат мухи ли? 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Демонизирането, насърчаването на борбата с призраци, с бесове и пр. в политиката означава, че някой иска да ни върне в детския стадий на развитието ни, т.е. иска да ни направи малоумни

В телевизионно интервю, дадено вчера, Иван Костов си позволи да каже нещо, което пак „разлая кучетата“, а именно, че Делян Пеевски е демонизиран и партиите не би трябвало да се занимават с него, а с политика. Веднага в свой коментар политологът О.Минчев на тази основа заподозря Костов да не е близък с картела, с корпоративно-търговския картел, който в момента ни управлява. Във връзка с изказването на Костов председателят на ДСБ Р.Кънев пък се опита да реплики Костов, но така, че никой не можа да разбере какво всъщност иска да кажа. „Демонизирането“ в политиката, заради което всъщност си отиде от политиката и самият Костов, е интересен проблем, по който скоро може би нещичко ще напиша, но ето сега-засега краткия коментар, който по този повод написах във Фейсбук преди малко:

Костов вчера в интервюто си каза „Да не демонизираме тоя или оня…“, и ето, веднага възникна фейсбук-група „Да демонизираме!“, създадена от хора, мразещи Костов, които се чувстват длъжни да правят всичко наопаки на онова, което Костов каже. Да, обаче не се замислят поне за това: ако в политиката и в народния, в обществения живот се демонизира и почнем да се борим с демони, с бесове и с призраци, то това означава, че пропускаме да се занимаваме с онова, което реално ни пречи, което реално ни спъва като страна да вървим към едно по-добро бъдеще.

Демонизирането е характерно за един, да го наречем, средновековен етап в развитието на съзнанието, тогава именно хората са се борили с демони, вярвали са, че има демони, че има призраци, бесове, духове, върколаци, вампири. В днешно време обаче само децата се впечатляват от такива приказки.

Говоренето за демони, демонизирането, борбата с призраци, с бесове и пр. в политиката означава, че някой иска да ни върне в детския стадий на развитието ни. Т.е. иска да ни направи малоумни. Да, вероятно в сферата на демокрацията, на развитието на демократичното съзнание на народа ние още сме в детския и дори в младенческия етап, щом толкова много хора не само вярват, че има демони и бесове, но и се чувстват длъжни да се борят с тях.

Костов просто ни препоръча да се занимаваме с нещо по-практично и реалистично от това да демонизираме, да гоним демони и призраци, и пак скокнаха да го оплюват: „Сакън, тоя изверг Костов иска да ни вземе демоните и призраците, искаме си ги обратно!“.

Така аз разбирам умственото ниво на тия, които създадоха групата „Да демонизираме!“ и призовават повече хора да се включат в нея. Те се намират на един съвсем детски етап в развитието на своето гражданско и политическо (демократично) съзнание…

И още нещо да кажа: „демон“, представете си, бил… Пеевски!!! То с просто око се вижда, че е най-обикновен шопар, а някои го определят изискано и възвишено като… демон! Откъде-накъде?! Демоните ще възроптаят срещу това тяхно принизяване и приравняване със свинете.

Каквито са ни демоните, такива сме, изглежда, и самите ние. Свинете си имат свински демони, възхищават се от демони с шопарски образ, на демони в образ на шопари…

Да, демонизирането, насърчаването на борбата с призраци, с бесове и пр. в политиката означава, че някой иска да ни върне в детския стадий на развитието ни, т.е. иска да ни направи малоумни.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…