Демокрация в истинския й смисъл има в онези общества, в които има критична маса от мислещи свободни индивиди-личности

На едно място във Фейсбук се проведе кратичка обмяна на мнения за демокрацията, която, чини ми се, е добре да бъде изнесена на по-преден план – понеже засяга важни, принципни неща. Ето какво си казах с един човек, за който думата „демокрация“ е станала ругателна, ето какво си казах с един антидемократ, с един свободомразец:

Николай Дренчев: Колкото повече нови проекти на кукловодите – толкова повече се демаскира същността и механизмите на болшевизма (демокрацията).

Ангел Грънчаров: Простете, но да се поставя знак на равенство между болшевизъм и демокрация означава, че тоя човек или просто не знае за какво говори, или пък че съзнателно изопачава нещата; комунизъм и демокрация са противоположности, сиреч, антоними…

Николай Дренчев: Благодаря за подхвърлената топка: болшевизмът (демокрацията) представлява тотално господство на 0,1% – олигарси и собственици на средства за пропаганда, чрез гласовете на критична маса оскотели гледачи на телевизия лапачи на мухи и получатели на дотации от бюджета, върху живота, имота, здравето, парите и децата на умните, работните, грамотните и имотните. На разпозналите себе си в тази ситуация: честито!

Ангел Грънчаров: Това са глупости… просто не знаете какво е демокрация, или, още по-лошо, мразите свободата, а по този начин мразите и демокрацията; демокрацията е политическата форма на свободата. Комунизмът-болшевизмът като най-зъл враг на свободата е и най-зъл враг на демокрацията. Демокрация в истинския й смисъл има в онези общества, в които има критична маса от мислещи свободни индивиди (личности), за които гледането на телевизия не може да е някакъв опиум, т.е. не може да доведе до пораженията, които се очакват.

Не е лесно да се зароди и да заживее в съзнанията автентична демократична култура у населението на една страна, изстрадала комунизма като нашата. Затуй и имаме толкова много псевдо, ерзац и менте форми и изражения. Но това не значи, че трябва да станем принципни врагове и на свободата, и на демокрацията, щото тяхната алтернатива е една: тиранията, несвободата.

А „умните, работните, грамотните и имотните“ какво правят, когато някакви си мошеници се разпореждат така с талантите им – и държат в подчинение страната? Заети са да лапат мухи ли? 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s