От Иво Инджев
Чух тази сутрин по официозната ТВ7, че е срам за журналистиката Сашо Диков да разполага с документи в защита на президента Плевнелиев, които (вероятно) са му дадени от самия Плевнелиев. При други обстоятелства може би щях да се съглася. Но хайде да си припомним кой и какво наистина олицетворява срама за българската журналистика в тази корпоративна война…
Срам е да се правиш на журналист, защитаващ какви ли не ценности – от Българската православна църква до свободата на словото – след като си показан в цял ръст да пееш цинизми и да се държиш неприлично с нещо дървено, стърчащо от гащите ти, което тикаш в устата на подобни същества от женски пол.
Срам е да врещиш сватбарски „Да живее БПЦ!” в националния телевизионен ефир, сякаш си на мач и славиш любимия си отбор.
Срам е да защитаваш президента (Първанов) от един журналист, който току що си е загубил работата заради зададен въпрос за имотното му състояние и отгоре на всичко да участваш в задочната разправа с този журналист в същата тази телевизия.
Срам е да призоваваш своя кумир, главния секретар на МВР Бойко Борисов, да не се церемони с някакви си закони, а направо да арестува наред всеки, който му се вижда престъпник.
Срам е да късаш вестници в поверения ти корпоративен ефир само защото те са свързани с конкуренцията – па макар и тази конкуренция (също) да няма ангелски образ.
Срам да е да участваш в управленския натиск срещу въпросните медии със системно омаскаряване на техните собственици, а после да се криеш и да „забравиш” този срам в момента, когато операцията по обслужването на властовия шантаж приключи успешно с продажбата на въпросните издания (неизвестно на кого и до днес).
Срам е да заплашваш протестиращи земеделци, че лично ще им палиш тракторите и ще им режеш гумите, защото ти пречели да идваш спокойно на работа.
Срам е да се подмазваш години наред на силния човек в държавата, с когото свойски си мериш мускулите в студиото си (нали ти е кумувал в кметския си кабинет, що да не фамилиарничиш гордо пред публиката), а в мига, когато силният стане слаб – да му скачаш с двата крака върху главата.
Срам е да се поливаш с френско шампанско в курорт за милиардери в Сан Тропе и най-безсрамно да си публикуваш снимките по гол търбух (за народа глух, както казва Радой Ралин), след което цинично да се хилиш от екрана с аргумента, че можеш да си го позволиш.
Срам е да се къпеш в богатство, придобито от журналистически слугинаж.
Срам е точно такъв богаташ да застава в позата на говорител на бедните, угнетените и беззъбите.
Срамно е да спускаш на подчинените си списък със забранените за показване в поверената ти телевизия български коментатори, след което да си измислиш предаване със заглавие „България без цензура”.
Срамно е да се наричаш „бивш журналист” само седмици, след като за стотен път си заявил от екрана на поверената ти телевизия, че си най-великият журналист в България.
Срам е да си участвал многократно в полицейско-прокурорските акции с изпреварващи и съпътстващи телевизионни колаборации по поръчка на предишната власт срещу посочени и посечени от нея лица, а след това да искаш прокурорите да ти обърнат внимание на призивите да арестуват същите онези поръчители на предишните ти слугински изяви.
Срам е с всичко това да срамиш журналистическата професия.
Срам е точно такъв човек да се прави на разобличител на когото и да било, защото раницата на срама на гърба му е пълна с такова зловоние, че всеки нормален човек би предпочел да стои далеч от него не само със запушен нос, но и със запушени уши.
Срам е да надграждаш лъжите си с нови лъжи: най-напред Плевнелиев бил прал пари, после вината му се оказа „рушвет”, преформулирана след това в обвинение за плащане в брой по сделка с имот (и т.н. до пълното самоомаскаряване на приносителя на цукалото с лъжи).
Срам е да си лъжливо журналистче, което изпълнява вълчата заръка да крещи „вълк, вълк в кошарата” с цел никой вече да не вярва на алармената система, каквато би трябвало да е журналистиката срещу глутницата, наденала златното руно на своя храненик.
Срам е името му да бъде споменавано тук, поради което ви го спестявам.
P.S. Ако може да понесете още по темата, ето за какво конкретно става дума: Безумни инсинуации на Бареков
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 