От Иво Инджев
Чух тази сутрин по официозната ТВ7, че е срам за журналистиката Сашо Диков да разполага с документи в защита на президента Плевнелиев, които (вероятно) са му дадени от самия Плевнелиев. При други обстоятелства може би щях да се съглася. Но хайде да си припомним кой и какво наистина олицетворява срама за българската журналистика в тази корпоративна война…
Срам е да се правиш на журналист, защитаващ какви ли не ценности – от Българската православна църква до свободата на словото – след като си показан в цял ръст да пееш цинизми и да се държиш неприлично с нещо дървено, стърчащо от гащите ти, което тикаш в устата на подобни същества от женски пол.
Срам е да врещиш сватбарски „Да живее БПЦ!” в националния телевизионен ефир, сякаш си на мач и славиш любимия си отбор.
Срам е да защитаваш президента (Първанов) от един журналист, който току що си е загубил работата заради зададен въпрос за имотното му състояние и отгоре на всичко да участваш в задочната разправа с този журналист в същата тази телевизия.
Срам е да призоваваш своя кумир, главния секретар на МВР Бойко Борисов, да не се церемони с някакви си закони, а направо да арестува наред всеки, който му се вижда престъпник.
Срам е да късаш вестници в поверения ти корпоративен ефир само защото те са свързани с конкуренцията – па макар и тази конкуренция (също) да няма ангелски образ.
Срам да е да участваш в управленския натиск срещу въпросните медии със системно омаскаряване на техните собственици, а после да се криеш и да „забравиш” този срам в момента, когато операцията по обслужването на властовия шантаж приключи успешно с продажбата на въпросните издания (неизвестно на кого и до днес).
Срам е да заплашваш протестиращи земеделци, че лично ще им палиш тракторите и ще им режеш гумите, защото ти пречели да идваш спокойно на работа.
Срам е да се подмазваш години наред на силния човек в държавата, с когото свойски си мериш мускулите в студиото си (нали ти е кумувал в кметския си кабинет, що да не фамилиарничиш гордо пред публиката), а в мига, когато силният стане слаб – да му скачаш с двата крака върху главата.
Срам е да се поливаш с френско шампанско в курорт за милиардери в Сан Тропе и най-безсрамно да си публикуваш снимките по гол търбух (за народа глух, както казва Радой Ралин), след което цинично да се хилиш от екрана с аргумента, че можеш да си го позволиш.
Срам е да се къпеш в богатство, придобито от журналистически слугинаж.
Срам е точно такъв богаташ да застава в позата на говорител на бедните, угнетените и беззъбите.
Срамно е да спускаш на подчинените си списък със забранените за показване в поверената ти телевизия български коментатори, след което да си измислиш предаване със заглавие „България без цензура”.
Срамно е да се наричаш „бивш журналист” само седмици, след като за стотен път си заявил от екрана на поверената ти телевизия, че си най-великият журналист в България.
Срам е да си участвал многократно в полицейско-прокурорските акции с изпреварващи и съпътстващи телевизионни колаборации по поръчка на предишната власт срещу посочени и посечени от нея лица, а след това да искаш прокурорите да ти обърнат внимание на призивите да арестуват същите онези поръчители на предишните ти слугински изяви.
Срам е с всичко това да срамиш журналистическата професия.
Срам е точно такъв човек да се прави на разобличител на когото и да било, защото раницата на срама на гърба му е пълна с такова зловоние, че всеки нормален човек би предпочел да стои далеч от него не само със запушен нос, но и със запушени уши.
Срам е да надграждаш лъжите си с нови лъжи: най-напред Плевнелиев бил прал пари, после вината му се оказа „рушвет”, преформулирана след това в обвинение за плащане в брой по сделка с имот (и т.н. до пълното самоомаскаряване на приносителя на цукалото с лъжи).
Срам е да си лъжливо журналистче, което изпълнява вълчата заръка да крещи „вълк, вълк в кошарата” с цел никой вече да не вярва на алармената система, каквато би трябвало да е журналистиката срещу глутницата, наденала златното руно на своя храненик.
Срам е името му да бъде споменавано тук, поради което ви го спестявам.
P.S. Ако може да понесете още по темата, ето за какво конкретно става дума: Безумни инсинуации на Бареков
