Ето как скастрих тази сутрин Бойко Борисов – щото не знае какво приказва!

Бойко Борисов – понеже вече с него сме „френдове“ във Фейсбук! – виждам, че е написал на страницата си в тази социална мрежа едно патетично, но странно и дори куриозно възванийце; ето какво е написал той и какво аз се наложи да му кажа, щот здравата се е изложил:

Искам изрично да подчертая, че всяка политическа партия, която се опита да яхне студентските протести, ще ги убие. Не трябва да се политизира енергията на тези млада хора, които се борят с порочните политически нрави и с искане за възстановяване на обществения морал. Именно затова считам, че студентите имат пълното право да искат оставката на правителството като използват всички законови начини и методи, но ГЕРБ не е разпространявала декларация в подкрепа на „Окупацията“, каквата информация се появи, и категорично осъждаме опитите за „пришиване“ на политическа окраска на студентския протест. Призовавам и всички останали политически партии да не се месят.

Написах му в тази връзка следното:

Ало, Борисов, драги политиканте, ти знаеш ли изобщо смисъла на думата „политика“ бре, та призоваваш да не се „политизират“ протестите на студентите?! Що не си замълча като не си наясно със смисъла на тази дума? как може изобщо да имаш претенция че си политик, а не знаеш смисъла на това, с което са занимаваш, именно смисъла на думата „политика“? Тия вно си нещо друго, но не политик, и дори сам се оценяваш за нещо друго, какво си тогава? Политикант ли си? Въжеиграч ли си? Менте-политик ли си, а, гиди душо невинна? Кажи де, що си? Или и ти не знаеш що си?!

Я го виж ти: призовавал всички политически партии у нас да не се били занимавали в с… политика! И с какво да се занимават тогава партиите бре? С гешефти ли? С далавери ли да се занимават? С контрабанда ли трябва да се занимават партиите според теб?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s