Майко Българийо, какво ли те чака още, щом като такива презрени хаирсъзи като Бареков ги готвят да ти определят тепърва съдбата?!

Вчера, въпреки всичките си ангажименти – днес се открива съдебното дело, на което съм подсъдим за „неправилни мисли“ в моя философска книга; виж примерно това: Във Филипополис се открива безпрецедентен съдебен процес над блогър и философ, втори след Сократовия в духовната история на человечеството! – все пак можах да ида на „шоуто“ на Николай Бареков, което се проведе в центъра на Пловдив; в тази връзка искам вкратце тук да разкажа за впечатленията си.

Аз вчера в блога си подкрепих призива на Христо Марков повече пловдивчани да отидат да освиркат „своя именит и знаменит съгражданин“ Бареков: Призив към пловдивското гражданство да освирка днес наглеца Бареков – с добавка, касаеща непробудното хъркане на пловдивските студенти; впрочем, добавих призив и към студентите от ПУ да не се излагат да хъркат толкова непробудно и ето, на самото освиркване на Береков разбрах, че студентите в ПУ са започнали неговата окупация, което много ме зарадва! С групата, откликнала на този призив, отидохме на площада, където вече беше почнала да се разиграва невероятна сценка; таман отидохме, и Бареков, важен, надут и наперен като герест петел, откри шоуто си. Хайде да почвам да си разказвам впечатленията си, ще бъда кратък, щото след около час трябва да тръгвам за съда.

Първото, което ме впечатли приятно беше, че на площада имаше вече доста хора, които, със свирки, с вувузели, с тъпани и просто с възгласи дружно освиркваха „знаменития си съгражданин“, който, видите ли, вече щял да оправя не само себе си, а и целокупното ни свидно отечество! Застанах на удобна наблюдателна позиция, за да възприема начеващото се шоу; още от първите думи на Бареков обаче кой знае защо, че в съзнанието ми се появиха памятните образи на Дочоолу, Гочоолу, Данко Хаирсъзина, него лично го свързах, по необходим начин, с тия памятни образи, и това си остана до края на събитието; респективно, оказа се, че както си му е редът, организаторите си бяха довели тайфа от платени „поддръжници“, които скандираха такива заучени думи, че присъстващите, пък и зрителите по телевизията, да бъде излъгани, че гнусникът Бареков, видите ли, бил имал „широка народна подкрепа“. Биеше на очи, че тия „поддръжници“ и „фенове“ са платени, бяха им раздали и еднотипни лозунги и плакати, направени все в една и съща типография; също така ми привлякоха погледа разни там момчета-спортистчета, повечето с бръснати глави, които открито се подчиняваха на разпорежданията на началниците си, щукаха насам-натам, търсейки повод да набият някой увлякъл се да участва искрено в шоуто. Понеже съм с оперирана глава, в един момент се отдалечих от тия платени биячи, щото не ми се ще пак да ми разбият главата и пак да ида на нова операция. Дето се казва, парилият се духа супата много старателно.

Абе какво да ви казвам, аз на такова сборище скоро не бях присъствал; жалка работа, разните му там „представители на народа“, които, видите ли, „свободно“ и „непринудено“ уж се изказваха, кой знае защо все хвалеха пуяка Бареков, той щял да ги оправи и прочие гнусотии бълваха, а пък на сцената стояха разните му там „лидери“, дето главно се изказваха срещу ГЕРБ и Борисов, нищо че до вчера бяха все негови най-предани слуги и подлизурки. В един миг в главата ми даже, признавам си, ми мина следната скандална мисъл: щом такъв шут като Барекова, щом толкова мръсни уста като барековите (които също доскоро ласкаеха същия този Борисов!) сега така усърдно го хулят и плюят, и то пак срещу заплащане, разбира се, то по тази причина, по метода на контраста, на мен лично, току-виж, Борисов ще почне да ми става едва ли не симпатичен! Даже се запитах в този момент, в който долових такава кощунствена „мисла“ в ума си: дали пък Бареков, с оглед да вдигне подкрепата за Борисов, не прави тия шоута от типа „Данко Хаирсъзина“, щото по тази логика, наистина, повече хора, като се отвратят от Барекова, току-виж, ще почнат да обичат обекта на неговите плювни, именно същия този Борисов! Заболя ме главата в един момент от такива сложи конспиративистки мисли (аз иначе хич не си падам по тия умонастроения), и затова изгоних всички мисли от главата си и се отдадох на съзерцания на бушуващия пред мен спектакъл.

Установих следното: Береков не е нищо друго освен един скъпо платен провокатор, който изглежда е минал в услуга на най-злите и ретроградни сили (тук, разбира се, няма начин да не бъде съзряна ръката на Москва!), та да предизвика безредици и дори кръвопролития, да предизвика дори гражданска война; той сипеше какви ли не мръснишки гнусотии от микрофона; личеше си по интонацията на гласа, че тоя пезевенк няма никакво отношение към демокрацията, а просто е слуга на всеки, който просто плаща повечко. Гнусна работа! Питам се, дали ще има малоумници, които ще се фанат на въдицата му?! Питам се също и нещо друго: защо прокуратурата не вземе мерки да озапти тоя подпалвач на напрежение и на конфликти, дето обикаля страната с такава скъпа техника и пр.?! Огледах хубаво съоръженията, тировете, богатите устройства, с които разполагаше тоя шут, явно много, прекалено много пари инвестира някой в тоя шут, питам се обаче също колко ли му е акъла да инвестира тъкмо в нещастник като Береков, от който всичко живо вече се гнуси?! В един момент, като слушах изцепките му, установих, че взе да ми се гнуси дотам, че ми се доповръща; за да не направя поразия, се наложи да си тръгна към университета, за да видя какво правят там студентите. Толкоз. Още много мога да пиша, но ми е гадно да се сещам за крещящите тумби на площада. Майко Българийо, какво ли те чака още, щом като такива презрени хаирсъзи като Бареков ги готвят да ти определят тепърва съдбата?!

Като доближих университета, установих, че от преживената погнуса сърцето ми се разхлопа съвсем, наложи се да се откажа от идеята си да видя какво става вътре в него, а иначе отвън беше спокойно, един транспарант висеше високо над входната врата, значи има нещо, браво, а аз, вече зарадван, се отправих към автобусната спирка, за да бързам към дома си та да легна белким бясно биещото ми сърце се успокои някак.

Клипчето и снимките взаимствах от ТУК.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s